Д-р Йордан П. Йорданов, дм

 Отделение по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия - София

Magic of plastic surgery: shortening the scar after excision

 Yordan P. Yordanov MD, PhD

 Unit of Plastic Surgery and Burns- Military Medical Academy, Sofia
 

Резюме

 Най-често срещаният постексцизионен дефект в сферата на пластичната хирургия и дерматохирургия, който подлежи на реконструкция е циркулярният. Конвенционалното директно затваряне на този тип кожни дефекти причинява дисторзия на тъканите и деформитети (стоящи конуси). Превръщането на дефекта в елипсовиден с ъгли от 30 или по-малко градуса намалява степента на деформация, но налага допълнително изрязване на здрава кожа и подкожна тъкан, което често е нежелателно.

 Материали и методи:Проучени са всички случаи на пластично възстановяване на постексцизионни дефекти посредством едностранна М-пластика в периода между февруари 2011г. и май 2013г.

 Резултати:Пет пациенти на средна възраст 50,4 години са включени в изследването. При трима от тях е извършена ексцизия на доброкачествена кожна лезия и при двама- ексцизия на базоцелуларен карцином. С приложението на М-пластиката е избегнато засягането на анатомични структури и удължаване на цикатрикса. Не са наблюдавани постоперативни усложнения от функционален и естетичен характер. 100% от пациентите са доволни от крайния резултат.

 Заключение: M-пластиката е ефективен метод за пластично възстановяване, чрез който се постига скъсяване дължината на постоперативния цикатрикс и предпазване на важни анатомчини структури.Тя преодолява необходимостта от редукция на интактна кожа, като същевременно запазва предимствата на 30-градусовите ъгли на елипсовидната ексцизия.

 Ключови думи:М-пластика, елипсовидна ексцизия, местна пластика, стоящи конуси.
 

Abstract

 The most common post-excisional defect to be reconstructed in the field of plastic surgery and dermatosurgery is the circular one. Conventional direct closure of this type of skin defects causes unsightly protrusions and standing deformities (dog ears). Conversion of the defect into fusiform with angles of 30 degrees or less reduce protrusion but may require excision of larger volumes and lengths of healthy skin and subcutaneous tissue than is often undesirable.

 Material and method: All cases of plastic repair of post-excisional defects by using unilateral M-plasty technique between  February 2011 and May 2013 were reviewed.

 Results: Five patients with mean age 50.4 y were included in the study. In three of then a benign surgical excision was performed and in two patients a basal cell carcinoma was excised. An affection of certain anatomical structures and scar lengthening was avoided by applying the M-plasty technique. No functional and aesthetic postoperative complications were observed. A 100% of the patients were satisfied with the final outcome. 

 Conclusion: M-plasty technique is an effective reconstructive method which shortens the scar and protects vital anatomic structures. It preserves the intact tissue (skin) reduce while still allowing use of 30 degrees angles at maximum.

 Key words: M-plasty, elliptical excision, local plasty, dog ears.

 Въведение

 Най-често срещаният постексцизионен дефект в пластичната хирургия, който подлежи на възстановяване, е циркулярният. Директното затваряне на този тип кожни дефекти причинява деформация на тъканите, която освен естетични, може да е причина и за функционални нарушения. Елипсовидната ексцизия с остри ъгли ( < 30° ) намалява степента на деформация (т.нар. стоящи конуси в края на цикатрикса), но налага допълнително изрязване на здрава кожа и подкожна тъкан. Това води до линеарен белег, но с дължина около три-четири пъти диаметъра на оригиналния циркулярен дефекта (Фиг.1) [1,2]. Макар това да е лесен начин за затваряне на циркулярни постексцизионни дефекти, в определени анатомични зони нанасянето на големи белези е контраиндицирано, особено с оглед избягване засягането на жизнено важни структури и постигането на добър естетичен резултат.

(Фиг.1)

 Целта на настоящата статия е да се демонстрира и дискутира възможността на т.нар. едностранна M-пластика за скъсяване на белега в линейно направление и респ. щадене и съхраняване на здрава околна тъкан.

 Материали и методи

 Направен е ретроспективен анализ на клиничните случаи от практиката на автора, при които е използвана едностранна M-пластика при пластичното възстановяване на постексцизионни дефекти след оперативно премахване на доброкачествени и злокачествени лезии в областта на лицето. Пациентите са оперирани в периода между февруари 2011г. и май 2013г.Изследвани са следните параметри: възраст, пол, патоморфологична диагноза, локализация, настъпили усложнения.

 Хирургическите интервенции са извършени под локална анестезия с 1% лидокаин в комбинация с адренали 1:100 000. Използвани са главно нерезорбируеми конци, които са свалени впоследствие. Пациентите са проследени до шестия следоперативен месец от оператора, като по-нататъшното проследяване при случаите със злокачествено заболяване е извършвано от дерматолог.

 Резултати

 За периода на проучването са извършени пет М-пластики, при 4 жени и 1 мъж със средна възраст от 50,4 години (диапазон: 32-65 години). От изследваните случаи три са на доброкачествени кожни лезии и два са на злокачествени - базоцелуларни карциноми в начален стадии (pT₁) (Табл.1).  При всичките 5 пациенти е използван следния хирургичен подход:
 
 

 Таблица 1.Пациенти, включени в проучването.

(Фиг.2Б)

(Фиг.3)

(Фиг.4)

По предварително разчертан план на принципа на М-пластиката (фиг. 2), под локална инфилтрационна анестезия, е извършена ексцизия на лезиите в макроскопски интактни граници. Ексцизията е направена под формата на буквата М с цел  максималното съхраняване на здрава кожа и не-навлизането в друга естетична субзона (фиг.3). Оперативните рана са затваряни с естетичен шев с Prolene 6-0 (фиг.4). Постоперативния период преминава без усложнения, оперативните рани при всичките пациенти зарастват първично и конците за свалени между 4-и и 6-и следоперативен ден при отделните случаи.  Дерматохистопатологичното изследване доказва радикалността на ексцизиите при двата случая на базалиоми, както и тоталното отстраняване на доброкачествените лезии.

 100% от пациентите са удовлетворени от крайния естетичен резултат, като функционално и анатомично увреждане на съседни структури не е наблюдавано.

 Обсъждане

 M-пластиката е описана за първи път от Webster и екип през 1976г. Целта на нововъведението - модификация на елипсовидното затваряне на оперативна рана за скъсяване на финалния белег, била да се избегне засягането от ексцизията на съседни жизненоважни структури [3]. Впоследствие са измислени и въведени в практиката многобройни вариации на М-пластиката, като показанията за прилагането ѝ варират от корекция на деформитети в краищата на цикатрикса до ориентиране на анатомичния препарат с цел правилното му хистопатологично изследване [3-8].

 Основният принцип на M-пластиката се състои в промяна на стандартната вретеновидна ексцизия в M-форма, което става по описания пó долу начин. При пластичното възстановяване на циркулярен дефект с цел елиминирането на стоящите конуси ексцизията се разширява до елипсовидна фрма, така че страните на елипсата да сключват ъгъл от 30°.  Това позволява оперативната рана да се затвори с минимална дисторзия на тъканите в краищата ѝ (фиг.1). При дизайна на М-пластиката се рисуват две линии с еднаква дължина от средата на ръба на дефекта до ръбовете на начертаната елипса, така че да образуват два ъгъла от по 30° всеки (фиг.2А) [4]. По този начин М-пластиката съкращава дължината на ексцизията, като в същото време съхранява интактна кожа и предпазва от евентуално засягане околните важни структури. При този класически дизайн максимално скъсяване на дължината на цикатрикса се постига, когато върхът на M достигне и бъде фиксиран към кореспондиращата му точка от кривината на постексцизионния дефект [2-4].

(Фиг.2А)

Един от малкото описани недостатъци на М-пластиката е, че макар да съхранява здрава тъкан и структури, в оригиналния си дизайн тя не променя основните вектори на дърпане и напрежение в оперативната рана в сравнение с фузиформената ексцизия [2]. Кожното напрежение се концентрира в рамената на M-фигурата, създавайки сили на компресия от двете страни на ламбото на M-пластиката. Тези противоположни вектори, притискащи кожното ламбо (върха на М-формата), водят до изпъкване на последното (bulging) над нивото на околната кожа. В настоящата серия е наблюдаван един подобен случай- при пациентка с Blue-невус в глабеларната зона. В останалите случаи, тъй като рамената и централното ламбо на М-пластиката попадат в естетсвена бразда (напр. менто-лабиална бразда при пациентката от фиг.2Б) или в линията на бръчките по кожата (напр. при пациентката от фиг.3), подобна дисторзия на тъканите не е наблюдавана. Това авторско наблюдение потвърждава предходно такова [9] и кореспондира с констатацията  на Krishnan и Donnelly [4], която правят при описанието на тяхната модификация на М-пластиката.

 Когато се работи върху конвексна зона, т.е. когато използваният прийом за камуфлаж е неприложим, bulging-деформитетът може да се коригира чрез манипулиране на върха на М-ламбото и/или допълнително отстраняване на тъкан около върха му и рамената на М. Друг подход за корекция на изпъкването (bulging) е описаната от Wisco и Wentzell [2] модификация, при която М-пластиката се свежда до дизайн, подобен на VY-пластиката. Същността на този метод се състои в раздалечаване на рамената, при което напрежението от двете страни на ламбото на М-пластиката отслабва и респективно намалява и изпъкването му (bulging). Недостатък на този прийом е, че разширява общата площ на цикатрициалния обхват, което често е нежелателно.  

Заключение

 M-пластиката дава възможност за съхраняване на интактна тъкан (кожа), скъсяване дължината на постоперативния цикатрикс и предпазване на важни анатомчини структури. Тя е сравнително лесно изпълнима техника за затваряне на циркулярни постексцизионни дефекти, с която се постига добър анатомичен, функционален и естетически резултат.

 Библиография:

1.      Gormeley DE. Management of excess tissue: dog-ears, cones, and protrusions. In: Lask GP, Moy RL, eds: Principles and techniques of cutaneous surgery. USA; McGraw-Hill 1996: 187-99.

 2.      Wisco OJ, Wentzell JM. When an M is a V: vector analysis calls for redesign of the M-plasty. Dermatol Surg 2009; 35(8): 1271-6. doi: 10.1111/j.1524-4725.2009.01223.x. Epub 2009 May 15.

 3.      Webster RC, Davidson TM, Smith RC, et al. M-plasty techniques. J Dermatol Surg 1976; 2(5): 393-6.

4.      Krishnan RS, Donnelly HB.  The nested M-plasty for scar length shortening. Dermatol Surg 2008; 34(9): 1236-8. doi: 10.1111/j.1524-4725.2008.34265.x. Epub 2008 Jun 12.

5.      Camacho FM, Garcia-Hernandez MJ, Perez-Bernal AM. M-plasty in the treatment of carcinomas located on the interglabellar region. Euro J Dermatol 1998; 8(8): 548-50.

6.      Asken S. A modified M-plasty. J Dermatol Surg Oncol 1986;12(4): 369-73.

7.      Salasche SJ, Roberts LC. Dog-ear correction by M-plasty. J Dermatol Surg Oncol 1984; 10(6): 478-82.

8.      Swanson NA, Tromovitch TA, Stegman SJ, Glogau RG. The M-plasty as a means of orienting a surgical specimen for the pathologist. J Dermatol Surg Oncol 1980;6(9):706-7.

9.      Yordanov Y.P., A. Shef. Reconstruction of post-excisional facial defect using M-plasty technique. Military Medicine 2011 (LXIII suppl 1): 29-31.

Адрес за кореспонденция:

 д-р Йордан П. Йорданов, дм

 Военномедицинска академия- София,

 Клиника по Пластична хирургия и изгаряния

 1606 София, бул „Георги Софийски“ № 3

 е-mail: yordanov_vma@abv.bg

Легенда към фигурите:

Фигура 1.Елипсовидна ексцизия. С цел предотвратяване образуването на стоящи конуси, големият диагонал, т.е. крайната дължината на цикатрикса (b) трябва да е поне 3 пъти дължината на късия диагонал, т.е. диаметъра на съответния циркулярен постескцизионен дефек (а).

 Фигура 2.Дизайна на М-пластиката: (А)Схематично представяне; (Б)Предоперативно планиране при 32-годишна пациентка с вроден интрадермален невус в областта на брадичката и мандибуларния ръб.

 Фигура 3.Постескцизионен циркулярен дефект при 65-годишна пациентка с баоцелуларен карцином д лява темпоралма област. При обикновена елипсовидна ексцизия с цел директно затваряне, дефектът би ангажирал горния клепач.

 Фигура 4.Краен резултат при пациентката от фигура 2Б (близък кадър).

Съвременни схващания и лазерно лечение на детските хемангиоми

Д-р Айлин Шеф; Проф. д-р Мирослава Кадурина, дмн

Катедра по Дерматовенерология и алергология, Военномедицинска академия- София

Contemporary concepts and laser treatment of infantile haemangiomas

 Aylin Shef, MD; Prof. Miroslava Kadurina, MD, DSc

Department of Dermatovenereology and Allergology, Military Medical Academy, Sofia

Резюме:Детските хемангиоми (ДХ) са най-честите тумори в кърмаческа възраст и детството. Повечето ДХ нямат съществено клинично значение. Една част от тях обаче се нуждаят от лечение, поради взаимовръзката им с жизненоважни структури, рискът от обезобразяване, разязвяване или кървене. В настоящата статия е направен кратък преглед на съвременните концепции, дефиниции и класификации на ДХ. Засегнати са спорни въпроси, свързани с целите и показанията за лечение. Специален акцент е поставен върху най-съвременния метод за лечение на тези лезии - лазерите. В българската наука и практика лазерното лечение на ДХ остава все още не добре изяснено.

Ключови думи: съдови аномалии, детски хемангиоми, лечение, лазери

Abstract: Infantile haemangiomas (IH) are the most common tumors of infancy and childhood. Most IH are medically insignificant; however, a proportion will require treatment because of interference with vital structures, threat of significant disfigurement, ulceration, or bleeding. This article reviews briefly current concepts, definitions and classifications of IH. The most controversial issues regarding the purposes and indications for treatment are discussed. Special emphasis is put on the most contemporary treatment of these lesions with laser systems. In Bulgarian science and practice laser treatment of IH still remains unclear. 

Key words: vascular anomalies, infantile haemangiomas, treatment, lasers.     

Терминът "съдови аномалии" включва множество състояния, които са резултат от нарушения в съдовата морфогенеза.Кожните съдови аномалии се характеризира с клетъчна хиперплазия и/или дилатация  на диспластични съдове.  Различните съдовите аномалии на кожата много често и неправилно се описват от клиницистите с общият термин "хемангиоми" [1]. Според класификацията, предложена от Mulliken и Glowacki [2]  през 1982г, съдовите аномалии се разделят на хемангиоми и съдови малформации въз основа на биологичното им поведение и патогенеза. При последващото модифициране на тази класификация през 1996г. съдовите аномалии биват разделени на две големи групи: съдови тумори и съдови малформации [3]. Актуализираната класификация е одобрена от Международната асоциация за изследване на съдови аномалии (ISSVA) и така се установява общ терминологичен език между различните специалисти, участващи в лечението на тези състояния (Табл. 1). Особен интерес за клиничната практика представляват детските хемангиоми.

Детските хемангиоми (ДХ) са най-честите доброкачествени тумори в кърмаческа и детска възраст, които се срещат при 10-12% от децата до една година [4]. По малко от 20% от хемангиомите се проявяват още при раждането, а приблизително 80-90 % от тях се проявяват през първите 4 седмици от живота от прекурсорна лезия като групирани телеангиектазии, еритемни или синкави макули и плаки. ДХ се локализират предимно в областта на главата и шията и по рядко по тялото. Момичетата са засегнати 2 до 4 пъти по-често от момчетата, както и недоносените кърмачета с тегло при раждането под 1кг [5,6].

Таблица 1. Класификация на съдовите аномалии, приета от Международната
асоциация за изследване на съдови аномалии (ISSVA)

Класификация

Съществуват множество класификации на ДХ въз основа на различни критерии. Според засегнатият кожен участък ДХ могат да се разделят на:

·        Фокални (локализирани)- произхождат от централен фокус (Фиг.1)

  ·        Сегментни (дифузни)- произхождат от голям анатомичен сегмент (Фиг.2).

При този подтип по-често се наблюдават усложнения, както и връзка със синдроми като PHACES, гастроинтестинални и генитоуретрални аномалии [8].

·        Неопределени- те не мога да се отнесат към предходните групи [7,8].

Друга често използвана в практика класификация на ДХ [9]ги разделя на:

·        Повърхностни- в 50-60% от случаите; най-често са ярко червени плаки с лобулирана повърхност (Фиг.3).

 ·        Дълбоки- в 15% от случаите; меки, синьо-лилави, дълбоко разположени в дермата и подкожието нодули или плаки (Фиг.4).

·        Смесени- в 25-35% от случаите; притежават характеристики както на повърхностните, така и на дълбоките хемангиоми (Фиг.5).

Клинична картина и развитие на ДХ

ДХ преминават през три еволютивни фази (Фиг.6) [10,11]:

·        Пролиферативна фаза- започва през 1-3 месец и продължава най-често до 12-18 месец, като ДХ увеличават размерите си в рамките на засегнатият анатомичен сегмент (Фиг.6А).

Дълбоките хемангиоми се появяват по-късно и нарастват по-дълго време

·        Фаза на обратно развитие- започва през 2-рата година и продължава няколко години (Фиг.6Б). Повече от 90% от хемангиомите регресират до края на деветата година. Цветът на ДХ се променя към сиво-лилаво и в центъра се появяват бели участъци, които постепенно се разширяват към периферията на лезията.

·        Фаза на завършено обратно развитие- когато ДХ е достигнал максимална регресия (Фиг.6В). При 30 % от случаите след приключване на тази фаза остават постинволутивни промени, включващи цикатризация, хипопигментация, телеангиектазии, мастна тъкан и др.

Усложнения при ДХ

ДХ с бавен растеж, тези, които не обхващат големи площи от кожата, особенно тези по тялото и крайниците, обичайно не водят до  усложнения в хода на своето развитие. Лицевите хемангиоми обаче, в зависимост от големината си, може да завършат фазата си на обратно развитие с неестетични остатъчни промени и поради това навременното им и адекватно лечение е изключително важно. Пери- и интраорбиталните хемангиоми, нарушаващи визуса и/или притискащи очната ябълка, биха могли да доведат до анизометропия, астигматизъм и в редки случаи до загуба на зрение. В тези случаи е необходимо незабавно лечение в сътрудничество с детски офталмолог [12,13]. ДХ, подобно на други доброкачествени тумори около устните [14], могат да доведат до трайна деформация на устните и, а по тежки случаи и до затруднения в приема на храна, до деформации в челюстите или зъбите и пр. Назалните хемангиоми по подобен начин може да доведат до аномалии на носният скелет и нарушения във вентилацията. Силно васкуларизираните хемангиоми на ушната мида често водят до деформации на хрущяла и хипертрофия [15]. ДХ в аногениталната област имат изразена тенденция към разязвяване, което може да бъде причина за кървене, инфекция, болка и дерматит. Големите и обширни хемангиоми, с или без язви могат да причинят нарушения в кръвообращението, да предизвикат кървене и коагулационни смущения. Така, хемангиомите на лицето (най-вече периорбитален, периорален или на ухото, на устните или носа) и тези в аногениталната област могат да имат проблемно развитие и да дадат усложнения, поради което изискват адекватна намеса, включваща различни консервативни методи или оперативни такива-  основно местни пластики с максимално щадене на съседните структури [15,16].

Лечение на ДХ

Един от особено проблемните и противоречиви въпроси в цялата история на дерматологията и пластичната хирургия [18] е именно това как да бъдат третирани ДХ. Понастоящем подходът при лечението им остава изключително спорен въпрос, поради невъзможността да се предвиди хода на развитие на всяка конкретна лезия. Съществуват ДХ, които претърпяват пълно обратно развитие без каквато и да било терапия, както и ДХ, които започват да нарастват екстремно и да водят до животозастрашаващи усложнения. Това прави изключително трудна преценката кога да се започне лечението и какво да бъде то [19].

Консенсусът от 1997г. за лечение на ДХ, приет от комитета на Американската академия по дерматология [20], посочва основните цели при лечението на ДХ:

1.     Предотвратяване на усложнения, застрашаващи живота на пациента или функцията на различни органи;

2.     Предотвратяване формирането на обезобразяващи цикатрикси след приключване на фазата на обратно развитие;

3.     Намаляване на психосоциалния стрес за пациента и семейството му;

4.     Избягване на агресивни процедури с висок риск от образуване на белези при лезии, които биха претърпели обратно развитие и без терапия;

5.     Предотвратяване или лечение на разязвени хемагиоми с цел понижаване на риска от инфекции, поява на белези и болка.

Основните индикации за лечение на ДХ включват:

1.     Животозастрашаващи и нарушаващи функцията ДХ (напр. хемангиоми на черния дроб, дихателните пътища и пр.);

2.     ДХ на места с висок риск от образуване на белези;

3.     Обширни лицеви хемангиоми с голяма дермална компонента;

4.     Малки хемангиоми в области с висок риск от нараняване (лице и ръце);

5.     Улцерирали хемангиоми.

Съвременните възможности за терапевтично поведение спрямо ДХ включват: активно проследяване, кортикостероиди, интралезионална апликация на интерферон-α, imiquimod, vincristine, хирургия, както и прилагенто на лазерно третиране.

Лазерите за първи път са използвани за лечението на кожни заболявания през 1963г. от Leon Goldman [21]. Действието на лазерните и некохерентните интензивни пулсиращи източници на светлина (IPLs) се основава на принципа на селективната фототермолиза, описана през 1983г. от Aderson и Parrish [22]. Тази теория гласи, че чрез селективно въздействие върху всеки специфичен хромофор е възможно той да се унищожи без засягане на околните тъкани. Таргетният хроматофор при съдовите лезии е оксихемоглобинът в еритроцитите. След абсорбцията на светлинната енергия, тя се превръща в топлинна, предизвикваща селективна фотокоагулация, като крайният резултат е тромбоза на кръвоносните съдове. Ако продължителността на лазерния импулс е по-дълга от топлинното време на релаксация, настъпва неселективно термично увреждане на съединителната тъкан около кръвоносните съдове, което води до цикатрикси. Понасточщем най-често използваните лазерни системи за третиране на съдови лезии са 532-nm potassium titanyl phosphate (KTP) лазер, 755-nm alexandrite лазер и long-pulse 1064-nm neodymium-doped yttrium aluminium garnet (Nd:YAG) лазер. Използват се също и източници на пулсираща светлина (IPLs).  

Batta и колектив [23] провеждат първото проспективно рандомизирано проучване върху третирането с PDL, обхващащо 121 деца с неулцерирали хемангиоми. Те достигат до извода, че липсва статистически значима полза от започването на ранна терапия с този вид лазер (която освен това крие риска от атрофия и хипопигментация). През 1993г. Ashinoff и Geronemus [24] изследват дали третирането с PDL може да предотврати растежа на ДХ в дълбочина и установяват, че въпреки доброто повливане на повърхностните участъци, дълбоките компоненти на лезиите продължават да нарастват. Лечението с PDL не е особено ефективно при дълбоки и комбинирани хемангиоми [19], поради невъзможността на лазерните лъчи да проникнат на дълбочина над 1,2 mm в кожата. Нашият опит показва, че дълбоко разположените участъци на ДХ биха могли да се третират успешно с long-pulse 1064-nm Nd:YAG лазер (Фиг.7) [25].

Този лазер е в състояние да предизвика коагулация на дълбочина 5-6  mm, поради което може да се използва за лечение на дълбоко разположени съдове с голям диаметър. Nd:YAG лазерът има тесен спектър на безопасност и крие високи рискове от изгаряне, пигментни нарушения и образуване на цикатрикси [26].

KTP лазерите с дължина на вълната 532 mn са друга възможност за третиране на дълбоките съдови лезии. Те всъщност са вид Nd:YAG лазер, при който лъчът с дължина на вълната 1064 nm преминава през КТР кристал и се модифицира, което прави лазера изключително ефективен при лечението на ДХ. Последното се потвърждава от няколко проучвания, сред които изпъкват тези на Achauer и сътрудници [27] и Burstein и екип [28]. Нашият екип няма клиничен опит в лечението на ДХ с КТР лазер.

Следва да се отбележи, че третирането ДХ освен чисто медицински въпроси, повдига и някои етични такива, отнасящи се до това, че се касае до пациенти-деца. В тази насока особена роля има професионалната етика и етичните комисии [29], особено що се отнася до клиничните изследвания, целящи стандартизация на протоколи и технически параметри. По отношение отговорността при вземането на решение за третирането на деца, информирането и инструктирането е насочено към родителите, като информираното съгласие тук е от особена важност и със специфични медицински и медико-легални фунции [30].   

Заключение

На базата на достъпната литература и професионален опит на нашия екип можем да се заключим, че лазерната терапия е ефективен и сравнително безопасен начин за третиране на ДХ, когато е прилагана от квалифицирани медицински специалисти. Прави впечатление липсата на единни и унифицирани стандарти и параметри за работа с лазерните системи. Това прави трудно съпоставянето на постигнатите резултати от проведените до момента клинични проучвания. С оглед на гореизложеното е нужно да се проведат мултицентрични изследвания, имащи за цел изготвянето на единен консенсус за лечението на съдовите аномалии.

Книгопис:

1.     Masatoshi J, Tsuyoshi I, Eileen B, et al. Recent progress in studies of infantile hemangioma. Journal of Dermatology 2010; 37: 939-55.

2.     Mulliken JB, Glowacki J. Hemangiomas and vascular malformations in infants and children: a classification based on endothelial characteristics. Plast Reconstr Surg 1982; 69: 412-23.

3.     Enjolras O, Mulliken JB. Vascular tumors and vascular  malformations (new issues). Adv Dermatol 1997; 13: 375-423.

4.     Frieden IJ, Haggstrom AN, Drolet BA, et al. Infantile hemangiomas: Current knowledge, future directions. Proceedings of a research workshop on infantile hemangiomas, April 7–9, 2005, Bethesda, Maryland, USA. Pediatr Dermatol 2005; 22(5): 383-406.

5.     Bruckner AL, Frieden IJ. Infantile hemangiomas. J Am Acad Dermatol 2006 55(4): 671-82.

6.     Metry D. Update on hemangiomas of infancy. Curr Opin Pediatr 2004; 16(4): 373-7.

7.     Chiller KG, Passaro D, Frieden IJ. Hemangiomas of infancy: clinical characteristics, morphologic subtypes and their relationship to race, ethnicity and sex. Arch Dermatol 2002; 138(12): 1567-76.

8.     Waner M, North PE, Scherer KA, et al. The nonrandom distribution of facial hemangiomas. Arch Dermatol 2003; 139(7): 869-75.

9.     Esterly NB. Cutaneous hemangiomas, vascular stains and malformations, and associated syndromes. Curr Probl Dermatol 1996; 26(1): 3-39.

10.            Chang LC, Haggstrom AN, Drolet BA, et al. Growth characteristics of infantile hemangiomas: implications for management. Pediatrics 2008; 122(2): 360-7. doi: 10.1542/peds.2007-2767.

11.            North PE, Mihm MCJr.Histopathological diagnosis of infantile hemangiomas and vascular malformations. Facial Plast Surg Clin North Am 2001; 9(4): 505-24.

12.            Landthaler M, Hohenleutner U, Vogt T (2002) Benigne Gefäßfehl- und Neubildungen der Haut. Blackwell, Berlin Wien.

13.            Lieb W, von Scheven A. Hämangiome im Lidbereich. Ophthalmologe 2001; 98(12): 1209-23; quiz 1224-5.

14.            Йорданов Й, А. Шеф, М. Кадурина. Кожен лейомиом при дете: клиничен случай. Дерматол. и венерол., 51, 2013, № 2: 41-44.

15.            Waner M, Suen JY. Hemangiomas and vascular malformations of the head and neck. Wiley-Liss 1999, New York.

16.            Yordanov Y.P., A. Shef. Reconstruction of post-excisional facial defect using M-plasty technique. Military Medicine 2011 (LXIII suppl 1): 29-31.

17.            Йорданов Й.П., А. Шеф, Х.М. Лассо.  Реконструкция на скалпа с тройна ромб-пластика. Военна медицина 2013, бр. 1-2:  53-58.

18.            Yordanov YP, Shef A, Lasso JM, Pérez Cano R. History of plastic surgery. Asklepios vol. VII (XXVII), 2013, № 2: 19-28.

19.            Bruckner AL, Frieden IJ. Haemangiomas of infancy. J Am Acad Dermatol 2003; 48(4): 477-93; quiz 494-6.

20.            Frieden IJ, Eichenfield LF, Esterly NB, et al. Guidelines of care for haemangiomas of infancy. American Academy of Dermatology Guidelines/Outcomes Committee. J Am Acad Dermatol 1997; 37(4): 631-7.

21.            Tanzi EL, Lupton JR, Alster TS. Lasers in dermatology: four decades of progress. J Am Acad Dermatol 2003; 49(1): 1-31; quiz 31-4.

22.            Anderson RR, Parrish JA. Selective photothermolysis: precise microsurgery by selective absorption of pulsed radiation. Science 1983; 29: 524-7.

23.            Batta K, Goodyear HM, Moss C, et al. Randomised controlled study of early pulsed dye laser treatment of uncomplicated childhood haemangiomas: results of a 1-year analysis.  Lancet 2002; 17;360(9332): 521-7.

24.            Ashinoff R, Geronemus RG. Failure of the flashlamp-pumped pulsed dye laser to prevent progression to deep haemangioma. Pediatr Dermatol 1993; 10(1): 77-80.

25.            Шеф А, Кадурина М. Съдови аномалии: port wine stains и детски хемангиоми. Светлинни и лазерни въздействия като ефективен терапевтичен подход в тяхното лечение. Дерматология и венерология 2012; бр. 1: 25-35.

26.            Stratigos AJ, Dover JS, Arndt KA. Laser therapy. In: Bolognia JL, Jorizzo JL, Rapini RP (eds). Dermatology. London: Mosby 2003: 2153-75.

27.            Achauer BM, Celikoz B, VanderKam VM. Intralesional bare fiber laser treatment of haemangioma of infancy. Plast Reconstr Surg 1998; 101(5): 1212-7.

28.            Burstein FD, Williams JK, Schwentker AR, et al. Intralesional laser therapy treatment for haemangiomas: technical evolution. J Craniofac Surg 2006; 17(4): 756-60.

29.            Йорданов Й, A. Шеф. Етичните комисии в здравеопазването- принципи и перспективи. Медицински меридиани, 5, 2014, № 2: 23-28

30.            Йорданов Й., А. Шеф, Х.М. Ласо. Микрохирургична реконструкция при напреднал кожен рак на главата със засягане на латералната база на черепа- клиничен случай на млада пациентка. Дерматол. и венерол., 52, 2014, №2: 64-68.

Адрес за кореспонденция:

д-р Айлин Шеф

Клиника по Дерматовенерология и алергология,

Военномедицинска академия- София,

1606 София, бул „Георги Софийски“ № 3

е-mail: ailinshef@abv.bg

Легенда към фигурите:

Фигура 1.Фокален ( локализиран ) ДХ

Фигура 2.Сегментен ( дифузен ) ДХ

Фигура 3.Повърхностен ДХ

Фигура 4.Дълбок ДХ

Фигура 5.Смесен ДХ

Фигура 6.Фази на развитие на ДХ: (А) Пролиферативна фаза; (Б) Фаза на обратно развитие; (В) Фаза на завършено обратно развитие.

Фигура 7.  Лазерно лечение на ДХ: (А) преди началото на терапията; (Б) 3 месеца след 4-та процедура с Long-pulse 1064 nm Nd: YAG laser.

  Функционално възстановяване на лакътната става след вътреставни фарактури чрез упражнения с THERA-BAND и FLEX-BAR

Ана Николова

Катедра ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия, Военномедицинска академия - София

Functional recovery of the elbow after intraarticular fractures with THERA-BAND and FLEX-BAR exercises

Ana Nikolova

Department of orthopedic, traumatology and reconstructive surgery, Military Medical Academy-Sofia

 Резюме

Фрактурите в областта на лакътната става са едни от най-трудните за лечение и кинезитерапия травми на горния крайник. Ограничението на движенията може да доведе до значително намаление на работоспособността със сериозни последствия в социален и професионален план. Съществуват редица противоречия относно това кой е най-точният метод на лечение и модел на възстановяване.

Цел: Да се демонстрира ефективността на еластичното съпротивление като ранна кинезитерапевтична методика за възстановяване след оперативното лечение на вътреставни фрактури в областта на лакътната става. 

Материали и методи:Проследени са 15 пациенти, лекувани оперативно по повод на вътреставни фрактури в областта на лакътната става. Пациентите са преминали ранна следоперативна кинезитерапевтичната програма за възстановяване с активни упражнения с използване на еластично съпротивление. За контролно проследяванe са използвани ъглометрия и мануално-мускулно тестуване (ММТ). 

Резултати:Отчетени са увеличение на обема на движение в сагиталната равнина, като флексията достига 121◦, а дефицитът в екстензията -19,5◦. В края на периода на проследяването дефицитът в мускулната сила е 3 по ММТ за мускулите флексори и 3,6 за мускулите екстензори.

Изводи:Съвременните средства и методи на кинезитерапията дават все по-големи възможности за бързо възстановяване функцията на лакътна става. Особено обнадеждаващи са началните резултати, получени след ранното прилагане на еластично съпротивление. 

Ключови думи:кинезитерапия, еластично съпротивление, вътреставни фрактури на лакътна става, ъглометрия, мануално-мускулно тестуване

Abstract

The elbow fractures are among the most difficult for treatment and kinesitherapy injuries of the upper limb. Restriction of movements in this joint may lead to a significant reduction of working capacity with great social and professional impact. There is much controversy on which one is the most appropriate method of treatment and recovery model.

Materials and methods:Participating in the study were 15 patientswho had intraarticularfractures ofthe elbow treatedsurgically. Patients have been subjected toearlypostoperativerecovery program of kinesitherapywith activeexercisesusingelastic resistance. Goniometryand manual-muscle testing (MMT) were used for ongoing follow-up.

Results: An improvement in the range of motion in sagittal plane was achieved:  flexionreached121°,while deficitinextension was of -19.5°.Atthe final stage of thestudy the reported deficitin musclestrength was3MMTforflexor musclesand 3.6 for extensorsmuscles.

Conclusion: Contemporary toolsand methodsof kinesitherapy are giving now more and more opportunities forfast recoveryofelbow function. We are encouragedby the initialresults obtained after early implementation of elastic resistance.

Keywords: kinesitherapy, elastic resistance, intraarticular elbow fractures, goniometry, manual-muscle testing.

Въведение

Фрактурите в областта на лакътна става са чести - те представляват 7% от всички фрактури, като 1/3 от тях засягат дисталния хумерус, 33% главата и шйката на радиуса и 20% са със засягане на олекранона. Други чести фрактури са на проксималната улна, короноидния израстък и фрактурата тип Monteggia [1-3]. Фрактурите в лакътната става са едни от най-трудните за лечение и кинезитерапия травми на горния крайник. Ограничението на движенията може да доведе до значително намаление на работоспособността, смяна на професията и затруднения при редица действия от ежедневието.

Лакътната ставата е изключително чувствителна към имобилизация и бързо става ригидна. За разлика от раменната  става, в лакътна става дори и най-малките несъответствия в ставните повърхности водят до загуба на движения, а продължителната имобилизация - до контрактури на ставата, като екстензията се засяга по-често и възстановяването и е по-трудно [4]. Това се дължи на принудителната позиция на имобилизация (70◦-90◦) флексия. Съществена роля за ограничение на движенията имат болката и повишеният мускулен тонус на m.biceps brachii и m.triceps brachii [5,6]. Компенсаторните механизми на дефицита в подвижността на лакътния комплекс са ограничени и не спомагат за подобряване на функционалните възможности на засегнатия крайник [7].

Поради изброените анатомични и функционални особености на лакътната става, както и поради спецификите в лечението на вътреставните фрактури, съществуват доста противоречия по отношение на това кой е най-точният метод на лечение и модел на възстановяване. Съвременните средства и методи на кинезитерапията дават все по-големи възможности за възстановяване функцията.

Цел:

Целта на настоящето изследване е да се демонстрира функционалната ефективност от кинезитерапевтичната програма с използване на еластично съпротивление във фазата на имобилизация след оперативно лечение на вътреставни фрактури в областта на лакътна става.

Материали и методи:

Проследени са 15 пациенти - 9 мъже и 6 жени (Фиг. 1),  с фрактура в областта на лакътна става, лекувани оперативно за период от 10 месеца в Катедра ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия при Военномедицинска академия - София. Средната възраст на пациентите е 40г. (20-50) (Фиг. 2). При всички пациенти, включени в проучването, е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Възстановяването на пациентите е проследено в периода на имобилизация с ригидна ортеза в продължение на 30дни. Ортезата е сваляна 2 пъти дневно по време на кинезитерапевтичните процедури, провеждани в клиниката и в домашни условия съответно. Кинезитерапевтичната програма за възстановяване е започната на 7-я постоперативен ден, като преди началото ѝ са проведени ъглометрия и ММТ. Методиката на работа включва активни упражнения до прага на поносимата болка и криотерапия в началото и края на терапията. Броят повторенията за всяко упражнение е 10, изпълнявани в бавен темп. За процедурите в домашни условия пациентите са обучени внимателно относно правилното им изпълнение. Специализираната програма включва упражнения с еластично съпротивление с различни вектори, подпомагащи движенията на мускулите двигатели в лакътния комплекс посредством определено натоварване за подобряване на мускулната сила. За целта е използвана Thera-Band Flex Bar и Thera-Band жълта лента 1,20м  за увеличаване обема на движение (флексия, екстензия и проносупинация).

Резултати:

Анализът на данните, получени от контролните изследвания на 7-и, 14-и, 21-и и 28-и ден показва увеличение на обемът на движение в сагиталната равнина, като до 28-ия ден от кинезитерапевтичната програма флексията достига 121◦, а дефицитът в екстензията -19,5◦ (Фиг. 3).В края на периода на проследяване дефицитът в мускулната сила не е напълно преодолян, като на 28-я ден е 3 по ММТ за мускулите флексори и 3,6 за мускулите екстензори (Фиг. 4).

Дискусия:

Етиологията на посттравматичните контрактури на лакътна става се свързва основно с безрезултатното неоперативно лечение на вътреставните фрактури [7]. Те имат сложна патогенеза, измененията засягат капсуло-лигаментния апарат, кости и мускули [8].

За последните 20 години значимостта на упражненията с еластично съпротивление  в кинезитерапията нарастна значително [9,10]. Методът е базиран на осигуряването на достатъчно съпротивление, което да стимулира мускулите на клетъчно ниво с цел повлияване на мускулните контракции. Упражненията с еластично съпротивление се категоризират съгласно механиката на мускулното съкращение. В хода на рандомизирано пилотно проучване Dunkan и Hartigan [11] изследват ефекта от упражнения, включващи еластично съпротивление при хора със заболявания на опорно-двигателния апарат, като отчитат значително подобрение след извършването на упражненията. Те стигат до извода, че прилагането на метода намалява болката, увеличава мускулната сила, подобрява обема на движение и баланса. Treiber и екип [5] в свое проучване относно ползата от еластичното съпротивление при пациенти с хронична болка в раменната става отчитат значително намаляване на болката за период от 3 седмици. В друго проучване Bang и Deyle [6] наблюдават пациенти с хронична болка в лумбален дял  и установяват  намаляване на болката за 8 седмици, след като еластичното съпротивление е било част от цялостната програма с упражнения.

Що се отнася до ефективността на еластичното съпротивление при вътреставни фрактури в областта на лакътна става в ранния постоперативен период, към настоящия момент в проучената българска и чуждестранна  литература липсват клинични изследвания по темата. Това прави невъзможно сравняването на получените от нас резултати с други такива и обсъждането им на база съпоставка. Методите за оценка от нашите изследвания показаха много добри резултати за периода на проучването и ни дават основание да считаме, че упражненията с еластично съпротивление могат да се прилагат ефективно, както в ранния така и в късния следоперативен период. Разнообразието и лесното им  изпълнение в домашни условия е предимство пред останалите методи. Освен това при тях не се провокира болка, постоперативния оток се повлиява по-бързо, като пациентите възстановяват функционалните си възможности за по-кратки периоди, което е основен фактор за възвръщане към ежедневните дейности, работа, спорт, хоби. Не на последно място по значение, това е един финансово достъпен метод. Фундаментална предпоставка за постигането на добри резултати обаче, подобно на други области в медицината [12], и тук е правилният подбор на пациентите и акуратното им информиране и инструктиране относно естеството на възстановителната програма, нейните преимства и възможности[13].

Изводи:

В настоящото проучване демонстрирахме нашия начален опит с прилагането на еластичното съпротивление като метод на ранна следоперативна кинезитерапия, като доказахме ефективността му при предотвратяването на бързо настъпващия  ригидитет в ставата. Необходими са по-нататъчни проучвания с цел стандартизиране на кинезитерапевтичната програма.

Библиография

1.     Barenholtz A, Wolff A. Elbow Fractures and Rehabilitation. Orthop Phys Ther Cin North Am 200; 10: 525-39.

2.     Cabanela MF, Morrey B. Fractures of the olecranon. In Morrey B.(Ed): The Elbow and Its Disorders, 3^rd ed.WB.Saunders, Philadelphia, 2000, p.365.

3.     Hotchkiss R. Фractures and Dislocations of The Elbow. In Rockwood C, Green DP (Eds). Rockwood and Green Fractures in Adults,4^th ed. Lippincott-Raven, Philadelphia, 1996, p.929.

4.     Hotchkiss R, Davila S. Rehabilitation of the Elbow. In Morrey B, Nickel VN (Eds). Orthopedic Rehabilitation. Churchill Livingstone, New York, 1992, p.293.

5.     Тrieber FA, Lott J, Duncan J, et al.Effects of Thera-Band Training on Shoulder Rotation. American Journal of Sports Medicine 1998; 26(4): 510.

6.     Bang MD, Deyle GD. Comparison of Supervised Exercise With and Without Manual Therapy for Patients with Shoulder Impigement Syndrome. Journal of Orthopedic and Sports Physical Therapy 2000; 30(3): 126-37.

7.     Банков С. Индекс за комплексна оценка на обема на движение в лакътна става при контрактури. Курортология и физиотерапия 1971; бр.4; стр.17.

8.     Калчев И. Кинезиологични особености при възстановяване на флексорите в лакътна става. IV Национален Конгрес по ортопедия и травматология с международно участие. Етрополе, 1984.

9.     Nyberg A, Lindström B, Rickenlund A, et al. Low Load / High Repetition Elastic Band Resistance Training in patients with COPD - a Randomized Controlled Multicenter Trial. Clin Respir J 2014; doi: 10.1111/crj.12141. [Epub ahead of print]

10.             Николова A, Й. Йорданов. Увеличаване обема на движение и мускулна сила чрез приложение на еластично съпротивление след вътреставни фрактури на лакътната става. Военна медицина 2013, бр. 3-4:  53-58.

11.            Dunkan P, Hartigan L.”A Randomized, Controlled Pilot Study of Home-Based Exercise Program” 1998. P. 29-60

12.            Йорданов Й, А. Шеф, В. Донкина. Правилният подбор на пациенти- основна предпоставка за успешна практика в естетичната хирургия. Медицински преглед, 50, 2014, №2: 63-68.

13.            Йорданов Й, A. Шеф. Етичните комисии в здравеопазването- принципи и перспективи. Медицински меридиани, 5, 2014, № 2: 23-28

Адрес за кореспонденция:

Ана Николова

Катедра по Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия

ВМА- София

1606 Согфия,

бул. „Георги Софийски” 3

e-mail: physioana@web.de

 Лекарят, пациентът и болестта или когато думите лекуват

Велислава Донкина

Център за психично здраве и превенция, Военномедицинска академия – София

През 1957г. британското издателство Pitman Publishing Ltd. публикува за първи път една книга, станала толкова емблематична за медицината по света, че само няколко години по-късно – през 1964г. е преиздадена отново. Книгата е на потомствения лекар от унгарски произход Майкъл Балинт и се нарича „Лекарят, неговият пациент и болестта”.  Майкъл Балинт се дипломира като лекар, но след първоначалните си интереси в областта на биохимията, става ученик на Шандор Ференци – един от първите последователи на Зигмунд Фройд, като по-късно ще стане един от най-известните терапевти и преподаватели в клиниката Тависток в Лондон, която е световноизвестен център за обучение на психоаналитици и до днес. Какво толкова има в една книга, която дори не касае медицината, би попитал всеки лекар и как тя повлиява така значимо преподаването на медицина по света? Ако трябва да се отговори с едно изречение, това е идеята на Балинт за „лекаря като лекарство” /”the drug doctor”/ или казано по друг начин -  интересът му към изследването на взаимоотношението лекар-пациент, което той счита не само за основата на терапевтичната практика, а и за инструмент в пълноценното постигане на терапевтичните цели.

 Лекарите не винаги имат време да слушат в дълбочина пациентите си и това е разбираемо. Работата им не е да ги разбират, а да ги спасяват. Видно е също, че „слушането” няма да спаси пациента на масата така, както ще го спасят знанията, уменията и ръцете на хирурга, бързината и обучеността на екипа. И все пак, когато двама души се срещат и общуват, се случват много неща, като голяма част от тях остават незабелязани. Ако тези хора са лекар и пациент обаче, всичко, което иначе можем да подминем, защото в ежедневието то рискува просто спречкване, конфликт, любовно разочарование или пропуснато повишение, има значение. Защото касае човешки живот. И човешко страдание.

 „Лекарят, неговият пациент и болестта” описва опита от водените от Балинт от 1936г. групи с лекари, в които той се опитва към обсъждането на случаи да включи психоаналитичното разбиране в практикуването на лекарската професия. Този подход е насочен към изследване на взаимоотношението между лекар и пациент и към възможността терапевтът да разбере по-дълбоко и да използва по-добре сложната динамика на връзката, която се изгражда между него и пациента. С други думи, целта на работата на тези групи е да се помогнат  лекарите да бъдат чувствителни към психологичните аспекти на проблемите на пациентите, както и да си дават сметка за трудностите, които самите те срещат с тях / пренос и контрапренос / - какво означава тази връзка и какви са причините понякога тя да е неудовлетворителна. Защо понякога при коректно лечение даден пациент се влошава. Защо понякога изглежда, че всичко, което пациентът прави, е сякаш само и само, за да докаже на лекаря си, че той е безпомощен и че не може да го излекува. И защо това ядосва лекаря толкова много. Целта на тези групи не е да учат лекарите как да лекуват пациентите си, а да оптимизират личностовия им ресурс да усещат какво се случва между тях и пациента, какво означават един за друг и какви чувства предизвикват един в друг. В никой учебник, ще напише Балинт, няма упътване за дозата, в която лекарят да предписва себе си, формата, терапевтичните и поддържащи дози, страничните и рискови ефекти, което е неразбираемо, след като се оказва, че най-често използваният медикамент е самият лекар. Ако се изследва този въпрос, би могло да се достигне и до отговора на това защо толкова често, независимо от сериозните и добронамерени усилия на лекар и пациент, взаимоотношението между тях остава незадоволително, неудачно и дори болезнено. Днес Балинтовите групи са част от обучението по медицина навсякъде в Европа. Разбира се, не и в България, където младите медици слушат единствено „Медицинска психология” – и то не задължително, която се занимава с описание на измененията в психичното функциониране на хронично болни пациенти. В предговора към българското издание на книгата, станала достъпна у нас едва 40 години след първото й издаване, д-р В. Христова и д-р Хр. Хинков пишат: „Бурното развитие на медицинската наука през последните десетилетия ни затрупва с огромно количество нови факти. За лекаря става невъзможно да бъде достатъчно добър в своята все по-тясна специалност и едновременно да удържа цялостното си възприятие за боледуващия човек. Морето от съвременни знания, в която и да е област, става непосилно за отделния лекар. Съществува тенденция той да се ангажира все повече с даден орган или система от боледуващия организъм и макар да звучи парадоксално, „дехуманизираща” тясна специализация като че ли се превръща в неизбежно и необходимо зло. Болничната медицина се насища с най-съвременни технологии и последни научни достижения, за да отговори на нови и нови предизвикателства на съвременния свят. Заедно със задълбочаване на своята ефективност, тя става все по-скъпа, което означава и по-малко достъпна. Получава се така, че един тесен специалист е всемогъщ в своята област, но може да се окаже напълно безпомощен при среща с „баналните” болести на общата практика.”

 В същото време днес цял клъстър програми за обучение, финансирани от европейски проекти, се крепят на идеята за развиването на социални компетенции, т.нар. soft skills, касаещи умения, които се оказват ключови за реализацията ни в професионалния и личен живот, но които не се преподават в нито един университет – общуването, работата в екип, проактивността, сътрудничеството, решаването на проблеми, издръжливостта на стрес, планиране и организиране, управление на хора, ефективността и инициативността. Корпорациите създават цели отдели и наемат консултантски фирми, които провеждат обучения на служителите им. Бихме могли да си кажем, че всичко е бизнес. Изведнъж  обаче изненадващо се оказва, че според NEW ENGLAND JOURNAL of MEDICINE, цитиращ влизащата в сила от 2015г. промяна в новия Medical College Admission Test (MCAT) в Съединените щати, предиктор за това как да се създаде по-добър лекар се счита вече не това, което той знае или ще научи – така или иначе, а това колко чувствителен може да бъде той към типа човек, който седи срещу него. Изглежда зашеметяващо. И странно. Изглежда новаторско. Докато не се сетим за Балинт и книгата му от 1957г.

 А дали Балинт е бил първият, който го е открил? Да се върнем малко по-назад. Медицината води своето начало  от  религиозните храмове. В древността това са местата, където се лекуват пациенти, а в терапевтичния план на това лечение са включени съногадания на сънуваното от пациента и задължително присъствие на мистериалните драми или комедийните шествия – понеже същите тези светилища-лечебници са център на празненствата в чест на бога – както и да е наричан той в различните митологии - на изкуствата. С други думи медицината, изкуствата и съногаданията са се родили на едно и също място.

 В Елада театри се строяли обикновено до храмовете на бог Асклепий / римският Ескулап/, син на бог Аполон, считан за покровител на медицината. Тези храмове били същевременно и “болниците” / напр. прочутият театър в Епидавър /, в които хората идвали и оставали по-дълго на лечение. Така болните имали възможност да наблюдават античните трагедии. Считали, че театърът им влияе оздравително. Освен лекарствата, които получавали, болните разговаряли с лечителите – първоначално свещенослужители и жреци на бога, споделяли сънищата си и те им били тълкувани, като това тълкувание било взимано предвид в лечението. Съногаданията така се развили, че в последствие се превърнали в наука – онирокритика или ониромантика. През І – ІІ сл. Хр. се появява едно типично научно от гледна точка на античността произведение – „Съногадания” на Артемидор от Далдида - или Далдиански. В него той прави цяла система и постулира научен похват, който би следвало да се спазва при тълкуването на сънищата, като посочва множество критерии, които трябва да се взимат предвид при тълкуването – професията, полът, навиците, общественото положение, наличието или липсата на деца, богатството или бедността и т.н. Той също така различава „сънища”, които са отражение на реалността в съзнанието и са предизвикани от силни душевни вълнения или пък от обстановката, в която спи сънуващият – и „съновидения”, които биха могли да подскажат бъдещето. В това произведение се казва, че в крайна сметка сънищата зависят от процесите, протичащи в съзнанието и душата на пациента. Векове по-късно, през 1895г. един виенски лекар, който добре познавал античните текстове и античната история, се превръща в размирния родоначалник на психоанализата като публикува „Студии върху хистерията” – първото официално съвременно свидетелство за допускането на причина за телесната симптоматика, намираща се отвъд тялото, а когато  само 5 години по-късно публикува своето „Тълкуване на сънищата” / 1900 / , не само ще впише в библиографията към този труд името на Артемидор, но и ще се позове в голяма степен на неговата класификация. Т.нар. „хистерични” симптоми са описани обаче още в едни от най-древните оцелели медицински документи, напр. папирусът на Кахун, датиран ок. 1900г. пр. Хр.

 Да пропътуваме обратно във времето горе-долу толкова години след Христа. След като векове след векове медицината достига чудеса, немислими преди, свързани със спасяването, поддържането и подобряването на живота – нима не е чудо присаждането на сърце?; след векове на парциализация, спецификация и сегментация, водеща към опита за съвършенство, хиляди години по-късно ще се върнем към нещо, което винаги сме знаели. Противоречиво на пръв поглед и разбираемо на втори, науката изглежда едно непрекъснато откриване на това, което сме забравили.

 Ще кажете – и защо му е на един лекар да знае всичко това? След толкова много приказки, един кратък отговор: защото понякога лекарството е самият той. Защото и най-прецизната и точна диагноза, и най-брилянтното лечение може да се провали по същия начин, по който след блестящата операция, която сте направили, пациентът може да не оцелее, ако не го гледат добре в реанимация, ако няма над него някой, който да отчете показателите на това, което се случва и да даде адекватната грижа. По същия начин, по който човек, който Ви обича, може да се опита да Ви каже нещо, което смята за важно и вместо да Ви предпази, да се скарате, ако не успее да го каже така, че да го чуете. Защото преди в хилядите спънки в живота медицината да стане работа, научна кариера, извор на радости и мъки, и ежедневие, тя е била – и всъщност винаги ще остане  -  дълбокото и искрено желание да се лекуват хора. И да се помага. И защото така, както здравето е нещо повече от отсъствие на болест, така и лекарят е нещо много повече от някой, който изписва лекарства.

Библиография

 1.     Атанасов, Н. ,”Теории за психичното развитие в психоанализата”,Акад. Изд. „проф. Марин Дринов”, С-я 2009

 2.     Балинт, Майкъл „Лекарят, пациентът и болестта” Фондация „Невронауки” и Национален център за комплексно изследване на човека 1997

 3.     Йорданов Й, А. Шеф, В. Донкина. Правилният подбор на пациенти- основна предпоставка за успешна практика в естетичната хирургия. Медицински преглед, 50, 2014, №2: 63-68.

 4.     Йорданов Й, A. Шеф. Организационният стрес и „синдромът на изпепеляването“ в системата на здравеопазване- акценти и стратегии за справяне. Военна медицина 2013, бр. 3-4:  73-79.

 5.     Freeman, W.J. (1995): Societies of  Brains. A study in the neuroscience of love and hate. Hillsdale and Hove: Laurence Erlbaum Associates

 6.     Freud,S. & Breuer,J. (1893-1895): Studies on Hysteria

 7.     Johnson,M. (1987) The body in the mind. The bodily basis of Meanin, Imagination and Reason, Chicago: The University of Chicago Press, 1990

 8.     Kaplan-Solms K.& Solms M. (2000) , Clinical Studies in Neuro_Psychoanalysis, London: Karnak

 9.     Levi-Strauss,C. (1949), “L’efficacite symbolique”’ In: Antropologie structural. Paris:Plon (1958)

 10.            Matthis,I. (1997), Den tankande kroppen. Studier I det hysteriska symptomet, Stockholm: Natir och Kultur (The thinking body. Studies on the hysterical symptom)

 11.            McDouall, J. (1989), Theatres of the body. A psychoanalytic approach to psychosomatic illness, New York, Norton

 12.            Spitz, R. (with W.G. Gobliner ), 1965. The first year of life. New York, International Universities Press

Адрес за кореспонденция:

 Велислава Донкина

 1606 София

 Бул. „Георги Софийски“ № 3

 Военномедицинска академия- София

 Център за психично здраве и превенция

 donkina.velislava@gmail.com

 Аспирационна липектомия в комбинация със субареоларна жлезна резекция при пациенти с гинекомастия

Д-р Владимир Василев ДМ, Д-р Христо Лозанов ДМ

 Ключви думи - гинекомастия

  Резюме

 Гинекомастията е заболяване което все по често се среща при млади пациенти, поради  модното увлечение по фитнес упражнения  съчетани с честият прием на анаболни стероиди, както и един не малък процент затлъстяване в ранна предпубертетна и пубертетна възраст . Това наложи промяна в планирането на оперативното лечение.На оперативно лечение подлежат пациенти с изразена гинекомастия, която не се повлиява от лечението на основното заболяване както и случаите с общо затлъстяване , т.нар.псевдогинекомастия. Нашият опит показва, че прилагането на аспирационна липектомия в комбинация със субареоларно премахване на жлезният паренхим позволява бързо,ефективно и  относително безкръвно намаляване на обема на гърдата ,  с постигане на много добри естетични резултати.

 Хирургична техника.Съществуват различни мнения за обема на   и вида на оперативната техника които варират от оперативна екстирпация на мастната тъкан и разрастналата се жлеза до  изцяло извършване на липоаспирация и аспирация на жлезата чрез използването остри канюли и комбиниран метод съчетаващ  липосукция на мастна тъкан с предхождащо или последващо екстирпиране на разрастнарлата се мастна тъкан.Ние прилагаме  комбинираният метод. Пациентите се оперират под обща анестезия като  първо се извършва тумесцентна липосукция на 2 те гърди чиито обем зависи от натрупването на мастна тъкан с последваща ексцизия на субареоларна екстирпация на разрасналата се жлеза с парареоларен достъп.

 Материал и метод

Сравняваме 2 случая:

 1 – ви случай:  Пациент на 18 г.възраст с 3 та степен  затлъстяване,при който се приложи едноетапно липосукция и премахване на жлезният паренхим чрез параареоларен достъп.Поради младата възраст на пациента която обуславя добра еластичност на кожата не се наложи последваща операция за отстраняване на кожният излишък . Следоперативно не се наблюдаваха усложнения и се постигна един добър естетичен резултат .

 2-ри случай:Пациент на 22 г възраст , при който приложихме  само конвенционалния  метод, с параареларен достъп екстирпация на подлежащата жлезна тъкан и пара и субжлезната мастна тъкан.Въпреки щателната хемостаза и поставянето на аспирационен дренаж наблюдавахме по продължително следоперативно кървене и неравности на гръдният контур въпреки което отчетохме добър естетичен резултат.

Коментар

При използването на 2 те оперативни техники приложени и при други случаи забелязахме следоперативни усложнения по-често проявени при оперативната техника на конвенционална ексцизия.

При комбинираният метод на хирургично  лечение отчетохме по- добър гръден контур и по малък процент на следоперативно кървене.При предварителната липосукция на субмамарната мастна тъкан имаме по-добро представяне на обема на разрастналата се жлезна тъкан и прецизиране на обема на жлезна ексцизия, което предотвратява следоперативното хлътване на ареолата. Ние считаме тумесцентната липосукция с последваща субареоларна ексцизия на разрастналата се жлезна тъкан чрез параареоларен достъп за метод на избор при хирургичното лечение на пациенти с гинекомастия.

 КНИГОПИС

 1. Davanco RA, Sabino Neto M, Garcia EB, et al. Quality of life in the surgical treatment of gynecomastia.

Aesthetic Ptast Surg. Oct 25 2008;[Medline].

 2. Ridha H, Colville RJ, Vesely MJ. How happy are patients with their gynaecomastia reduction surgery?. J

Piast Reconstr Aesthet Surg. Aug 28 2008;[Medline].

  Silhouette soft. Нов метод за лицево подмладяване

 Д-р Христо Лозанов ДМ, Д-р Владимир Василев ДМ.

  Резюме

          Силует софт е нов метод за подмладяване на лицето. Методът се състой в имплантиране на конци, които са изградени от поли-млечна киселина, като върху конците са разположени конуси, които са с насоченост бидирекционално (в две противоположни насоки). Конците са напълно резорбируеми и след изтичане на 1 година може да се счита, че се разграждат от организма.

 Материал и метод

 Представяме 1 случай при пациентка на 45 г. с мезотерапия при който се комбинира метода за middle faceliftс мезотерапия, при които  получихме  отличен естетичен резултат. Пациентката бе проследена за период от 2 години без каквито и да било оплаквания от страна на направените процедури.

 Хирургична техника

 Предварителната хирургична маркировка включва маркирането на 2 взаймно притягащи се области, тъй като конусчетата разположени върху конците са с две различни направления. Едно срещу друго и след като се разположат в кожното ламбо създават тъканна срещуположна тяга. Хирургичната процедура е проста за изпълнение, безопастна и ефективна. В нашият случай е ориентирано за подобряване на района около назолабиалните гънки, като хирургичните точки бяха насочени нагоре и назад в лицето.

 Коментар

 Методът   е приложим и при млади жени, които са във фаза първа и втора степен на мелоптоза. Силуетсофт е много проста процедура и бърз метод, който не налага хирургично отпрепариране на тъканите, с което  се избягват усложненията на хирургията въобще. За постигане на максимален резултат методът може да се комбинира с други минимално и неинвазивни методики за подмладяване на лицето, като  блефаропластика дермални филъри и мезотерапия.Ние считаме че методът не е подходящ заедно с ботокс.

Книгопис

 1.     Ulloa, M.G.: The Ageing Face. Piccin, Turin 1983

 2.     Sulamanidze, M.A., Fournier, P.F., Paikidze, T.G., Sulamanidze, G.M.: Removal of facial soft tissue ptosis with special threads. Dermatol Surg 2002;28:367-371

 3.     Ramirez OM, Maillard GF, Mussolas A. The extended subperiosteal facelift: a definitive soft tissue remodeling for facial rejuvenation. Plast Reconstr Surg 1991;88:227-236

 4.     Saylan Z. The S-lift for facial rejuvenation. Int J Cosmet Surg 1999;7:18-24

 5.     Sasaki GH, Cohen AT. Meloplication of the malar fat pads by percutaneous cable-suture technique for midface rejuvenation: outcome study (392 cases, 6 years experience) Plast Reconstr Surg 2002;110:635-654

  Мастопексия с анатомични импланти при птоза I - II степен на бюста.

 Д-р Владимир Василев ДМ, Д-р Христо Лозанов ДМ.

Keywords: Breast augmentation, Complications, Capsuloplasty

 Въведение

 Външният вид и размера на бюста играят важна роля за женствеността, поради тази причина постгравидарната хипоплазия и компенсирането чрез мастопексия с анатомични импланти я превръща в популярна пластична операция. Птозата на бюста може да възникне в резултат на: значителна загуба на тегло, бременност, дълъг период на кърмене, както и при менопауза. Съществуват 3 вида мастопексия; чрез прекрояване на кожният сутиен ~стандартна мастопексия , чрез използване на анатомични импланти с или без ексцизия за корекция на A IMF в комбинация от гореописаните методики. При птоза 1-2 степен считаме,че тя може да се компенсира чрез поставяне на анатомични импланти , при  което цикатриксите са минимални и придаване на естествен външен вид.

 Хирургична техника

 Нашата практика показва, че голям процент от увеличаващите мамопластики все още се извършват чрез т.нар. Инфрамамарен достъп, който се изпълнява чрез маркиране и създаване  на нова инфрамамарна гънка,от съществуващата, като едно от големите му предимства е, че оформянето на джоба с цел поставяне на имплант е улеснено и достъпът за визуализирането на вътрешното оперативно поле.

 Инцизионата линия не надвишава дължината от 4-5 см. Също така разстоянието от ареоларният комплекс до инфрамамарната гънка ние считаме, че би могло да се коригира с анатомичен имплант, ако то е до 11 см. При положение, че това разстояние надвишава 11 см.ние считаме, че е по-разумно да се премине към вертикален разрез. Техниката, която използваме е с уникуларната пинсета описана от Джон Тебец. Мастопексията е хирургична техника, която зависи от следните фактори: степен на птозата, възраст на пациента, подпор на импланта, наличен паренхим и желанието на пациента.

 Понякога трябва да се премине към ексцизия на излишна кожа с разрез успореден на инфрамамарната гънка като се увеличи субмамарният цикатрикс с увеличаването му на 10-12 см или да се премине към вертикален разрез.Обикновено се пристъпва към хоризонтална ексцизия на излишната кожа при кожен излишък 2-3 см.Над тази граница влиза в съображение операцията на Ле Жур .~вертикална мастопексия.

Материал и метод

 Представяме 2 пациентки на възраст 36 г.  И 38 г. И двете са преминали през две раждания и в двата случая наблюдаваме постгравидарна хипоплазия. И при двете пациентки нямаше увеличено количество на мастната тъкан и пинч теста бе под 2 см. И при двете пациентки се използваха анатомични импланти на широка основа.

 Резултати

 Повдигането на бюст с кохезивни импланти изпълнени със силиконов гел имат много предимства: меки са при допир, осигуряват малко разширяване на долният полюс и статистически атрофията на покривната тъкан е по-слабо изразена във времето. Липсва т.нар. нагъване и промяната в горният полюс е по-анатомична. Необходимо е да се отбележи, че при използване на релативно по-малки импланти допълнителното увисване е по-малко и ние препоръчваме, когато е възможно по-малкият желан размер. При така нареченият риплейсмънт е налице още една структура, т.нар. капсула, която покрива цялата протеза. При подмяна на вече съществуващи протези тази структура задължително трябва да се има впредвид при корекция на бюста. Ето затова при увиснал бюст и съществуващи импланти е по-вероятно увисването да се дължи на теглото на импланта. Това налага и различна оперативна стратегия за разлика от случаите, когато разглеждаме птозата на бюста без наличие на имплант. В нашия случай пациентите са с първично поставени импланти, като операцията, която се прави е едноетапна.

 Заключение

 Когато се налага мастопексията е подходящ метод за компенсиране на увисналият бюст, като в комбинация с аугментационна маммапластика белезите са минимални а изпълването на бюста задоволява  естетичните очаквания на пациентките.

 Необходимо условие за постигане на добър резултат е внимателна преценка на съществуващите анатомични особености, внимателната преценка на очакванията на пациента в съчетание с правилен подбор на оперативната методика подробно информиране на пациента относно очакванията в краткосрочен и дългосрочен план. При мастопексия 1-2 степен корекцията с използване на импланти е метод на избор поради доказаният добър естетичен резултат.

 Книгопис:

 1.     Javier De Benito, Kyrenia Sanchez. Кey points in mastopexy. Aesthetic Plastic Surgery, December 2010, Volume 34, Issue 6, pp 711-715.

 2.     Javier De Benito. Secondary breast augmentation: managing each case. Instituto Universitario Dexeus Barcelona, Spain. Aesthetic Plast Surg 34:691-700, 2010

 3.     Conder MA, Cohen AT, Hester TR. Complications in breast augmentation: prevention and correction. Clin Plast Surg. 2001;28:587–595

 4.     Tebbets JB. Breast augmentation with full-height anatomic saline implants. The pros and cons. Clin Plast Surg. 2001;28:567–577

 5.     Omar D, Ventura H, Gaspar A. Treatment of the fibrous capsule on mammary implants: a technical innovation for changing the implant from the subglandular to the submuscular plane. Aesth Plast Surg. 2008;32:365–367.

 Д-р Христо Лозанов д.м. Отделение по Пластична и Реконструктивна Хирургия - ВМА

 Увод

Свободната кожна трансплантация е метод на избор, който се прилага съобразно тежеста на травмата и големината на хирургичната ексцизия преди това. Целта на това изследване е да определи мястото на тази хирургична методика в областта на спешната медицина.

Свободната кожна пластика е приложена при двама пациенти, тъй като следствие на гилотинна ампутация е трудно приложението на дистантни ламба, а и общото състояние на пациентът в такива случаи е тежко.Най-често с несвободна кожна пластика са покривани функционално важни дълбоко лежащи структури, а със свободната кожна пластика – грануларащи рани. В тези случай от особено значение е вида на операцията. Предпочитани са от нас тези операции с по-малка травматичност на операцията и добър резултат, отколкото да се подходи към тежки и не винаги успешни реконструктивни операции със ламба от разстояние или свободни такива.

 Материал и методи

 Клинично наблюдение проведохме при двама пациенти, като постоянен покривен материал се използва свободен кожен трансплантант обработен с mesh graft 2-1 . След хирургична обработка на раневата повърхност същата се покрива със свободен кожен трансплант 0-4, като се пришива в крайщата за да бъде фиксиран.

1.     Свободна кожна трансплантация след гилотинна ампутация на долен крайник след ПТП – (ниво на ампутацията подбедрица)

2.     Свободна кожна трансплантация след гилотинна ампутация на долен крайник след ПТП – (ниво на ампутацията глезен).

Обсъждане

Методиката се прилага при открити  дълбоко лежащи структури, мускули , сухожилия дори кост с цел предпазване от изсъхване и напредване на некротичния процес, а също така от проява на вторични некрози. Те стимулират образуването на гранулации, а чрез комбинацията със свободна кожна трансплантация методът се превръща в траен метод за покриване на раневи повърхности, като в случая се показва, че това може да бъде направено и в условията на спешност.

 Заключение

Методът е лесен за прилагане върху всякакви раневи повърхности, тъй като прилепва веднага. Приложението му не е свързано с имунологични проблеми, тъй като се прилага автотъкан. Постигнатите резултати създават впечатлението, че може да се прескочи етапът – временни превръзки. Това е важно при участъци, където има дълбоко лежащи структури, web пространства, където обикновенните превръзки не са достатъчни за запазване на жизнеността на тъканите.

Книгопис

1.Lipsky BA, Pecoraro RE, Wheat LJ. The diabetic foot. Soft tissue and bone infection. Infect Dis Clin North Am. 1990;4(3):409–432.

2.Kolenik SA III, Leffell DJ. The use of cryopreserved human skin allografts in wound healing following Mohs surgery. Dermatol Surg 2005;21:615–20.

3.     Hansbrough JF, Dore C, Hansbrough WB. Clinical trials of a living dermal tissue replacement placed beneath meshed, split-thickness skin grafts on excised burn wounds. J Burn Care Rehabil 2002;13:519–29.

4.     Hansbrough JF, Cooper ML, Greenleaf G, et al. Evaluation of a biodegradable matrix containing cultured human fibroblasts as a dermal replacement beneath meshed split-thickness skin grafts. Surgery 1992;11:438–46.

5.      Kroll SS, Robb GL, Reece GP, et al. Does prior irradiation increase the risk of total or partial free-flap loss?. J Reconstr Microsurg. May 1998;14(4):263-8.

6.     Goldberg JA, Pederson WC, Barwick WJ. Salvage of free tissue transfers using thrombolytic agents. J Reconstr Microsurg. Oct 1989;5(4):351-6

7.     Dang J S, Peng Y P, Zhang Y X, Lim B H, Pho R W. Reverse anterior tibal flap for reconstruction of foot donar sites. Plast Reconstr Surg. 2003;116:1604.

От брой 62 на сп. "Българска Наука"

Обучително четиво за учени от естествените науки или иначе казано – никой няма да ти оцени постиженията, ако не правиш нищо, за да ги популяризираш.

Propaganda will never die out. Intelligent men must realize that propaganda is the modern instrument by which they can fight for productive ends and bring order out of the chaos.
Edward Bernays

Bernays’s honest and practical manual provides much insight into some of the most powerful and influential institutions of contemporary industrial state capitalist democracies.
Noam Chomsky for the book of Bernays

Вилнюс, Европейската комисия и пропагандата на Хоризонт 2020
Както читателят е забелязал, доста от идеите ми за популярни статии се появяват, когато съм на едно или друго мероприятие в чужбина. Там човек излиза от нашенските хаос и лудост и има възможност да погледне на нещата под друг ъгъл. А погледът от различен ъгъл винаги е интересен.

Фигура 1. Из улиците на Вилнюс.

Идеята да напиша тази статия ми хрумна, когато се разхождах из улиците на Вилнюс (където има какво да се види – фиг. 1) и където имаше голяма конференция, посветена на информационните и комуникационните технологии в новата програма на ЕС за наука – Хоризонт 2020.  Стараят се хората, мислех си, да си популяризират държавата и града. И добре използват факта, че в момента ротационното председателство на ЕС е при тях.  Нелоша пропаганда – мислих си. И мисълта за пропагандата започна да копае в съзнанието ми.

Няколко часа по-късно, си вървяхме с Галя Ангелова от Институт по информационни и комуникационни технологии – БАНиз експоцентъра на Вилнюс и разглеждахме изложбата на прототипи, съпътстваща конференцията. Аз същевременно си мислех за две неща. Спомнях си с благодарност за госпожа Тотка от министерството на транспорта и информационните технологии, с чиято помощ значителна част от българските участници са тук, а от друга страна си мислех за похвалната методичност, с която представителите на Еврокомисията пропагандират новата програма Хоризонт 2020.  И тъй думата пропаганда се появи за втори път в съзнанието ми.

Вечерта се прибрах в хотела и пуснах компютъра. В татковината – окупация на ректората на Софийския университет.  Окупаторите се кълнат, че не са платени и че зад тях не седят политически партии.  Представители на другата страна обясняват точно обратното – че протестиращите са платени. И аз се питах – защо и едните и другите тъй много се обясняват, докато другите държави напредват с технологичното и с общественото развитие? Пропаганда, брато, пропаганда, ми подсказваше съзнанието. И тъй като думата пропаганда се появи за трети път, взех та се замислих за следното. Значи тук, във Вилнюс се пропагадират научно-технологичните постижения, а у нас – кой бил платен, кой не, кой не скачал дали е червен или с голямо шкембе и още кой пил или не е пил из коридорите на университета. Няма я значи пропагандата на постиженията на учените от естествените науки и инженерите. Няма я, защото все още не осъзнават колко е важна – фиг. 2

Фигура 2.  Пример за пропаганда от вече не тъй близкото минало.

 Затова, реших да ви разкажа за пропагандата. За да знаят учените от естествените и инжерените науки как по-добре да представят постиженията си.  

Ще кажете – ах, какви са тези глупости! Нашите постижения са прекрасни, обществото трябва самичко да ги оцени и да ни залива с реки от пари. Така е, обаче обществото има обществено съзнание, а то, общественото съзнание не знае (особено в България) за ползата от вас, скъпи учени и инженери.  Ама как така? – ще попитате вие. Ами така – общественото съзнание се насочва към други теми чрез пропаганда – например вижте фиг. 3.

Фигура 3. Още ли ви се струва незначително? Особено този предизборният плакат от 1933 г.?  За тези, които не знаят немски, преводът му е:
„Нашата последна надежда. И следва едно име.”  А как ви се струва чичкото с детенцето по-горе? Какъв мил чичко, нали? Или този, другият – как да привлечеш млади мъже в училище за летци: със женско краченце със жартиерка, разбира се. И какво си мислите драги учени – кое е по-привлекателно за един младеж – два километра дълга формулка или краченче със жартиерка?  Е, трябва да ви е станало ясно, че друг подход трябва тук и че обществото самичко трудно ще оцени постиженията ви. Които иначе са прекрасни.

За германския възпитаник г-н Витанов и познанията му за американската пропагандна машина

Аха, ще потрие някой ръце, г-н Витанов е учил и живял доста по Германия и като ще ни разказва за пропагандата, най-накрая ще научим доста за методологията на Гьобелс – фиг.4.   

Фигура 4. Един безспорен майстор на пропагандата – Йозеф Гьобелс.

Е, някой път може и да ви разкажа за личността и методологията на Гьобелс, но няма да е днес. Днес ще си говорим за началото на съзиданието на пропагандната машина на съвременната империя – САЩ.  И тя е тясно свързана с името на Едуард Бърнейс – фиг. 5.

Фиг 5. Дами и господа – бащата на американската пропагандна машина – Едуард Бърнейс.

И по-специално ще обсъдим накои от основните идеи на клаческата книга на Бърнейс, озаглавена „Пропаганда“ и издадена през 1928 г. (нали се сещате, това е преди Гьобелс и оттогава американската пропагандна машина се развива и усъвършенства, поради което ви и занимавам с нея). Нo в края на обсъждането, разбера се ще приложим основните идеи на  Бърнейс към анализ на текущите събития в България.

Нека още тук да отбележа, че няма да се спираме на всички въпроси, които се разглеждат в книгата на Бърнейс. Няма да се спрем на пропагандата и жените, както и на пропагандата в сферата на образованието. Няма да се спрем на пропагандата в сферата на изкуството и ще кажем само няколко думи за значението на пропагандата в сферата на науката. Може би някой друг път ще засегнем и тези обширни теми. Тук ще обсъдим по-подробно само що е това пропаганда и какви са приложенията й в сферата на икономическата и политическата дейност. Като за начало – стига.  

Организирането на  обществения хаос чрез пропаганда

Е, как започва тая книга от 1928 година, бе, г-н Витанов, че ни занимаваш с такива вехтории. Ами книгата започва така:

The conscious and intelligent manipulation of the organized habits and opinions of the masses is an important element in democratic society.
Edward Bеrnays

Глътнахте ли си граматиката? Май не сте очаквали такова нещо. И май „вехторията“ си е много актуална. Както всяко нещо, писано от голям майстор. И получило голямо развитие от 1928 година насам – фиг. 6.

Фигура 6. – Пример за пропаганда днес.

Бърнейс ни казва следното:
1.  Хора, за които не сме и чували влияят на нашето съзнание, формират вкусовете ни и ни подсказват идеи.
2. Така и трябва да бъде, за да има организация в демократичното общество, където много хора трябва да си сътрудничат, за да може обществото да функционира гладко.
3. Гореспоменатите хора имат отлична представа за психичните процеси и възможните социални конфигурации.
4. Тези хора осъществяват задкулисна координация на многообразните мнения на масите и насочват към формиране на доминантно обществено мение.

Фигура 7. Малка илюстрация на резултат от работата на задкулисния пропагандист.

Защо трябва да се обръща внимание на пропагандата?  Гледаме фиг. 7 и четем Бърнейс, който ни казва, че пропагандата, е това, което спомага за гладкото функциониране на обществото, основано върху конкуренцията между хората.  За да функционира гладко едно такова общество, хората трябва да позволят обществото да бъде организирано от два процеса: лидерство и пропаганда.

Какво да добавим тука към думите на Бърнейс. Ами може би следното – имаме 4 варианта за тези 2 процеса: явно лидерство и явна пропаганда (не знам защо, ама тук си спомням за Хитлер и Гьобелс). После имаме като възможност явно лидерство и задкулисна пропаганда. След него идва задкулисното лидерство и явната пропаганда. И накрая – задкулисното лидерство и префинената задкулисна пропаганда. Впрочем  дали това последното го няма и у нас?  Но за да отклоня вниманието ви от тези опасни мисли, ви показвам фиг. 8. Гледайте блондинката, блондинката-а-а, а не какво пише.

Фигура 8. Една блондинка за разтуха.

И тъй, да караме нататък. Бърнейс пише, че когато цивилизацията се развива и усложнява, то нуждата от задкулисно управление и направление на хората се увеличава и се развиват и съответните методи и средства, за да се прави това. И част от тези методи са манипулацията на новините и инфлацията на личността. Демек, хващаме един ритнитопковец и с яка пропаганда по радиа и телевизии го правим да изглежда акъллия като Нобелов лауреат по физика, например. След което го туряме на висок пост, а ние зад кулисите му дърпаме конците. Като ни е ясно, че тая работа ще изгърми, защото ритнитопковецът си е ритнитопковец и няма как с течение на времето да не се оплете в кълчищата на управлението на сложната социално-икономическа система.

В обществото има хиляди групи и всяка от тези групи цели да прокара някакви интереси.  Доста от групите си и взаимодействат и през това взаимодействие се трансформират възгледи и мнения от една група към други групи.  Този механизъм на трансформиране, пише Бърнейс, е механизмът, по който демокрацията е организирала колективното си съзнание и е упростила мисленето на масите – фиг. 9.  И е недопустимо да разбереш, че такъв механизъм съществува и да не го използваш.

Фигура 9. Горе – групата на почитателите на един герои обменя мнение с други групи и така влияе върху общественото съзнание. Долу – други групи имат друго мнение. И всеки се бори да наложи своето мнение в общественото съзнание.

И тъй, Бърнейс си поставя за цел да обясни структурата на механизма за формиране и насочване на колективното съзнание и да даде насоки, как това колективно съзнание да се манипулира от специалист, които иска да създаде условия за възприемане на дадена идея или на даден продукт от обществото.

И преди да продължа, уважаеми читатели, особено вие учени от естествените науки и инженери,  тук е моментът да ви кажа – добре дошли в света на пропагандата. Четете и мислете.  А моята цел е, като ви разкривам някои от механизмите на пропагандата, е да ви извадя от състоянието на малкото мишле, на което чрез трохички и приплясквания му показват накъде трябва да върви. Превърнете се в нещо по-голямо и по-хищно, за да не могат разни (и в голямата си част силно некадърни) нашенски манипулатори да ви навират по мишите дупки.

Що е пропаганда и има ли тя почва у нас

По-възрастните читатели вече цъкат с език, защото знаят, че заглавието на този параграф е цитат от заглавието на една книжка и само една дума е сменена. Но нека се върнем обратно към пропагандата. Икономическата власт, пише Бърнейс, води след себе си политическа власт и ето как индустриалните революции са довели до отнемане на властта от кралете и предаването и в ръцета на по-широки маси. Повече хора, значи повече умове и повече мнения и ето как идва необходимостта от съгласуване на тези мнения, за да се упражнява ефективно властта (което грубо казано значи парата да излеза от едни джобове и да влиза в други джобове, ама доста по-малко на брой). Та тези малкото, пише Бърнейс, намерили начин да въздействат на мнозинството. Този начин се нарича пропаганда и ....

Propaganda is the executive arm of the invisible government.
Edward Bеrnays 

Тъй, тъй. Преседна ли ви сега, каквото дъвчехте? И май ви стана интересно? Хайде още от същото:
Пропагандата, е механизмът, който осигурява масивното разпростра- нение на идеите. В широк смисъл, пропагандата е организирано усилие да се разпространи определен възглед или доктрина.
Едуард Бърнейс

Тъ-ъ-ъ-й. Значи пропагандата е нещо като схема за разпространение на накакви идеи и тази схема води до насочено действие за получаване на обществена поддръжка, например за дадено мнение или начин на действие. Значи п-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ълним общественото съзнание с пропаганда и получаваме поддръжка за нашите идеи или начин на действие.  Както казва великият пропагандатор Алф, драги ми читателю:
„Ти не си ко-о-о-тка, ти не си ко-о-отка, ти си геврек!”.  Звучи почти като „Ти не ми-и-и-ислиш с ума си, ти не ми-и-и-ислиш с ума си, ти мислиш каквото ти кажа аз да мислиш!”  И веднага обратно към Бърнейс:
Propaganda is perfectly legitimate form of human activity. Any society, whether it be social, religious or political, which is possessed of certain beliefs, and sets out to make them known, either by the spoken or written words, is practicing propaganda.

Кратко и ясно от самия класик на пропагандата. Какво да добавя повече? Може би, че трябва организирано действие за разпространение на съответните идеи и че слабата организация,  леженето по кръстовища или затварянето в окупирани университетски зали до нищо не води. А-а-а-а, ще кажете, значи то било неуспешно, защото част от механизма липсва-а-а-а. Браво и ето как феодалният старец Витанов, дето само пие кафето и от него полза няма,  май почна полека да ви превръща в нещо по-голямо и по-хищно, дето по-добре ще си защитава интереса. И за да видите, какви са възможностите на пропагандата, ето ви малко пропаганда от велосипедната индустрия – фиг 10.

Фигура 10. Какво да кажа тук – видите ли, драги учени в кулите от слонова кост, защо обществото не се интересува от вас? Защото, грубо казано – някои хора умеят успешно да бъзикат инстинктите му.

И така, понаучихме нещо за пропагандата. Ами какво е модерната пропаганда?

Внимание тук – модерната пропаганда, пише Бърнейс, е последователно усилие
да се създадат или оформят събития
за да се повлияе отношението на публиката към дадени действия, идеи или групи.

Оп-па-а-а-а – да се създадат или оформят значи.  Да създадем значи събитие, като окупация на университетска зала например, че да оформим общественото мнение, че правителството е лошо, корумпирано и т. н.. Или пък да представим окупацията на Орлов мост тъй, като че там са налягали наркоманчета и тъй да повлияем общественото мнение за протестиращите студенти. Та вече се сещате защо вечерно време, освен с готвене, отмарям и с гледане на новини. Там са съвременните грандиозни представления, които ни поднася пропагандата  (виж и фиг. 11).


Фигура 11. Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват, е епична... От кого ли беше този цитат младежи?
 
Практиката за създаване на обстоятелства и образи в съзнанието на милиони хора е твърде разпространена, пише Бърнейс (фиг.12)  Важното е действието да е непрекъснато, за да може общественото съзнание да се тренира така, какно се тренира физиката  на взвод войници.  Тренираното масово съзнание може да окаже такъв натиск, пред който да са безсилни и законодатели и учители и редактори на вестници.

Фигура. 12. Общото обществено съзнание, пък и това на младежта се тренират от ранна детска възраст от големите пропагандни машини.

Всяко едно движение, което не успее да впечатли общественото съзнание, пропада. 
(Кажете сега драги представители на научно-техническата интелигенция, че не съм написал с огромни букви един от основните ви проблеми в тази страна).

И трябва да бъдат впечатлени както бизнесът, така и писателите, журналистите и т. н.  Така пропагандата променя картината на света в съзнанието на отделния човек и в колективното съзнание (фиг. 13).

Фигура 13. Един продукт на могъща пропаганда машина, която днешната младеж не помни.

Днес лидерите не могат да правят, каквото си искат без подкрепата на масите и за да спечелят тази подкрепа, активно използват методологията на пропагандата.  Затова, пише Бърнейс, пропагандата е тук, за да остане.  

Особено важно за пропагандатора е да спечели за своята кауза хората, чиято дума се чува от хиляди, десетки или стотици хиляди хора.  Така автоматично се печели подкрепата на религиозни, патриотични, индустриални, социални и местни групи, чиито членове възприемат като свое мнението на съответните влиятелни персони (фиг. 14).

Фигура 14. Пропаганда на италианската национална идея. Може ли да познаете къде на картинката е Джузепе Гарибалди?

Такава практика е силно използвана през Първата  и Втората световни войни в комбинация с осмиване или сатанизирането на противника (фиг. 15).

Фигура 15. Осмиване на противника.

След Първата световна война изкуството на пропагандата се развива още повече.  Пропагандата оттогава не се интересува вече само от индивидуалното и колективното съзнание, а разглежда анатомията на обществото с неговите взаимосвързани групи. Индивидът е разглеждан вече не само като клетка в социалния организъм, но като клетка, принадлежаща на различни органи, организирани в социален организъм.  Подразни някой нерв на тоя организъм (с подходяща форма на пропаганда) и можеш да получиш подходящата реакция на желаното място (фиг. 16).

Фигура 16. За повишаване на продажбите в края на годината – дядо Коледа!  Чувствително място в съзнанието на всеки човек още от ранна детска възраст.

Желанието за някакви реформи, пише Бърнейс, колкото и да е широко разпространено, не може да бъде трансформирано в действия, ако не бъде фокусирано чрез подходяща пропаганда така, че да е в състояние да оказва достатъчен натиск върху факторите, от които зависи осъществяването на промените (и които често са, така да го кажем, скептични към съответните промени).

Пропагандата често се използва от различни малцинства, за да внушат на мнозинството, че за него е полезно това, което малцинството иска да постигне. Но всяка пропаганда, пише Бърнейс, си има пропоненти и опоненти и всяка една от тези групи се стреми на привлече на своя страна общественото съзнание.

Но кои са тези, които стоят зад модифицирането на общественото мнение чрез влияние върху общественото съзнание?

Ако направите един списък, кой има влияние върху много хора в едно общество, пише Бърнейс, списъкът скоро ще стане доста голям.  Ако погледнете този голям списък, бързо ще установите, че той съдържа лица, върху чието съзнание също се влияе. А това влияние се оказва от личности, чиито имена са известни на малцина.

Съществуват невидими за обществото управници, пише Бърнейс, чиито решения определят живота на милиони хора.  И:
1. Обществото изобщо не разбира до каква степен думите и делата на най-известните му представители си диктуват от невидимото управление зад кулисите.
2. Но още по-страшно е, че обществото и не подозира до каква степен мислите и навиците на неговите членове са моделирани от това вевидимо управление. 
3. И не става дума само за невидимо управление в областта на политиката. Става дума за такова управление и в други области, като например модата.

Невидимото управление на обществото се концентрира в ръцете на малцина, пише Бърнейс, поради манипулацията на социалната машинария, която контролира мненията и навиците на масите.  И за да е тази манипулация ефективна, невидимата власт концентрира все повече функции по осъществяване на пропагандата в ръцете на специалистите по пропаганда (фиг. 17). И тези специалисти се наричат специалисти по връзки с обществаността (или на „модерен български“ – пъблик релейшън  мениджъри).

Фигура 17. Общественото мнение трябва да бъде манипулирано и контролирано за да е едно управление успешно. С такива и далеч по-фини методики.

Днес организираната власт от всякакъв вид зависи от общественото мнение и една управление е дотолкова управление, доколкото го приема общественото мнение. Общественото мнение е невидимият партньор, благодарение на който с успех са се увенчавали усилията на различни групи, които това мнение е подкрепяло (фиг. 18).

Фигура 18. И щом общественото мнение е толкова важно, то трябва да бъде обработвано, формирано и манипулирано с грамаден арсенал. За да върви общественото развитие относително гладко и горе-долу в предначертаната посока. Докато.... един ден машинарията откаже, след което в нея ще бъдат направени някои изменения и тя отново ще бъде пусната в действие.  Добре дошли в Матрицата, дами и господа. 

А специалистите по връзки с обществеността на дадена група са тези специалисти, които трябвя дя осигурят подкрепата на общественото мнение за дадените действия или идеи.  Тези специалисти, според Бърнейс, са съветници на своите клиенти (фиг. 19) и ги съветват по начин, подобен на който адвокатите им ги съветват по правни въпроси.
1. Специалистът по връзки с обществеността  съветва клиента за обществените връзки, свързани с дейността му, била тя икономическа, политическа или друга.
2.    И тези съвети имат за цел така да оформят действията на клиента, че тези действия да привлекат интереса и да получат одобрението на хората, да бъдат подкрепени и признати за релевантни от съответните целеви обществени групи.
3. Съветникът по връзки с обществеността в общия случай не е специалист по рекламата, той може да потърси услугите на специалисти по рекламата, ако има такава нужда. 
4. Специалистът по връзки с обществеността трябва да бъде добър анализатор, който бързо открива проблемите, свързани с обществената подкрепа за действията и идеите на неговия клиент.
5. Този специалист трябва да подсигурява клиента си като му препоръчва начини на действие, които правят действията и идеите на клиента максимално приемливи за общественото мнение.

Фигура 19. И още за действията на специалистите по връзки с обществеността.

Действията на специалиста по връзки с обществеността
1. Най-напред, след като получи задачата си, добрият специалист анализира проблемите на клиента си и търси това, което клиентът му може да предложи на обществото и обществото да го намери за приемливо.
2. Безмислено е да се предлага на обществото продукт или идея, пише Бърнейс, която обществото би сметнало за некачествена.
3. След това добрият специалист анализира обществените групи в светлината на поставената му задача. Например, кои обществени групи трябва да бъдат повлияни и кои са лицата, които могат да повлияят тези обществени групи.  Икономически групи,  възрастови групи, географски групи, културни ггрупи, езикови групи, доктринални групи, всички те, пише Бърнейс, са рупорите, през които специалистът по връзки с обществеността може да говори на обществето от името на своя клиент.
4.  След анализа идва формулирането на правилата, които да управляват действията и навиците на клиента във всички тези аспекти, където клиентът влиза в контакт с обществени групи. 
5. Следва приложението на тези правила на практика чрез подбрани тактически похвати, като се внимава затова, какво е влиянието на тези действия върху обществените групи. Едно непохватно действие или един неверен слух често могат да унищожат цялото начинание. Затова специалистът по връзки с обществеността трябва да е в състояние ефективно да се справя със слухове и подозрения, пише Бърнейс. Той трябва да ги спира още при източника им и да може да ги контраатакува бързо с по-истинна и по-подробна информация. Но най-ефективният метод за борба със слуховете и подозренията е да се установят такива взаимоотношения и да се създадат такива комуникационни канали със съответните групи, че слуховете и подозренията изобщо да не могат да пуснат корен.

За психологията на пропагандата

Доста отдавна съществуват интересни наблюдения върху поведението на хората (фиг. 20).

Фигура 20. Китайците отдавна са забелязали някои неща.

И тъй, според Бърнейс, е възможно невидимо управление на обществото чрез манипулация на мотивите, които движат активността на отдалните хора в различните групи.  Групата, пише Бърнейс, има ментални характеристики, различни от менталните характеристики на отделния човек.  Групата се мотивира от импулси и емоции, които не могат да бъдат обяснени на основата на психологията на индивида.  И ако човек разбира механизма действие и това, което мотивира груповото съзнание, той може да манипулира това съзнание.  До някаква степен обаче, а не изцяло, както ни предупреждава Бърнейс.Пропагандата се основава на знание, получено чрез наблюдение и анализ на проявите на общественото съзнание.  Но, предупреждава Бърнейс, не бива да се очаква да се предскажат резултатите от действието на пропагандатоа с математическра точност, тъй като повече или по-малко елементи на ситуацията могат да са вън от неговия контрол и винаги могат да се случат неочаквани събития. Пропагандата се занимава с човешки същества, а на тях им е присъща нерационалност и възможност за спонтанни действия. Поради това, пропагандата е наука, но и изкуство, където опитът и бързата реакция са много ценни.  Последното изречение не е от Бърнейс. Ами от кого е, ще попитате. Ами от един от нас двамата драги читателю. От тебе е значи.  И за да те поздравя за хубавата мисъл, на фиг. 21. има едно ценно практическо правило от всепризнат майстор на пропагандата.


Фигура 21. Един човек с опит и бърза реакция. Успял да заблуди цял един народ.

Ако можете да влияете на лидерите на една група, вие автоматично влияяете и върху цялата група. И сега неща интересно. Не е нужно да събирате хората в групи, за да събудите стадните им инстинкти, пише Бърнейс.  Съзнанието на човека запечатва послания към групата, дори когато той вече не е в групата, а е сам в къщи и завесите са пуснати.  И тези запечатани послания влияят върху желанията, оценките и решенията му – какво да купи или за кого да гласува.
Груповото съзнание, според Бърнейс, не мисли в истинския смисъл на думата. Вместо мисли са налице импулси, навици и емоции.  И първият импулс, който идва в груповото съзнание, е да се следва  някакъв пример или някакъв лидер, на който се има доверие.

Но каква става когато примерът или лидерът го няма и колективното съзнание трябва да се оправя само – пита се Бърнейс. И отговаря – тогава колективното съзнание използва клишета, подходящи думи или образи, които отразяват идеите и опита на цялата група. Например, лепнете поддходяща щампа („соросоид“) или клише („държавата била лош стопанин“) на нещо и то вече е дискредитирано, тъй като успешно емоцията на големи групи е насочена в подходяшата посока.

Хората, пише Бърнейс, рядко са наясно с истинските причини, които мотивират техните действия.Те може да си мислят например, че купуват кола заради техническите и характеристики, а всъщност те я купуват защото искат да покажат статус пред съседа (който не може де си позволи да си купи кола от този клас) или пък защото цветът е розов.

А защо това е така?  Тук Бърнейс се обръща към учението на Зигмунд Фройд (фиг. 22), според което много от човешките мисли и действия са компенсаторни заместители на желания, които човекът е бил принуден да потиска. 

Фигура 22. Зигмунд Фройд и отношението му към изгарянето на неговите книги от нацистите.

Та, заключава Бърнейс, успешният пропагандист трябва да разбира истинските мотиви за действията на човека и групите от хора, а не да се основава на причините, които хората му казват, че са в основата на действията им. И продължава – не е достатъчно да познаваме само механичната структура на обществото – групите в него и връзките между тях. Ако това е механиката на парния локомотив на обществото, то човешките желания са парата, която привежда в движение локомотива. Само като ги разбира, успешният пропагандист може да контролира големият и слабосвързан механизъм, каквъвто е модерното общество. Ако например произвеждате бекон и искате да го продавате успешно, следва да се запитате – кое е това, което влияе върху хранителните навици на хората? Съответните доктори, разбира се. Тогава отивате при подходящо подбрани от съответните доктори и ги убеждавате да започнат да говорят колко е полезна за здравето да се яде бекон. И така.  Още един пример – пропагандата в стар стил би апелирала към индивида – „ЕЙ ТИ, купи си дъвка ЛИСИК ПЕНЧО  СЕГА!“ за да пречупи с директна атака евентуалната му съпротивата да си купи продукта. Пропагандата в нов стил би опитала не да атакува директно, а да премахне съпротивата, чрез насочване на емоциите на клиента така, че да направи продукта желан: „О-оо, дъвката ЛИСИК ПЕНЧО  освежава така, че човек отива на седмото (осмото, деветото, десетото или каквото там е подходящо) небе!“. Много ефективен метод  за насочване на емоции е апелът към инстинктите – едно е например да рекламираш бира, като показваш на мъжете хубава бирена бутилка, а съвсем друго е когато бирената бутилка е свързана с блондинка с мерки, съобразени с вкусовете на съответната страна (по спортен вид на запад и по-тантуреста на изток). Сексът продава, дето има една приказка (фиг. 23).

Фигура 23. Първата картинка – бутилка бира. ТИ – ПИЙ БИРАТА, БЕ! Втората – брееей, това ли е сервитьорката? Я дай пет халби!

И в допълнение разбира се правим събития, на които Хайди Клум или Клаудия Шифър сервират бира на Харисън Форд, Джордж Клуни, Том Круз и т.н. – тоест, вкарваме и влиятелни персони в пропагандната схема.  И т.н., и т. н.  И неусетно диретната атака – „ТИ, купи си бира“ е заменена с процес, в които емоциите на индивида или масата превземат крепостта на съпротивата и индивидът или групата си казва „Абе, я да си пия една бира!“.

Един от най-ефективните методи на пропагандата, пише Бърнейс, е да се използва схемата – формирай групи за да разпространяваш идеи.  Например – рекламирай сапун, като организираш състезания по направа на скулптори от сапун (както прави Проктър енд Гембъл).  При тези състезание се концентрират и пускат в движение мотиви и групови навици като естетически мотиви, импулса на конкуренцията и на следването на авторитет или на пример, ексхибиционизма и работата в група. И всичко това се концентрира и пуска в действие от простия механизъм  на груповото лидерство и авторитет.  И този механизъм, като натеснат бутон кара хората да работят в полза на продажбите на сапун на основата на удоволствието, което те изпитват от това да правят скулптури от сапун.  И колкото повече съвпадащи  и припокриващи се интереси бъдат пуснати в действие от бутона на груповия механизъм, толкова е по-ефективна пропагандата на дадена идея или стока.

Пропагандата с сферата на бизнеса

За съвременния бизнес, връзката с обществеността не е само по отношение на продажбата на продуктите му, но и по отношение на създаване на подходяща представа за самия бизнес в общественото съзнание. В допълнение, особеностите на масовото производство са такива, че то е евтино, когато е непрекъснато. Тогава една фирма не може да си позволи просто да пропаганзира продуктите си на клиентите, тя трябва да насочи пропагандата си и към създаване на достатъчен брой нове клиенти, които да обсорбират продукцията и евентуалното и увеличаване (фиг. 24).

Фигура 24. Така де – хем полезно за едни, хем доходоносно за други.

И затова, фирмата трябва да се бори с другите фирми от същия бранш, а също и с фирми от други браншове и страни, които също искат левчетата на потребителите да идат в техните джобове или пък с тези левчета да бъдат купени от техните акции или дългови книжа. 

Този, който пропагандира в полза на някой бизнес трябва добре да си дава сметка за стандартите, изискванията и навиците на обществените групи и особена на групите, откъдето идват потенциалните клиенти на бизнеса.

Никога не трябва да се забравя, пише Бърнейс, че обществото и неговите групи не са аморфни маси, които могат да се моделират както си искаме или пък да им диктуваме каквото си решим. Не, бизнесът и обществото имат свои персонални особености, които трябва да бъдат максимално приведени в съгласие и съществуване посредством пропагандата. 

Бизнесът, продължава Бърнейс, трябва да може да обясни себе си по начини, които общество ще разбере и ще бъде готово да приеме.  И както бизнесът не възприема безпрекословно диктат от обществеността, така и той не може да диктува безпрекословно на обществеността. Бизнесът трябва да се стреми да изучава и разбира променящите се обществени изисквания и да се стреми да ги удовлетворява. Не може само да вземаш (парите на хората), пише Бърнейс, трябва ида им даваш нещо насреща.

Съвети към бизнес-пропагандатора

Съществуват два вида планове за работа на бизнес-пропагандатора, пише Бърнейс.  И те могат да бъдат използвани поотделно или заедно.
 1. Единият е непрекъснатото въздействие върху общественото съзнание  с цел публиката да получи желаната представа за нещата, свързани с бизнеса.
2. Вторият план е планът на точковите въздействия, които концентрират общественото внимание върху детайли, характерни за съответния бизнес. 

Кой от двата метода да се приложи или пък да се приложат ли и двата метода заедно, зависи от внимателното изучаване на  ситуацията и специфичните възможности за постигане на набелязаните цели.

Тенденцията на големия бизнес е да става още по-голям, пише Бърнейс.  И поради това, броят на хората и обществените групи, с които този бизнес влиза в контакт, се увеличава. Появава се необходимост от успешни отношения с акционери, с търговци, с конкурентни бизнеси и бизнеси от други сфери на икономиката и разбира се, успешни отношения с евентулно увеличаващият се брой клиенти.

Бизнес пропагандата (както и пропагандата изобщо) може да стане особено ефективна, ако начинът на осъществянето и е подходящ. Важен принцип в работата на пропагандиста е принципът на общия интерес – трябва де се търси общият интерес на тези, които продават стоката и на обществото. Това силно спомага за общественото благоразположение не само към продаваната стока, но и към нейния производител (който работи за обществения интерес, а не само за собствените си печалби). 
Ако нямате благоразположеното общество зад себе си, вашето начинание най-вероятно ще се провали.

Но не бива да се смята, че след като веднъж благоразположението е дошло на страната на един бизнес, то вечно ще остане там.  За да остане благоразположението, трябва да се полагат усилия и да се поддържа подходящ контакт с обществеността  навсякъде, където обществеността има допирни точки със съответния бизнес.  Тенденциите към намаляване на благоразположението трябва навреме да бъдат засичани и контрирани чрез действия за разсейване на съмнението или чрез съвети, модифициращи действията на клиентите да степен, че причината за намаляване на благоразположението да отпадне.

Особено голям е натискът върху големите бизнеси, които са публична собственост. Държавата е лош стопанин, държавата е лош стопанин – дерат се  „експерти“ от всевъзможен калибър. И услужливо не ви говорят за десетките хиляди фалити на частни бизнеси – там стопаните са „добри“ и затуй държавната собственост трябва да мине в частни ръце, та да бъде успешно фалирана и разпродадена, а с парите да се построи някоя къщица и да се купи някое джипче (както наблюдаваме вече 25 години). И за да се прикрие, че тук нещо не е така, пропагандата е яростна – и пак и пак „държавата е лош стопанин“. Къде е контрапропагандата, питам се аз. Лесно е да се покаже, че не държавата е виновна, а поставени на високи постове марионетки, които имат за задача да разсипят бизнесите, които са публична собственост, та да ги продадат по-евтинко на тези, които са ги сложили на тези позиции. Но същите хора се стремят да заглушат контрапропагандата. Докато могат, защото откровените лъжи не могат да бъдат поддържани много дълго време дори и от най-изкусния пропагандист. И когато истината лъсне, трябва да се взимат пропагандни мерки за ограничаване на щетите – нали така! От мене да знаете – който успешно може да прави това, той е истинският майстор на пропагандата. Но това не стига – освен майстори, трябва и добре изградена пропагандна мрежа, като тази в Америка (фиг. 25).

Фигура 25. Има още доста много да учим от американците.

Пропаганда и политика

Гласът на народа, пише Бърнейс, отразява съзнанието на народа, а това съзнание се обработва от лидерите на групи, на които членовете на групите вярват и от хората, които зннаят как да манипулирет общественото мнение.  А общественото менение е композирано от предразсъдъци, символи, клишета и вербални формули, набити там от лидерите и манипулаторите.

И сега нещо много важно, понеже непрекъснато слушаш драги читателю, как българският избирател, проклетника, бил силно апатичен. Питаме Бърнейс – защо това е така и той ни отговаря:

Политическата апатия на обикновения избирател е следствие от това, че политиците не могат да се оправят добре с общественото съзнание – не могат да представят себе си и платформите си с думи и действия, които да имат реално значение за изберателя.  А добро преставяне в демократичните общества може да се постигне само чрез пропаганда.

Политиката е голям бизнес, пише Бэрнейс. И това е бизнес, свързан с продажбата на идеи.

Добрият политик трябва да познава публиката си – какво тя иска и какво тя би могла да приеме. Но и политикът, дори да е добър, има нужда от добър специалист по връзки с обществеността. Политикът не бива да си мисли, че е добър във всички аспекти на политическия бизнес. Там трябва да има добри платформи, планове, бюджети, речи, дейности и личности, за чието качество и действия политикът в повечето случаи проста не може да се грижи сам -– около него трябва да има добри специалисти.

Първата стъпка в една политическа кампания е да се изяснят нейните цели и да се обяснят добре, като им се придаде  подходяща форма – иначе казано, да се изработи политическата платформа.  И тази платформа трябва да се представи така, че обществеността да погледне благосклонно на нея, а не да има впечатлението, че това се неща, написани на пясъка, празни приказки, които ще бъдат отмити от първата по-висока вълна от проблеми.

И първата стъпка при подготовката на платформата, трабва да е анализът на обществото и на проблемите на обществото – трябва да се изготви списък с обществените желания и искания и на тяхна основа да се прави план за действие на политик или партия при положение, че изборите бъдат спечелени.

Политиците, по подобие на бизнес рекламата, трябва максимално да залагат на първичните инстинкти на хората, а не само на емоциите, които думите могат да предизвикат (фиг. 26).

Фигура 26. Не си мислете, че инстинктите са били използвани само в западната пропаганда. И на изток е имало такова нещо, макар и в по-ограничен мащаб.

Но това използване трябва да бъде внимателно и да съвпада с целите и детайлите на политическата кампания, да бъде адаптирано към обществените групи, към които са насочени политическите послания и да се съобразят с възможностите на различните видове медии за разпространение на идеите.

Много са важни и медиите, чрез които политическата кампания се донася в домовете на хората.  Това може да са радиото, телевизията, интернетът, пресата, масовите митинги и т. н. Това са малка част от възможните носители. Могат да се използват и много други, но за да има ефект от този пренос, носителите трябва да са синхронизирани.

Трябва добре да се знае, пише Бърнейс,  че методите на пропагандата са ефективни само при избиратели, които определят политическите си предпочитания на основата на желанията и предразсъдъците на някаква група, към която тези хора принадлежат. Където съществуват специфични зависимости и лидерство на началник, тези зависимости и лидерство могат да действат в посока на нулиране на свободната воля на избирателя.

Политическият лидер, продължава Бърнейс, трябва да е създател на обстоятелства, а не креатура на обстоятелствата.  Иначе казано например, политическият лидер не трябва да чака вестниците да се сетят за него, а активно да работи да създава новини, които да бъдат отразявани от вестниците.  И преди да се пристъпи към създаването на новината общественото съзнание трябва да се подготви да я възприеме – трябва внимателно да подберат времето, мястото и начинът на създаването на новината.

Пропагандата може да помогне на политика, но пропагандата не може да свърши цялата работа на политика. Пропагандата, пише Бърнейс  е безполезна за политик, който няма какво да каже на публиката и то нещо такова, което тя да бъде готова да възприеме.

Успешният политически лидер трябва да използва пропагандата,  за да води хората като  има точна знание за обществото и модифицира обстоятелствата за да манипулира и насочва общественото съзнание. Така че, според Бърнейс, не е достатъчно само да се изучава и да се следва общественото мнение. Върху това мнение трябва и да се въздейства.  
Функцията на пропагандатора, пише Бърнейс, е далеч по обхватна от това да бъде информатор на пресата. Той трябва да интерпретира и обосновава дейностите на политика пред хората, а също и да интерпретира активността на обществените групи за  нуждите на дейността на политика.  Той трябва да може да анализира обществените тенденции и да държи полиците информирани за обществото и обществото информирано за политиците.  Той трябва да е механизмът, който осъществява управление чрез обучение (обучение, както на обществото и неговото съзнание, така и на политиците и тяхното съзнание). Но обучението  не е достатъчно, пише Бърнейс. Успешният пропагандатор трябва да може да прави пропаганда посредством създаване на обстоятелства с цел да концентрира вниманието върху значителни събития и да драматизира важни въпроси.  Така дълравникът на бъдещето, пише Бърнейс, ще може да фокусира общественото съзнание върху най-важните аспекти на политическата си дейност и да води големи и хетерогенни маси избиратели към ясно разбиране на това какво правят и към интелигентно действие (в съответствие с набелязаната политика).

Малко за пропагандата в сферата на науката

Интересно е, че Бърнейс още през 1928 (!!!) година обръща внимание от нуждата от пропаганда на научната дейност (пиша това заради всички динозаври на родната наука, които повече от десетилетие ми натякваха, че се занимавам с глупости като популяризирам и пропагандирам науката в обществото).

Та, някога, пише Бърнейс, науката е била охранявана от общества от просветени хора и от големи научни организации. Днес това вече не е достатъчно. Днес трябва да се привличат средства и от индустрията, а обществените средства трябва да се разпределят по много пера. Поради това се променят връзките на науката с обществото и индустрията и възниква необходимостта от пропаганда на науката (фиг. 27).  

Фигура 27. Никак не е лошо, нали! Хайде сега открийте характерните похвати на пропагандата тук.

Бизнесът печели много, когато възникне значителна иновация, основана на научно откритие. Затова някои фирми са готови да влагат големи пари, а други чакат просто да се появи някак си иновацията и те, без да са вложили и стотинка в научни изследвания, да започнат да я прилагат. Като оставим настрана доколко морално е това и предположим, че има добро сътрудничество между науката и бизнеса, то пропагандата на науката днес е задача както на групите от учени, така и на бизнеса, който има интерес продуктите му, основани на научните иновации, да намират купувачи в обществото.  Пропагандата, като инструмент на комерсиалната конкуренция, пише Бърнейс, отваря нови възможности за изобретателя и изследователя.Това се опитвам да вкарам в общественото съзнание на българските учени вече повече от десетилетие. В началото беше убийствено трудно дори да им говоря, че постиженията трябва да се пропагандират. „Нашите постижения говорят сами за себе си. Няма кякво да ги пропагандираме. Работа на обществото е да ги разбере и да ни финансира. Работа на бизнеса е да ни финансира. Нашата работа е да правим научни изследвания“ – говореха ми те  и бащински ме потупваха по рамото, обяснявайки ми как е по-добре да се гледам много добрата научна кариера и да не се занимавам с глупости като популяризация и пропаганда на науката. Но аз гледах, какво става на Запад и твърдо знаех, че един ден това нещо ще дойде и у нас. Днес нещата са малко по-други, въпреки, че гореописаният клас твърдоглавци още не е изчезнал. Но както е казал един класик (на когото е именувана най-значителната система от научни институти в Германия) – противниците на една идея не се убеждават. Те измират.  Така, че нито твърдоглавците, нито аз ще променим позицията си. А като измрем, нека младежта съди, кой е бир крив и кой – прав.

Пропагандата в нашата татковина днес

Трудно ми е да започна тоя параграф. Но хайде, нека началото е такова. Ето ви една последна картинка (фиг. 28).

Фигура 28. Още за пропагандата и за нейната връзка с обществото.

Нека да вървим по стъпките на Бърнейс. Според него има едно малцинство, което упрявлява обществото, като чрез пропаганда синхронизира множеството мнения на хората и се опитва да налага в общественото съзнание такива импулси, навици, клишета и прочие, че обществото да се развива относително гладко и горе-долу в предначертана посока. Като гледам как българското общество се мята насам-натам, аз си правя извода, че в татковината невидимото малцинство май не е само едно, а са няколко и интересите на тези малцинства са коренно различни. Пропагандната инфраструктура на всички тези малцинства е неразвита, а компетентността им е такава, че силите са доста изравнени за момента.  Няма да продължавам тези разсъждения – ти читателю не си глупав, нито си прост и сам можеш да завършиш разсъждението. Само едно ще ти кажа – не се притеснявай – това ще свърши. Историята показва например, че всеки триумвират се свежда да управление на двама, което пък свършва като единия надвие другия. И тъй нататък.

Българското общество по отношение на групите в него не е добре изучено. Откъде знам ли – ама един от най-модерните методи  за изучаване на социални групи не се прилага. Без него знанията за групите, тяхното взаимодействие и предпочитания са повърхностни.  А с повърхностни знания и въздействието върху общественото съзнание и направляването му са си въпрос на късмет, а не на научен метод.

Е, ще кажете, ама сложи си ръка на сърцето и признай г-н Витанов, че има опити за оформяне на събития и създаване на положителни и отрицателни образи на политици, бизнеси и потребителски продукти. Добре де, има.  Но те са позорно малко за една напреднала държава, каквато трябва да е нашата. Откъдето следва, че сме развиващи се и тук.

Я остави това, г-н Витанов, ще кажете, и дай коментар по нещо по-актуално. Защо например пропагандата на протестите не бе успешна? Ами защото, както пише Бърнейс, безсмислено е да се предлага на обществото  една идея, която то би сметнало за  некачествена.  И ето какво стана – идеите на протеста (доколкото ги има извън искането за оставка на правителството) успешно бяха свързани от контрапропагандата с неудачите на последните 25 години. Лицата на протестите успешно бяха негативирани (с термина соросоиди). И като няма подкрепа от общественото съзнание – инициативата се проваля, съвсем като по учебник.  И оттук нататък какво? Ами общественото съзнание е движено от импулси, казва Бърнейс. Импулсите, свързани с глада и мизерията могат пак да запалят протестите. Но правителството контрира с не по-малко важен инстинкт от глада и това е инстиктът за сигурност. Тук социални мерки, там коледни надбавки, на трето място увеличение на бюджета. И за сега това работи. Не се очертава повишаване на цени на стоки от първа необходимост, пропагандира се възможност за по-добро бъдеще. Проправителствената пропаганда засега надделява и не е чудно, че напоследък депутатите биват освирквани сутрин само от един единствен протестиращ. Надявам се тоза пример да ви стига.

Унищожаването на българската наука чрез пропаганда

Посветено на всички политици и администратори на науката, които с чиста съвест ще  кажат „Това не се отнася до мене!“

Нека сега анализирам малко пропагандата, насочена към разбиването на българската наука.  Някога в Америка, най-богатият човек, първите 4 букви от фамилията на който означават „скала“, казал : „Не ми трябва мислещ народ, трябва ми народ от работници“.  И сега още едно клише, здраво набито в главата на групата от българския народ наречена неолиберален елит – „Прост народ по-лесно се управлява“. Тъй – народът значи трябва да изпростее. Как? – като му съсипем образователната система и науката, та да го лишим от възможността за добър живот на основата на икономическо развитие чрез национални иновации и висока производителност на труда на основата на национални технологии. На образователната система няма да се спирам – средното образование, с което се гордеехме, днес е успешно разбито по неолибералному, а висшето образование е така разнебитено, че от Брюксел са ни писали слаба оценка за него. И „вели-и-и-иките“ юнаци, отговорни за това, днес са по мишите дупки. Та преди 4 години трябваше по план да бъде угробена и науката. И дойде от Америка „месия“ от топ 100 на „месиите“ и  използвайки народните пари за пропаганда срещу науката, каза - „Тия от БАН са феодарни старци“.  И започна да набива в общественото съзнание стереотипите, че тия там само кафие пият и заплатки събират.  Кратко и ясно. И му повЕрваха и ръкопляскаха, когато учените мръзнеха по студените институти и с месеци не получаваха заплати. Тъй де, нещастници дето нищо не правят и като кърлежи смучат народната пара, та „пицата е постна“. А „гуруто“ си ремонтира двореца Кричим, че предвоенният интериор някак не отговарял на възгледите му за министерски живот. И тъй, докато хората почнаха да се самозапалват по улиците и да гинат от глад вследствие на „успешната политика на гуруто“. Е „гуруто“ бе уволнен (пък как не се посвениха да уволнят „специалист“ от топ 100 на списък, правен от такива като него? И я още един неудобен въпрос – а кой го препоръча тоз юнак за министър на финансите?). Но пропагандата беше успешна – българската наука и БАН са така разбити, че десетилетия ще трябва да минат, за да се пооправят нещата.  Задачата е изпълнена – и сега си  припиликвайте за младежи в науката. А младежта не е проста – като гледа какво правите с нас, тези от средното поколение,  си вдига чукалата и хайде на Запад.  А на хоризонта се задава огромен провал и с кадровия състав, и с технологичното състояние на българската наука. И една оперативна програма, особено пък тай както е направена, няма да го предотврати. Да го напиша пак за неразбралите – няма да го предотврати.  И понеже това се усеща, отново почва да скрибуца плочата – „ами оправяйте се по европейски проекти“. Е, ще се оправяме, както и досега. Но да ви кажа нещо – един елит, който не може да поддържа национална научно-техническа интелигенция, а я оставя на милостта на чуждестранни фактори, е жалък. И думата жалък е комплимент. Защото като се позамисли човек, ще почнат да излизат думи и като некадърен, че и други.  Но, хайде стига дотук.

Беше ми трудно да започна този параграф, но знам как да го завърша. Това, което ще ни измъкне от калта на мизерията е поставянето на българската икономика върху релсите на иновациите (карайте ми се колкото щете, че използвам клишета, важното е да осъзнаете какво ви казвам).  Иновации без наука, състояща се от приложни и фундаментални изследвания няма. Дори не може да си откраднете някоя технология, щото ако нямате квалифицирани учени и инженери, няма да я разберете как работи.  Затова ще бъда кратък: Учени, пропагандирайте науката! Политици, грижете се за науката! Там ви е спасението. Вашето и на тая държава! Не вярвате ли уважаеми политици? Ами тогава спокойно мога да ви предскажа, че ако я карате като досега, ще се гърчите като последни в Европа и ще ви сочат с пръст като ретроградни екземпляри, неспособни да управляват модерна държава.  А нали вече разбрахте – общественото съзнание е опасна работа. И ако европейското обществено съзнание е негативно настроено, то ще вървите от провал към провал. Докато и националното обществено съзнание се настрои доста отрицателно.  И тъй количествените изменения ще продължават да се трупат.  До пълното и окончателно затриване на българската наука. Или пък до нещо друго. Може пък да успеете да угасите туй, що не гасне. Защото две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. И докато безкрайността на Вселената е предположение, то безкрайността на човешката глупост май е твърдо установен факт.  

 Хапчета знание всеки ден

 Не, не е шега. На английски звучи така – knowledge pills. Но не са буквално таблетки, които можете да изпиете с чаша вода и да получите наготово знания. Почти толкова лесно е. Гледате едно кратко видео и научавате нещо веднага. Това е идеята на хапчетата знание. Кратко видео съобщение по тема, което ви дава синтезирано, кратка и ясна информация.

Ако е вътрешнофирмена комуникация – може да бъде кратко обучение за нова система, представяне на продукт или технология, указания, разяснения по казус…Всичко, което може да спести време, което отделяме за срещи, изчакване на колеги, говорене на празни приказки…

Една добра идея от Карол – колега разказва книгата, която е прочел. Не можем да прочетем всички книги, нали? Някои от нас опитват. Но винаги можем да научим нещо повече от книгите, които другите са прочели. Така както и сп. Българска наука споделя прочетеното със своите читатели.

Всъщност, в мрежата вече се продават такива хапчета онлайн. И има не малко страници, които разказват за Knowledge Pills Methodology (KPM). Нейн създател е Филипе Карера, който през 2003 г. разработва идеята. Проста, пестяща време и пари. Всъщност, ресурсът време е ключов днес. Както пише Сет Годин, Бил Гейтс притежава от него точно толкова, колкото и вие. И дори Уорън Бъфет не може да си купи повече от него.

И за да учим бързо и лесно, Карера предлагада използваме технологиите, които обичайно използваме, за да подобрим и ускорим получаването на знания.

Със сигурност вече се сещате за много такива клипчета, които сте гледали – някой ви показва как да използвате програма за видеообработка, какво може да прави конструкторът, който сте подарили на детето, как да си сглобите мебелите. Но не ви е хрумвало да ги наречете хапчета знание.

С помощта на тази технология екипът на Карера работи с много малки и средни компании в цяла Европа и публикуват всички резултати, наръчници и видео клипове на специален сайт, за да помогне на хората и организациите на континента и по света да използват KPM. С емоционалните си презентации е променил живота на много хора, отворени за новото.

Накратко – ученето е забавно и лесно. Ако отделите еднакво количество време да прочетете нещо напълно непознато и точно толкова, за да гледате филм по Discovery, в кой от двата случая мислите, че ще успеете да възпроизведете по-голяма част от новото знание? На следващия ден за прочетеното или за видяното ще ви е по-лесно да разкажете?

Още едно сериозно предимство на хапчетата знание е, че те винаги са под ръка. Можете да ги вземете сутрин преди да тръгнете на работа или вечер преди да заспите. Можете да си припомните съдържанието на снощното видео на работното място по всяко удобно за това време. Можете да го видите на телефона си, когато вие решите, защото точно в този момент искате да си припомните нещо или да научите това, да което вече две седмици не намирате време.

А най-доброто предимство всъщност е, да взимате и давате хапчета знания. Всеки ден. Защото,  нали знаете - няма как да правите едно и също нещо по един и същи начин и да очаквате различен резултат. Променете нещо. Чуйте идея. Вижте идея. Вземете си нещо от опита на някого и го направете свое знание. Своя добра практика. Хапчетата знания имат един единствен страничен ефект – водят до пристрастяване и ще искате за знаете още и още.

Самият професор Карера е Digital Marketing стратег, нетуъркинг коуч и тренер. Преподава Digital Marketing в Technical University of Lisbon, Networking at ISGB в The Portuguese School of Bank Management, Digital Marketing и Social Networking в IPAM (Portuguese Institute of Marketing Management), отново Social Networking в ISLA (Instituto Superior de Línguas e Administração). Често канен и в различни други университети най-вече на Стария континент. Автор е на няколко книги, все още не издавани на български език, но някои от тях са преведени на монголски и румънски.

Академичната му подготовка е от няколко университета в Мадрид. Председател е на Global Network Португалия и на Американското общество на обучение и развитие (ASTD).

Отличен е през 2008-ма година като Най-забележителен тренер в Европа и света през 2008-ма - European Conference of JCI (Turku, Finland) и World Congress of JCI (New Delhi, India). Същата година в наградите си добавя HR Leadership Award от Asian Pacific Congress (Mumbai, India).

“..Сам Дядо Коледа - дребничък стар симпатяга, 
весело свиркаше, бързо подканяше впряга: 
- Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър!
Бързайте, Дондър и Комет,и Кюпид, и Дансър!
Блитцен, светкавице моя, Напред към комина!
Знаете всички, че трябва през него да мина!
Както наесен летят с урагана листата,
тъй и елените литнаха, а след тях и шейната..”

THE NIGHT BEFORE CHRISTMAS
by Clement Clarke Moore

  Северен елен,  карибу, северный олень , reindeer, caribou - Rangifer tarandus,  Linnaeus, 1758
Субарктически и арктически елен, наречен северен в Европа и карибу в Северна Америка е световно популярен от приказката за дядо Коледа и теглената от елени негова шейна. Името rein /deer/ на викингски хрейн hreinn, която пък идва от протогермански храйназ hrainaz и прото - индоевропейски кройнос kroinos;, което означава рогато животно. При уралските езици - сами  - поатцу  poatsu , боатцу boazu,,боатсой boatsoj ; марийски - пуцъ pučə  и удмурт  - путцей pudžej ; Финското  поро poro . В Рурсия северните народи го наричат сокжой. Името  карибу caribou , от френски , произлязла от думата халибу qalipu, която на микмакски означава снежен копач, поради това, че карибуто разкопава снега, за да намери лишеи за храна. Както и да се наричат всички те са един вид - Rangifer tarandus. Вида има няколко подвида, съществуващи до днес, които са разнообразни по морфологични форми. Разделянето на групи на тези подвидове се основава или на географски райони: Северно американски и Евразийски подвидове; или на екологични групи: високо островни арктически, тундрови и горски.

Тундрови подвидове:
Характерно за тях е, че имат дълги, разклонени рога.

• Евразийски тундров северен елен /Див северен елен/ (R. tarandus tarandus) - обитава арктическата тундра на Евразия, включително Скандинавския полуостров на  Северна Европа. В Русия вида наброява около 1млн индивида.
• Аляска карибу, Поркюпайн карибу, Карибу на Грант R. tarandus granti - разпространен в Аляска, Юкон и северозапдна Канада. Много сходен на R. tarandus groenlandicus. Наречен е на морско свинче, на река Поркюпайн, Porcupine River 
• Канадско тундрово карибу R. tarandus groenlandicus, разпространено в северозападна Канада, Нунавут и Западна Гренландия

Горски подвидове:
Характерно за тях е по- едро тяло, къси и тежки рога. 30-40% от женските са без рога, което  според някои автори, това е адаптация  към горския начин на живот.

• Евразийски горски северен елен,  Финландски горски северен елен  R. tarandus fennicus - в див вид обитава два региона на Скандинавския полуостров и в Карелия. Неголяма популация обитава в центъра на южна Финландия. Карелската популация мигрира навътре в Русия, въпреки че е отворен въпроса дали източните представители спадат към този подвид.
• Северноамериканското горско карибу Rangifer tarandus caribou - Първоначално подвидът е бил разпространен в северноамериканската тайга от Аляска до Нюфаунленд и Лабрадор и на юг до Нова Англия, Айдахо и Вашингтон. Горското карибу е изчезнал от по - голямата част от районите на обитаване и е обявен за застрашен вид. Изключение правят районите на Квебек и Лабрадор, Канада. В Британска Колумбия, областта Карибу е кръстена на горското карибу, макар видът да е изчезнал там през минали век. Съществува стадо защитени елени карибу в планините Карибу в Алберта.

Арктични подвидове:
Характеризират се с малко тяло и къса муцуна. Малкото тяло намалява повърхността на тялото, спрямо обема, което е присобление за живот в суровите арктични условия.

• Свалбардски северен елен , Шпицбергенски северен елен  R. tarandus platyrhynchus  — най-малкия северен елен, обитател на  архипелага Шпицберген/Свалбард  в Норвегия. Понастоящем е най-малочисления подвид от всички елени.
• Карибу на Пири R. tarandus pearyi, разпространен на северните острови на Нунавут и северозападните територии на Канада.
• Арктически северен елен R. tarandus eogroenlandicus —  преди е бил разпространен в източната част на Гренландия, но след 1900 г. се счита за напълно изчезнал.

• Подвида Карибу на Даусон, Rangifer tarandus dawsoni е обитавал островите  Хаида Гуай / Кралица Шарлот/. Последните документирани убити от ловци индивиди са от 1908г. На трите убити елена черепите  и кожите се пазят до днешен ден в Кралския музей на Британска Колумбия във Виктория. Направени са генетични изследвания на този подвид и на съвременни северно американски подвидове, но изследванията не показват значителни генетични разлики между тях.

Последните елени карибу на Даусон, убити от ловци през 1908 на островите Хаида Гуай. Снимката е след отстреля на животните.

Северния елен e чифтокопитно млекопитаещо, което се отнася към сем. Еленови Cervidae, подсемейство Capreolinae. Живее в северните части на Евразия и Северна Америка , като се храни не само с треви и лишеи, но и с малки бозайници и птици. Северния елен е мигриращ вид и благодарение на тези миграции лишейния покров не се унищожава напълно и успява да се развие отново. 90% от менюто им включва лишеи  - еленови мъхове Cladonia rangiferina, Cladonia alpestris, Cladonia sylvatica и др., които се явяват основна храна, която елените откриват и под снега. Лишейните вещества, получени от храната ги предпазват от стомашни паразити. Като всички преживни животни имат четириделен стомах. Хранейки се основно с лишеи през зимата в стомаха им се отделя ензима лихеназа, който разгражда лихенина до глюкоза. Освен лишеи понякога се хранят и с листа на върби и брези, също така различни треви. През пролетта, когато са стресирани по изключения може да се хранят и с малки гризачи като леминги, риба и яйца на птици. Някои стада на чукчите са наблюдавани да се хранят с гъби през лятото.
Широките им копита позволяват да се придвижват по рохкия сняг и да го разкопават, за да търсят храна. Жаждата си утоляват в продължение на 9 месеца в годината със сняг. Козината е топла, плътна  с гъст пухест долен слой. Основните косми достигат дължина до 1-2,5 см.и са с плътност 2000 косъма на кв.см. Космите са кухи за по-добра топлоизолация, помагат и при плуване и преход през река. Долния слой е с плътност около 500 косъма на кв.см. Когато елена легне на снега, не го разтопява, защото козината му е устроена да пази топлината на тялото му. Северните елени са по своему уникални измежду своите събратя елени от сем. Cervidae. Те са изключително издръжливи при продължителен бяг, което не е изненадващо имайки предвид простора на тундрата. При този вид мъжките и женските носят рога, за разлика от другите видове елени, при  които само мъжките развиват рога. Рогата на мъжките северни елени са пропорционално най -големи спрямо тялото, в сравнение с другите видове елени. Освен това рогата на северния елен са изключително елегантни. При женските, рогата са необходими за защита и конкуренция за храна и падат при раждане на малките еленчета. Елените са социални животни, които живеят на стада достигащи до 50 000-500 000 животни, които се събират по време на пролетта. Стадото се състои от отделни чифтосващи се групи от по 10 - 1000 индивида. Брачния период е най-често Октомври. Малките се раждат през май - юни след бременност от 228 дни. Най-често малките са едно до две, бозаят до 6 месеца и достигат зрялост на 2,5 - 3,5 години. Продължителност на живот до 20  - 25 години. Размерите на женските достигат 162-205 см на дължина  и тежат от 80 до 120 кг. Мъжките поначало са по-големи и достигат 180-214 см на дължина като тежат 159-182 кг, макар някой особено големи екземпляри са достигали 318 кг. Подвида R. t. platyrhynchus от Свалбард е значително по - малък / феномен известен като островен джуджевизъм/ и женските тежат приблизително 53 кг през лятото и 70 кг през есента. Мъжките са приблизително 160 см дълги и около 65 кг през пролетта и 90 кг през есента. Този елен също така е и по-късокрак. Опитомените елени като цяло са по-късокраки и по-тежки, отколкото дивите им събратя. Цвета на козината им варира значително, както индивидуално, така и в зависимост от сезона и подвида. Северните популации като цяло са по-светли и по -малки, докато южните са по-тъмни и по-големи. Това добре се наблюдава в Северна Америка където  северния подвид карибу на Пири е най-белия и най-малкия от всички континентални подвидове елени, докато най-южния подвид горското карибу e по-голямо и по-тъмно оцветено. Рогата на северния елен са изградени от кератин и различни протеини, но имат вкостена сърцевина. Освен, че са единствения вид елени, при които и мъжките и женските имат рога, те също са единствените на които рогата могат да регенерират. Рогата израстват направо на черепа. Те са меки и гъвкави, също са изградени от жива кръвоснабдена тъкан, затова са топли на пипане. Рогата показват доминирането и йерархията в стадото, но те имат не само тези цели. Женските запазват рогата през зимата, основно за да се защитават и конкурират за храна и ги загубват през пролетта, когато се родят малките. Мъжките ги губят в началото на зимата и им израстват отново през пролетта. Невкостенелите рога са известни в народната медицина с лечебните си свойства. Отделяния от тях екстракт, получен от рогата на северния елен се използва във фармакология в качеството си на общо тонизиращо и адаптогенно лекарствено средство. През 60 - те години под ръководството на проф. Брехман в Русия се разработва нов препарат от еленови рога „Рантарин”, първия получен от висококачествен екстракт от рога на див северен елен. Освен това се произвежда и хранителна добавка с имуностимулиращо действие „Цигапан” (продава се и в България). Хората опитомяват северните елени, като са изолирали част от стадата на дивите животни. Домашните северни елени живеят в полусвободна паша, а от дивите животни се отличават по това, че са свикнали с хората и в случай на опасност не се разбягват напосоки, а се събират накуп, надявайки се на защита от хората. От елените хората получават мляко, месо, кожа, рога, кости и също така се използват като ездитни животни. От човека, елените получават сол и защита от хищниците.
По последни генетични изследвания на мтДНК се определят най - малко два или три отделни и независими одомашнявания на северния елен от хората в източна Русия и Феноскандинавия /Норвегия, Швеция и Финландия/. Най - вероятно това се е случило преди 2-3 хил.г. Генетично почти не се откриват съществени разлики между домашния и дивия северен елен. Северния елен винаги си остава див. Естествено в неволя става по кротък, но и при най-малкото недоглеждане на стопанина и гордия син на Севера отново бяга на свобода. Дори за издояване или за да ги приберат на заслона е необходимо доста усилие от страна на стопаните. Въпреки това северните народи изцяло зависят от елените и като правило живота им минава с тях. Хората непрекъснато полагат грижа за елените. На Север се счита богат този, не у когото има много пари, а у когото има много елени.

Еленовъдството се практикува в Норвегия, Швеция, Финландия, Русия, Монголия, Китай, Аляска, Канада и Гренландия от повече от 20 различни етнически групи. Еленовъдите полагат грижи в големи територии  от Арктика през последните няколко хиляди години. Тези ареали в ново време стават значими за хора  индустриален интерес към петрола и газта. След падането на желязната завеса през септември 1993 г се организира международен фестивал на еленовъдите в Тромсо. Присъстват близо 360 представителя на различни еленовъдни стопанства от Норвегия, Швеция, Финландия, Русия и Аляска. Това е първия път когато хора от различни страни и нации се срещат във връзка с еленовъдството. Това събитие бележи интернационална кооперация на циркумполярните еленовъди в основаването на Световната асоциация на еленовъдите.

Карибуто в своите миграции изминава приблизително 5000 км на година, което е най-дългото пътешествие на сухоземно животно. Миграциите се извършват през пролетта и есента, като стадата се придвижват със скорост 19-55 км на ден. Максималната скорост, която достига карибуто е 60-80 км/час. Карибуто е много добър плувец и лесно прекосява големи реки и езера. При плуване достига скорост от 6,5 км/ч, а понякога и до 10 км/ч. Плътността на популацията е рядка, при подходящ хабитат до 0,5 животни на квадратен километър. Но по време на миграциите се събират на стада достигащи до 19 000 животни на кв.км. В Северна Америка елена е изключително мигриращ, като се мести от карйбрежията през лятото към вътрешността през зимата, докато в Европа видът е далеч по-седентарен. В Сибир северните елени извършват ежегодни пътешествия, пролетта от гората в тундрата, а през лятото, когато в тундрата се появяват много комари, обратно в гората. Тези преселения се извършват на големи стада. Като правило са последвани от вълци и други хищници, които нападат изоставащите, стари и болни животни. За здравите вълка не е страшен до образуване на твърда снежна кора. На нея северните елени често си режат краката и вълците се възползват от това като убиват окуцелите животни. Основни врагове в природата са кафявата и полярна мечка, вълците, скалния орел, росомаха. Много страдат от ятата комари през лятото в тундрата. Най-сериозен враг на елените се явява човека с неговата дейност.

Съвременните елени се счита че са се появили за пръв път в Евразия, Стария свят и са започнали да се разпространяват в Новия Свят, Северна Америка по време на плиоцена преди около 3,5 млн години. Най-старите намерени фосили от Rangifer в Северна Америка са отпреди 1,6 млн години/ зъби , Юкон/, по-нови са съответно от 45 500 г/ краниален фрагмент, Юкон/ и 40 600 г /рога, Квебек/. Произходът на карибу се е случил преди 80 000 - 10 000 г по време на последното заледяване и не е още добре изяснен. По време на това последно заледяване карибу е бил широко разпространен от двете страни на Лорентидите, на юг и на север. Осемте съвременни подвида се счита, че са произлезли от три изолирани рефугиума . Трите рефугиума са определени като Берингов, Евразийски и Южен. Беринговия рефугиум, простиращ се от Евразия, Аляска и Юкон, дава основа на поява на северноамериканските тундрови подвида  Rangifer tarandus granti и Rangifer tarandus groenlandicus, арктичните подвидове Rangifer tarandus platyrhynchus, Rangifer tarandus pearyi, and Rangifer tarandus eogroenlandicus, евразийския тундров подвидов Rangifer tarandus tarandus и евразийския горски подвид Rangifer tarandus fennicus. Евразийския рефугиум най-вероятно е бил малък изолиран рефугиум в Западна Евразия и също дава начало на R. t.tarandus и  R. t. Fennicus, което предполага дифилетичен произход на тези два подвида. Южния рефугиум в Северна Америка, простиращ се от Ню Джърси, Кентъки, Мисури, Илинойс и Айова до планинския регион на югозапад – Ню Мексико и Невада дава начало на американското горско карибу Rangifer tarandus caribou. Доказателства за студени, тундрови условия и фосили от тундрови животни, включително карибу са намерени в този регион, определен като Южен рефугиум. По последни публикации, този рефугиум е разделен на три отделни рефугиума, които са се обособили при последното заледяване.  На основа на генетични изследвания  / секвениране и сравняване на част от контролния регион на цитВ гена от мт ДНК/ на няколко съвременни популации и фосили на Rangifer tarandus caribou , е установено, че съвременните популации се разделят на три хаплогрупи, произлезли от трите отделни рефугиума по време на заледяванията и смесили се бързо при експанзията на вида. Продължава изясняването на точния модел на свиване и разширяване на ареала на вида, от гледна точка, че за видове с начин на живот, адаптиран към студени условия,  разширяват ареала си по време на самите заледявания и  го свиват по време на затопляне. Следващи изследвания върху филогеографията на северния елен биха дали по-голяма яснота за модела на разпространение на арктични и субарктични животни, което да се има предвид за консервация на вида.

Диви северни елени в Норвегия наброяват приблизително 30 000 и около 10 000 в Свалбард. Популацията в Норвегия се счита за стабилна и се контролира ловуването. Във Финландия горския северен елен R. t. Fennicus е доведен почти до изчезване до 1900 г, но сега възстановява популацията си в резултат на миграция на елени от Карелия и развъждане на животни, които са били уловени и след това пускани на свобода. Горския северен елен остава много рядък за Финландия/ около 1200 индивида в източната субпопулация и около 1000 индивида в западната/. В Европейска Русия северните елени намаляват и вече не се срещат в големи части от тундрата и тайгата. Не е изяснено малката съществуваща популация на Колския полуостров дали е автохтонна или е произлязла от полуодомашнени елени. Подвида R. t. pearsoni обитаващ Нова Земя има малка популация, наброяваща под 1000 индивида, която продължава да намалява. В Азия северните елени са значително повече, отколкото в Европа, макар да няма точни данни за броя им. През 1950 са наброени приблизително 400 000 индивида. В Северна Америка карибу има многочислена популация. В Исландия съществува малка популация от приблизително 1000  индивида, а в Лапландия приблизително 0,5 млн индивида.Стадата на Поркюпайн карибу в североизточна Аляска и прилежащата северозападна Канада, така също стадата от централна Арктика са потенциално застрашени от проучванията и  добива на нефт, индустриалното развитие на областите. В Руската федерация най-сериозната заплаха за елените остава бракониерството. Като цяло видът Rangifer tarandus според червената книга на IUCN се счита за слабо засегнат. В Русия видът е включен в червената книга като рядък вид, на който популацията се възстановява. Rangifer tarandus  е включен в Приложение III на Бернската конвенция. Подвид R. t. fennicus е строго защитен от Анекс II на Европейската директива за хабитатите и видовете. В източната част на Русия има строги мерки за лов на елени, но въпреки това бракониерството продължава. В Норвегия ловуването също е под строг контрол. Във Финландия строго се ограничава движението на дивите и опитомените стада, за да не се смесят. Вземат се мерки за увеличаване на популацията на R. t. pearsoni  на Нова Земля. В Китай видът е рядък, само няколко стотин индивида са останали там. Повечето техни хабитати са унищожени при пожар през 1986г . Включен е в Китайската червена книга. По последни данни като цяло видът има намаляващи числеността си популации /в Британска Колумбия с 40%, в Онтарио 50%, Алберта 60%/, като това трябва да се има предвид за бъдещи мерки.  Все повече видът е уязвим от дейността на хората, замърсяванията и  от климатичните промени. Ако искаме този вид да не остане само в приказките за дядо Коледа и да се сещаме за него само на Коледа, трябва да вземем необходимите мерки за неговото опазване.

Интересни факти за северния елен

Когато хората мислят за северния елен, обикновено се сещат за Рудолф и неговите приятели, които теглят шейната на дядо Коледа. Много още може да се каже за тези очарователни създания, обитаващи севера на Евразия и Северна Америка.

1. В Европа ерата на северните елени е била преди 16 000 години, когато те са скитали свободно на стада. Първобитните хора са разчитали на тях за кожи, месо и кости за инструменти.
2. При северния елен и мъжките и женските имат рога. Женските запазват рогата си, докато родят през пролетта, за да могат да се конкурират за храна. На мъжките рогата опадват всяка зима. Единствено при северните елени всяка година прорастват нови рога.
3. Северните елени ядат лишеи растящи при субарктичен климат, съдържащи вещества, които спомагат за поддържане на телесната температура и съответно живота на елените през ледените условия на зимата.
4. Най-големия подвид северен елен е Финландския горски северен елен, който достига до 240см дължина от муцуната до върха на опашката. Финландския горски северен елен има по-дълги крака от останалите подвидове елени. Той е адаптиран към живот в гората и е развил по - широки копита, които му помагат да рови снега за лишеи. Рогата му растат сближени, така че да може с лекота да се придвижва между дърветата.
5. За саамите, коренното население на северна Финландия, северните елени са важни животни, както за културата им, така и за препитанието. Саамите имат приблизително 400 думи за храна, инструменти, други продукти и части, заимствани от северния елен.
6. Във Финландия еленовъдството е професия на жителите, населяващи района, докато в други части на Скандинавия, еленовъдството е ограничено само за коренното население.
7. Мъжкия северен елен издава по-силни звуци, отколкото женския, особено през брачния период. Когато издава рев, той издува малка торбичка, намираща се зад кожата на гърлото.
8. Северните елени имат силно развито обоняние, което им помага да намират лишеи под снега. Обонянието им позволява да надушат лишеи под 60 см снежна покривка.
9. Северните елени са приспособени към живот в сняг и студ. Телата им реагират на промяната на температурата с необходимата за това реакция. Когато навън стане прекалено студено, притежават способността да намаляват температурата на техните крайници до нива близки до температура на замръзване. Това позволява тялото им да запазва топлината си и да не измръзва. През зимата лицевата козина нараства така, че да покрива муцуната и по този начин да я предпази от снега.
10. Може да се каже, че северния елен е една силна, енерго-спестяваща бягаща машина. Малко еленче на приблизително 7 кг, може да надбяга човек, а възрастния елен е по принцип по-ефикасен от всеки друг сухоземен бозайник.
11. Северните елени имат слаб биологичен часовник. Обитаващите Арктика, където през лятото почти изцяло е ден, а през зимата е нощ, елените нямат нашия 24 часов ритъм на ден и нощ, на сън и будуване. Всъщност те придремват няколкократно през денонощието по различно време и с различна продължителност.
12. През зимата очите им от златист цвят се променят в тъмно син. Това е приспособление към улавянето на слабата светлина през зимния арктически период.
13. Наистина северния елен има червен нос като в приказката, най-вече когато е много студено или продължително е дърпал шейна. Това е в резултат на обилното кръвоснабдяване на носа на северните елени с цел да го поддържа топъл, освен това гъсто кръвоснабдения нос участва в регулацията на температурата на тялото на елена.
14. Козината на северните елени мени цвета си през различните сезони.
15. За разлика от нас хората, белия дроб на северните елени е триделен. Това се налага поради необходимостта от повече кислород при активните движения на елена.

Имало ли е северни елени на територията на България?

Има няколко факти в подкрепа на това, че този вид е живял и по нашите географски ширини.
- Северните елени представляват една от доминиращите групи животни на така наречената мамутова фауна. В Евразия той се е появил за пръв път през ранния плейстоцен и е доживял до днешен ден. В Източна Европа е отбелязан в средата на плейстоцена. Съвременния ареал обхваща арктическата и субарктическа зона на Стария и Новия свят. В късен плейстоцен е бил широко разпространен в цяла северна Евразия. Максимума на ареала се отбелязва в края на късен плейстоцен. В руските равнини ареала се е съкратил в историческата епоха. Като цяло ареала на разпространение на северния елен е бил свързан със заледяванията и периодите на затопляне между тях, с появата и разтопяването на ледниците. По време на междуледниковите затопляния, северния елен е отстъпвал на север. Екологичната пластичност на този вид му е позволила да се съхрани до сега. Съкращаването на ареала му в днешно време се дължи най-вече на дейността на човека.
- северния елен е мигриращ вид, като такъв извършва големи миграции и се придвижва свободно, с цел намиране на храна и благоприятни условия за живот
- по последни данни кости от северни елени са намирани в Германия, Франция и по най-нови в Полша.
- северния елен плува много добре, т.е реки и езера не представляват географска преграда за него
- Името rangifer, което Линей дава на този вид елен е използвано от Албертус Магнус в не неговото De animalibus : "Dicitur Rangyfer quasi ramifer”. Тази дума може би е заимствана от саамите от думата raingo. За името tarandus, което Линей слага като епитет, се среща в Quadrupedum omnium bisulcorum historia fol. 859-863, Cap. 30: De Tarando на Улизе Алдрованди. Тези имена са споменавани още от Аристотел, Теофраст, както и от Плиний Старши в своята „Естествена история”. Явно е, че такова животно е било познато на тези естественици.
- може сега европейските видове да са по седентарни и да не мигрират както своите събратя от Русия и Америка, но няма доказателства да се счита че са били седентарни и в миналото.
- По данни на Боев З. в публикация за природната среда на България през плиоцена и кватернера, се споменава, че има находки от вида намирани в находища в България, но данните за това не са публикувани.
По следващи изследвания, биха показали до каква степен северния елен е бил разпространен по нашите земи.

Литература и източници.

1. Teresa Piskorska, Krzysztof Stefaniak . Middle Palaeolithic remains of reindeer (Rangifer tarandus Linnaeus, 1758) from Biśnik Cave and other cave localities from Poland. Original Research Article. Quaternary International, In Press, Corrected Proof, Available online 16 October 2013
2. Боев З. 2010. Природната среда в България през плиоцена и кватернера - кратък преглед - В.Петков/отг.ред/ България и българите в Европа. Съюз на учените в България. Клон Велико Търново. Изд.”Фабер”, Велико Търново, 366-384стр
3. Cornelya F. C. Klu¨ tsch, Micheline Manseau, Paul J. Wilson. Phylogeographical Analysis of mtDNA Data Indicates Postglacial Expansion from Multiple Glacial Refugia in Woodland Caribou (Rangifer tarandus caribou). PLOS ONE. December 2012 | Volume 7 | Issue 12 | e52661
4. ØYSTEIN FLAGSTAD, AND KNUT H. RøED. REFUGIAL ORIGINS OF REINDEER (RANGIFER TARANDUS L.) INFERRED FROM MITOCHONDRIAL DNA SEQUENCES. Evolution, 57(3), 2003, pp. 658-670
5. Jim Provan1 and K.D. Bennett. Phylogeographic insights into cryptic glacial refugia. Trends in Ecology and Evolution Vol.23 No.10
6. S.A. Byun, B.F. Koop, and T.E. Reimchen. Evolution of the Dawson caribou (Rangifer
tarandus dawsoni). Can. J. Zool. 80: 956-960 (2002)
7. Thijs van Kolfschoten a,*, Inge van der Jagt a, Zoë Beeren a, Vasiliki Argiti a, Judith van der Leije a,
Hans van Essen a, Freek S. Busschers b, Pieter Stoel c, Hans van der Plicht. A remarkable collection of Late Pleistocene reindeer (Rangifer tarandus) remains
from Woerden (The Netherlands). Quaternary International 238 (2011) 4e11
8. M. Festa-Bianchet, J.C. Ray, S. Boutin, S.D. Côté, and A. Gunn. Conservation of caribou (Rangifer tarandus) in Canada: an uncertain future. Can. J. Zool. 89: 419-434 (2011)
9. MATTHEW A. CRONIN, MICHAEL D. MACNEIL, AND JOHN C. PATTON. Mitochondrial DNA and Microsatellite DNA Variation in Domestic Reindeer (Rangifer tarandus tarandus) and Relationships with Wild Caribou (Rangifer tarandus granti, Rangifer tarandus groenlandicus, and Rangifer tarandus caribou). Journal of Heredity 2006:97(5)

http://www.waza.org/en/zoo/visit-the-zoo/deer-1254385523/rangifer-tarandus
http://a-z-animals.com/animals/reindeer/
http://www.ultimateungulate.com/Artiodactyla/Rangifer_tarandus.html
http://animaldiversity.ummz.umich.edu/accounts/Rangifer_tarandus/
http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/bor.12037/abstract
http://www.arcticwebsite.com/CaribouBruce.html
http://www.iucnredlist.org/details/29742/0
http://en.wikipedia.org/wiki/Reindeer
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%8C
http://link.springer.com/article/10.1134%2FS1022795406010145
http://eol.org/pages/328653/overview
https://www.pinterest.com/obama4me2/reindeer-rangifer-tarandus/
http://iucn.org/news_homepage/?8879/Reindeer-not-just-for-Christmas
http://annales.info/ant_lit/plinius/08.htm
http://age-of-mammals.ucoz.ru/index/belarus_artiodactyla/0-447
http://archaeology.about.com/od/domestications/qt/reindeer.htm
http://reindeerherding.org/wrh/
http://icr.arcticportal.org/index.php?option=com_content&view=article&id=142:flying-reindeer-and-santa-claus-&catid=2:feature-archive&Itemid=7
http://www.survivalinternational.org/news/7967
http://www.livescience.com/25649-rudolph-red-nose-reindeer-explained.html
http://www.livescience.com/4004-reindeer-deal-endless-winter-nights.html
http://www.livescience.com/6221-body-clock-arctic-reindeer-ticks-differently.html
http://www.livescience.com/40813-reindeer-eyes-turn-blue-in-winter.html
http://www.reindeer.org.uk/
http://icr.arcticportal.org/index.php?lang=en

Интерактивни технологии

Всеки се е сблъсквал с проблема да е пасивен участник. Било то в училище, университет или на работното място, всеки човек иска да изкаже мнение, да предложи идея и тя да бъде най-малкото обсъдена.  Нека навлезем в 21ви век и да погледнем какви възможности всъщност съществуват.
 Представете си,  че отивате на поредното упражнение в университета,  което по регламент естествено е задължително, влизате в стаята и светът се променя. Вместо черната дъска и тебешира, асистентът вади изважда малък notebook .Свързва го към проектор, изправя се и с няколко ловки движения изважда необходимото му за часа на бялата дъска. Вместо хвърчащи листчета пред вас стоят работни таблети , на които е изписана темата на днешното ви упражнение и указанията към тях.  Всичко това е само началото...началото на новата ера на обучение и работа, това са интерактивните технологии.
Интерактивните технологии   ( от англ. interaction - взаимодействие)  и тяхния начин на работа  ни позволяват да станем преки участници в работната дейност. Така например, в процеса на обучение на един студент, той се затруднява при извършването на упражнението си, ще получи подробни указания от асистента. Това би могло да се реализира с т.н status bar софтуер,  който  ще следи за изпълнението на задачите и ще алармира, че има проблем.
Тези технологии позволяват решението и на друг проблем - базата данни в предприятията.  За студентите е много  напрегнато да чакат проверката на поредното контролно, което може и да не стане в рамките на седмици. За целта,  контролът може да се извършва по електронен път  чрез тестове в реално време, които ще позволяват веднага да се разбере оценката.
Друг от проблемите в днешното образование е информационната база (учебниците, ръководствата и прочие). Чрез изграждане на локален сървър в институцията  и качването на материалите в електронен вариант се спестява лутането по книжарници и борси.  Достъпът ще бъде осигуряван директно за всеки от учениците/студентите още при записването им. 
По този начин, се решават и част от "зелените"проблеми. Няма да е необходима хартия за печат и писане,  мастилото ще отпадне като фактор и ще заживеем в един по-чист свят.

Технологията съществува. Все повече и повече навлизаме в ерата на научната фантастика, а проблема не идва от там. Интеграцията на интерактивното обучение чрез технологии е предизвикателството, пред което сме изправени.  Страхът от техниката кара преподаватели и началници да останат на старите методи, като реално така потискат възможността за развитие. Всеки по възрастен професор би останал на сигурно в аудиторията с 30 човека и да прави  диктовка на лекциите, които без проблем могат да бъдат разработени в електронен вариант и да бъдат публикувани в интернет пространството.  Но изборът е техен, не наш за съжаление.
 Логичният въпрос тук е "Как ще подходим за напред?" . Дали да останем в 20ти век и бавно да загубваме интерес към подобна форма на обучение, или да отворим широко очите си и да видим, че все пак 21ви век е тук, че възможностите съществуват, но трябва да преодолеем страхът и да ги осъществим. Тук, изборът е ваш.

Процес на изграждане на C4ISR системи на народна освободителна армия

През последните две десетилетия, с бързото развитие на икономиката, в Народноосвободителната армия на Китай(НОАК) се инвестира повече. Освен това, с постиженията на революцията във военното дело и стратегическата промяна на баланса на силите в света след края на Студената война, НОАК все повече се съсредоточава върху способността за постигане на информационно превъзходство пред противниците си във високотехнологично бойно поле и се превръща в една информатизационна сила.

Визия
Първоначалната усилия за информатизация на НОАК започна в началото на 90-те години на миналия век. Това е следствие на революцията във военното дело и успеха на САЩ в кампанията Пустинна буря. Китайските военни теоретици заключиха, че военната мощ на САЩ е резултат от прилагането на постиженията на революцията във военното дело. Посредством изучаване на неотдавнашните конфликти, те също наблягаха, че информационни технологии ще играят централна роля в бъдеща война.

Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия

Решението за изграждане на една сила с възможността за извършване на мрежово-ориентираниоперации стартира в началото на 90-те години. Тогава лидерите на НОАК определиха, че НОАК трябва да има общ проект за изграждане на C4ISRсистеми за себе си. Тази рецензия е направена почти по същото време, в което САЩ направи подобна рецензия, като разликата е, че САЩ подчертаха съвместимостта и интегрирането между наземните и въздушните системи, докато НОАК-само наземните.

Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипедия

До 2000 г., НОАК публикува едно „очертание” за изграждане на системи с възможност за командване, контрол, разузнаване, ранно предупреждение, наблюдаване, комуникация и радиоелектронна борба, с използването на компютри като ядро (автоматизирани системи за командване). Те описваха тези системи като важна мярка за оценка на ефективността на една въоръжена сила. Те също подчертаха, че съдържанието на автоматизираните системи за командване не е постоянно, а продължава да се развива, обогатява и разширява заедно с непрекъснатото развитие на военните технологии. Лидерите на НОАК са на мнение, че изграждането на автоматизираните системи за командване е тежка задача, но системите ще имат огромно въздействие върху фундаменталната промяна в способността за автоматизиране при командване и управление на китайските въоръжени сили.
Очертанието подчертава "четири предложения, които трябва стриктно да спазват"в процеса на изграждането и разработването на автоматизираните системи за командване:
1. Интеграция:Описана като неизбежна тенденция за развитие системите и е необходима мярка за повишаване на тяхната ефективност.
2. Да се използва както вмирно време, така и във военно време:Автоматизираните системи за командване трябва да са в състояние да се справят ефективно при национално бедствие или криза от невоененхарактер, като и могат бързо да преминават към боен режим, за да се използват за нападение или защита.
3. Централизиране:Това означава, че автоматизираните системи за командване трябва да бъдат изградени в общия план, тяхното изграждане трябва да отговори на предварителните изисквания и стандарти.
4. Иновационност:Системите трябва да имат способността на интегриране, обновления, реконфигуриране за да се подобря тяхната производителност. Освен това, PLA отдава голямо значение на скоково и прибивно развитие в определени важни области при разработване на интегрирани технологии.

Напредък
С такава визия, НОАК е имала известен напредък в развитието на своите C4ISR системи. Един от най-важните резултати, които постигат, е успешно разработване на система за връзка за данни, наричана Мрежа за разпространение на тактически данни за въоръжени сили -TIS . Тази мрежа се описва подобна на системата JTIDSна САЩ. TIS може да работи в обхвата на пряката видимост до 500 морски мили в диапазона от 960 до 1215 MHz. Както JTIDS, TIS използва методите на скокообразно изменение на честотата и директно разширяване на спектъра,за да се избегнат смущения. Въпреки това, TIS е ограничена от липсата на възможността да работи зад хоризонт и изисква механизъм на препредаване на данни при голямо разстояние.
Поради липсата на боен опит, изследванията на НОАК за C4ISR системите се фокусират главно върху анализа на изпълнението на дейностите на въоръжените сили на САЩ в последните конфликти. Например, като се учат от успеха на САЩ при провеждането на операции на далечно радиолокационно откриване и управление (AEW&C) чрез използване на специализираните полетни C4ISR системи, НОАК е установила че, AEWC&C ще бъде като център при провеждане на войната срещу намеса от военноморски и военновъздушни сили. KJ-2000 на китайските военновъздушни сили се смята като ново поколение за AEW&C напред от E-3 AWACS и E-2 Hawkeye на САЩ. Китай се гордее с KJ-2000, който е оборудван с радар с фазирана решетка, има способност да проследява едновременно 60-100 летателни цели на разстояние до 470 километра.

KJ-2000 (снимака: Уикипедия)

НОАК също се интересува за интегрирането на безпилотни самолети в своите C4ISR системи. На 21 ноември 2013г първият китайски безпилотен самолет стелт, наречен от медиите „Остър меч“, успешно излетя. Безпилотният самолет направи пробен полет за около 20 минути над град Ченгду, провинция Съчуан в Централен Китай. Последните сведения от официалните източници показват, че безпилотните самолети ще играят важна роля в архитектурата на китайските C4ISR системи.
Китай също е постигнала голям напредък в космическата си програма и се смята за една от водещите сили в космическите технологии. Висшите ръководители на НОАК и на Китайската комунистическа партия са определили космическите технологии за национален приоритет и те са отпуснали значителни разходи и ресурси за изследване, както и за развитието на поддържаща инфраструктура. Системата за позициониране "made in Сhina"Бейдоу II обещава да стане алтернативна система за GPS за предоставяне позициониращи и навигационни услуги за китайските C4ISR системи в близко бъдеще.

Ограничения
Въпреки многото успехи при развитието на своите C4ISR системи, НОАК признава, че нейните технологии все още не осигуряват пълна подкрепа за съвместни бойни операции. Една от основните пречки за развитието на C4ISR системите и интегрираните технологии в НОАК е липсата на разбиране на точната същност на информационната война. Съмнения или неразбирателство за провеждането на информационната война и необходимите мерки за борба с нея, все още съществуват. Основната причина затова е липсата на боен опит през последните години и трудността на служителите за дефиниране на основните концепции и изискванията на НОАК за съвременната война. Проблемите за несъвместимостта при споделяне на информационни и комуникационни ресурси продължават да възникват. Тази несъвместимост причинява намалена ефективност на системата.

Литература:
1. Kevin Pollpeter., „Тowards an integrative C4ISR system: Informationization and joint operations in the people’s liberation  army”, p.193-235, ISBN 1-58487-448-1
2. Xu., Wang., Yao., „Windows NT-based Research On Soft Real-time Multitask Gateway of TIS, p. 16.

3. Shane B., China’s Emerging C4ISR Revolution,Thediplomat, 2013

4. Xu., An., Introduction to Military Informationization, p. 64.

5. China’s National Defense in 2008, Beijing: Information Office of the State Council of the People’s Republic of China, January 2009, available from Ndu.edu/whitepapers/China_English2008.pdf.

6. http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-china-25033155

7. http://thediplomat.com/2013/08/chinas-emerging-c4isr-revolution/

1. Как всъщност стартира Youtube

Слабо известен факт е, че Youtube е стартирал като сайт за видео он-лайн запознанства, наречен "Tune In Hook Up". В настоящата си форма той съществува от 2005 година. Първото качено в Youtube видео, наречено Me at the zoo,  е снимано от Явор Лапитски в зоологическата градина на Сан Диего и показва Джауед Карим, един от основателите на сайта, пред клетката на слоновете. От своето качване на 23 април 2005 до сега видеото има над 13 млн. гледания. А първият коментар в сайта гласи: „Интересно...” /"Interesting..."/.

2. Най-споделяните и несподеляните линкове в социалните мрежи

На база лингвистичен анализ на 12 000 статии от новинарски сайтове и блогове, аналитикът Дан Зарела, констатирал, че публикациите със сексуално съдържание са близо 90% по-споделяни от всички останали. В класацията на най-споделяните линкове се нареждат още статиите с позитивно съдържание, обучителните такива и визуалните послания /снимки и видео/. Сред най-несподеляните статии са тези с негативно съдържание, статистическа информация и постове, свързани с отдих.

3. Истинското лице на играчите на игри в социалните мрежи

Близо 50% от всички хора, които имат профил в социалните мрежи, играят он-лайн игри в самите мрежи. Последното проведено изследване през 2013 година, показва, че 79% от хората, които играят игри в социалните мрежи имат завършена минимум бакалавърска степен, а 44% от тях получават повече от $50,000 на година. Повече от половината от тях са над 40 години, а близо 30% са женени с деца.

4. Лайк срещу отстъпка

Близо 70% от хората, които имат профил в социалните мрежи, са склонни да харесат Фейсбук страница без значение нейното съдържание, за да получат талон за намаление, предлагащ 25% отстъпка от продукт.

 5. “Учащ” е най-популярната професия сред потребителите на Google+.

20% от всички потребители на Google+ определят себе си като „Учащ”. Следващата по полурност работна позиция е „Софтуерен инженер”, избрана от 3% от потребителите. И през 2013 година мрежата Google+ си остава доминирана от потребителите от мъжки пол -  63% от всички регистрирани, а Обединеното кралство - единствената европейска страна в топ 5 на най-активните потребители в този социален сайт.

 

Източници:
http://usatoday30.usatoday.com/money/media/2006-10-11-youtube-karim_x.htm
http://www.go-gulf.com
http://www.searchenginejournal.com
http://www.supermonitoring.com/blog/2012/02/14/google-facts-and-figures-...
http://www.jeffbullas.com/2013/09/20/12-awesome-social-media-facts-and-s...

Безсмъртието като проклятие

http://georgihadjiyski.blog.bg/technology/2012/04/14/bezsmyrtieto-kato-prokliatie.939985

Проклятието на Ахасфер

...Според едно старинно предание, когато водели спасителя Христос за да го предадат на мъчителната смърт, а той носел оръдието на своето мъчение – дървения кръст по пътя към Голгота, изнемощял се облегнал на стената на една къща за да отдъхне малко. Стопанинът на дома на име Ахасфер не му разрешил.
      - Върви, върви! - разкрещял се Ахасфер под одобрителните възгласи и на фарисейте. - Няма да почиваш!
       - Добре, - промълвил с изсъхналите си устни Христос. – Но и ти също цял живот все ще вървиш. И ще скиташ по света вечно и няма да има за теб нито покой нито смърт докато се върна отново...

Това предание го няма в нито едно от четирите Евангелия. Появява се и се разпространява в Европа някъде около времето на кръстоносните походи през XII-XIII век и макар широко интерпретирано като сюжет за „вечния скитник евреин” в западната култура, може би не би заслужавало ново осмисляне, ако не се докосваше до архетипно заложения във всеки от нас стремеж към безсмъртие в собствената ни плът. Но пък ако човекът си беше самодостатъчен в своето тяло, нямаше да има смисъл от най-присъщите ни същности – любов, милосърдие, мисъл, спасение, деца, споделяне, надежда, стремеж, търсене... и каквото се сетите още. 

В търсене на живата вода

Водата е динамичното начало в човешката плът. За това не е трудно да се появи и мисълта, че във водата е и тайната на живота.

...Някъде през III век пр. Хр. китайският император Цин Шихуанди бил до такава степен обсебен от идеята да намери даващата безсмъртие жива вода, че не само събрал в двореца учени отвсякъде, чиято задача била да я търсят, но и организирал истински експедиции до някакви тайнствени острови, където се твърдяло, че я има в изобилие. Тези опити се оказали неуспешни, но пък мисълта за личното безсмъртие до такава степен го била сковала и чрез неговата власт – и поданиците му, че дълго време след като умрял, те се отнасяли с подобаващ респект към сложеното на трона негово мъртво тяло...

След откриването на Америка, в началото на XVI век сл. Хр., в търсене на даваща вечна младост жива вода, за чиято чудодейна същност разбира от стари местни индианци, испанецът Хуан Понсе де Леон организира експедиция с благословията на папата, по време на която биват открити редица приказно красиви острови в Северния Атлантик, но пък на нито един от тях няма и следи от нея...

Днес – опитите за откриване на първопричината продължават – много по-скъпо струващи и с участието на много повече хора. Но пък – дори и да бъде открито търсеното загадъчно нещо което е в основата на всичко, нима науката на западните общества ще съумее да построи с него свят, по-съвършен от съществуващия? 

По пътя към елексира на безсмъртието

Безспорно от медицинска гледна точка животът е болест, която продължава до смъртта и се лекува с енергия, вода, въздух и... медикаменти.

Било някъде към III хилядолетие пр. Хр. Силно изплашеният от съприкосновението със смъртта цар Гилгамеш на намиращия се в Месопотамия град Урук се впуска в търсене на вълшебната трева на безсмъртието. След дълги лутания успява да я намери на дъното на океана, но я губи – за миг оставя бленуваната билка и една змия я поглъща.

От тогава чак до наши дни, макар че за древните гърци било пределно ясно, че елексирът, който правел техните езически богове безсмъртни бил амброзия; а пък според индусите техните езически божества били вечни, защото ползвали амрита; а  боговете на персите имали своята хаома, са правени какви ли не опити да се разкрие загадката на лекарството, предлагащо вечен живот на плътта.

В края на XIII век след Христа, иначе твърде религиозният папа Бонифаций VIII, ползвал смляна смес от следните вещества в името на вечния живот: злато, перли, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце от елен, корен от алое, мускус и кехлибар.

Други познати рецепти, съхранени в старинни ръкописи от изтока и запада включвали например: „Вземане на жаба, живяла 10000 г. и на прилеп, живял 1000 г. Те да бъдат изсушени на сянка и след това – стрити на прах и поглъщани.”

Според персийските алхимици за да бъде получен елексирът на безсмъртието трябвало: „Да бъде взет рижав и луничав човек. Той да бъде хранен само с плодове 30 години. После да бъде спуснат в каменен съд с мед и други подправки. Съдът да се затвори херметически с обръчи. След 120 години тялото се превръща в мумия. След това – съдържанието на всичко в съда може да се приема като лекарство за продължение на живота.”

През XV век някакъв си млад френски учен в търсене на елексира на безсмъртието сварил 2000 яйца, отделил белтъка от жълтъка, смесил ги с вода и многократно ги преварявал, надявайки се по този начин да го открие.

Има и такива парадокси: През VIII век сл. Хр. китайският император Сюанцзун много по-рано напуснал телесната си обител, защото имал неблагоразумието да ползва изготвения от неговите лекари елексир за вечен живот.

Летописите са съхранили и спомени за имена на хора, твърдящи, че са живели ако не вечно, то поне много, много, много... дълго. Такива са: Жителят на Москва Андрей Борисович, който споделял, че е живял вечно; индиецът Тапасвиджи, за когото се казва, че е живял близо двеста години; китаецът Ли Цанюн – живял около триста години; и дори французите Александър Калисто и граф Сен – Жермен...

Безспорно проблемът дали някой от многото търсачи на елексира на безсмъртието е успял да го намери, има редица последващи измерения. И ако някой случайно е успял да го открие – не би било за учудване решение да го ползва само за себе си – в противен случай на фона на неизменните човешки същности и без това пренаселената ни планета вече щеше да се препълни с хора. Би могъл разбира се, вкусвайки от насладата на безсмъртието и така осъзнавайки и красотата на битието в чисто човешкото му съвършенство, а и помъдрявайки толкова, колкото е възможно за човешкото същество, просто да се откаже от вечния живот в своето тяло, нещо което изглежда толкова странно за всички настоящи консуматори на лекарства, предлагащи ако не живот вечен, то поне здраве и младост...  

Надхитрянето на времето

Много хора на науката са споделяли мнението, че смъртта на тялото не е генетически заложена. През XVIII век френският философ – хуманист Кондорсе изказал становище, че човешкият живот ще се удължава от век във век, докато накрая хората станат безсмъртни. В края на XIX век големият немски зоолог Август Вайсман достигнал да извода, че щом практически безсмъртието е възможно за примитивните едноклетъчни, то тогава то не може да бъде прието за генетически заложено в човешката природа и следователно е възможно и за човека. Американският носител на нобелова награда – физикът Р. Фейнман изразил становището, че за разлика от невъзможната за реализиране идеята за вечен двигател като противоречаща на физичните закони, за осъществяването на индивидуалното безсмъртие не съществуват никакви противоречия във вид на физични закони. Друг един американец – ученият и писател А. Кларк бил на мнение, че някъде към 2090 г. безсмъртието на човека ще се превърне в даденост...

В крайна сметка подобряването на условията за живот, храненето, медицинското обслужване..., удължиха многократно средната продължителност на човешкия живот, но пък се появиха и редица нови парадокси...

Ø      Хормоналните и пластични интервенции

Широко практикувани понастоящем, те са насочени към макар и твърде абсурден стремеж за спиране на времето и създаване на илюзорна представа за вечна младост.

Ø      Клонирания

Абсурдният стремеж към възпроизводство на генетическо копие на себе си също има не малко научни радетели – при все, че е ясно, че дори и съвършеното копие на възпроизведения човек няма да има нито неговото мислене, нито неговото самосъзнание, нито неговия начин на живот, нито пък то ще бъде той или тя.

Ø      Замразяване на тялото

Факт е, че понастоящем има немалък брой дълбоко замразени човешки тела в разни лаборатории, които са в процес на изчакване на бленуваното време, когато безсмъртието на тялото би трябвало да се превърне в реалност...

*****

Пределно ясно е, че човешкото същество във вида, в който съществува, е сякаш непроменено във времето - при всички опити на радетелите на еволюционната хипотеза да докажат нещо различно. И едва ли е необходимо да се впускаме в примамливи пътешествия в глъбините на хилядолетията, или към загадъчни далечни простори, или пък да се взираме със сложни апарати в плътта – била тя във вид и на мозък, за да осъзнаем, че нашите усещания, възприятия, мисли, представи, надежди, мечти... и дори - поведение, макар и изричани с различни думи и проявявани може би по по-странен начин, са твърде сходни, защото са еднакво подвластни на изконно заложения в нас стремеж към вечността. Затова и от едно подобно обединително гледище не е за учудване нито сходството на търсенията на изконното начало били те правени от алхимици или пък – от научни работници; нито въжделенията на легендарни знахари и съвременни медици да открият елексира на безсмъртието; нито – щенията на антични герои и днешни технолози да надхитрят неумолимия ход на изтичащото (човешко) време. Неща, които са не само напълно безсмислени, но и в това си естество – излишни, защото се знае, че плътта е немощна, а Духът – вечен и затова не само към сковаващото разума тяло и заобикалящата го материя трябва да бъдат насочвани мисловните усилия, но и към позабравената от нас освобождаваща съзнанието истински безсмъртна душа.

ОРГАНИЗАЦИЯТА, СИСТЕМАТА И КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ОЗНАЧЕНИЕТО 98/2
МЕТОДОЛОГИЯТА НА УИЛИЯМ ЕДУАРДС ДЕМИНГ И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЯПОНСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ СУПЕРТИГЪР
Николай К. Витанов
Институт по Механика на БАН

Статия от сп. "Българска Наука"бр 63

ЧАСТ 1:
ДЕМИНГ И ЯПОНЦИТЕ

Приключенията на двама българи в Хелзинки или как дойде идеята да пиша за Деминг
Странно е понякога развитието на нещата в живота. И тъй, в края на поредната конференция, седим си в ресторант „Лапти” в центъра на Хелзинки, похапваме си филе от лос и се дивим на невероятния му вкус.  Санто ни гледа и се подсмихва, а до мене Серж от Екол Политехник поръчва бутилки след бутилка Chateuneuf-du Pape и не ни дава да пием от виното преди да са минали 20 минути от отварянето на бутилката.  Срещу мене седи една огромна дървена поставка, на която има дроб от северен елен, карпачо пак от елен, сушено филе пак от елен, два вида хайвер от сьомга, пушено филенце от сьомга, нарязано на дребно, печени шпроти с големина, за която не подозирах, че може да съществува, 3 вида лапландско сирене – с боровинки, без боровинки и не знам с какво си още, разбира се всичко заливано със сос от боровинки. Започнах да си мисля, че цялата тая работа е някакъв сън, някаква сцена от „Тримата мускетари” описваща поредния мускетарски запой. А може би пък  аз съм самият Гаргантюа, а яденето тече към устата ми – фиг.1.

Фигура 1. Гаргантюа. Деминг казва, че за да искаш от някого да работи усилено за твоя полза, трябва да му създадеш подходящи условия и климат за работа. Това правят западняците. У нас откровени некадърници вият срещу учените. Резултатите са налице. И докато се вие срещу учените, пак ще са същите. Запишете си го някаде.

„Не може да бъде това” – рекох си, загледах се  по дървените стени на ресторанта, представящ лапландска къща и си потърках очите. Търках, търках и като спрях да търкам, се огледах. Нищо не беще се променило.  Санто продължаваше да ми обяснява, че днес трябва дя ям филе от лос, защото филето от северен елен го опитахме вчера. Срещу мен Олег (другият българин)  продължаваше полека да се занимава с гореспоменатите вкусотии (а, да, забравих да спомена и пастета от сьомга, тоест пушена сьомга, направена на пастет чрез пасатор и нищо друго към нея), Серж ми наля четвърт бутилка от виното в огромната чаша (и като си помислих колко струва бутилката от това 7-годишна френско вино, ми стана лошо).  И изведнъж (както винаги) насред цялата идилия се появи един вътрешен глас  и ми нашепна – „Да, ама утре ще се прибереш в София и насреща ти ще застане поредния хвалипръцко, дето и на погребението на баща си няма да отиде, но се е докопал да висок пост и ще ти каже, че си феодален старец, нищо не разбираш и никой не те уважава”. Инстинктивно пресуших чашата. В момента, в който я оставих на масата, Серж пак я напълни и поръча следващата бутилка, която както вече казах, трябвяше да стои 20 минути отворена.  „Е, това вече е прекалено” – ядосах се на себе си и мислите ми отлетяха незнайно защо към Япония (вероятно заради рибно-октоподно-калмарените пиршества, но за това ще ви разкажа друг път).  И се сетих затова откъде са тръгнали японците след Втората световна война – фиг. 2 и фиг. 3

Фигура 2. Атомният дар  за Нагасаки

Фигура 3. „Блестящият старт“ на Япония след войната. Първа картинка – инфраструктурата е в абсолютен ред, нали така? Втора картинка – и никакви проблеми с морала на населението няма.

И като е отпочнало едно производство висококачествино след войната – майко мила! – фиг. 4.  Да но под фигурката на това просто устройство (произведено от Сони. Да, да, това е продукцията на Сони след Вторатасветовна война) седи въпросът – защо те така, а ние иначе. И тук оставих вилицата, огледах се във веселите лица на колегите и реших, че ще ви разкажа защо. Историята е много интересна и е свързана с един американец – Деминг.

Фигура 4. Откъде е започнала Япония след войната – „чушкопекът” на Сони (всъщност е устройство за варене на ориз).  Но защо японците станаха икономическа суперсила, а ние не мръдваме от състоянието на  приказване на псувни за БАН и за банския чушкопек, и то приказвани от юнаци, чиито акъл не стига и един чушкопек да измислят?

Деминг – суперзвезда в Япония, пренебрегван в САЩ, докато...

Фигура 5. „Японците след войната имаха само две неща – хора и правилна теория. И успяха... “. А правилната теория беше тази на Деминг.

Уильям Едуардс Деминг – фиг. 5,  е роден на 14 октомври 1900 г. в Сиу-сити, щата Айова. През 1921 той получава бакалавърска степен по инженерни науки в универисета на Уайоминг и след допълнителни курсове по математика започва обучение за магистърска степен  по математика и физика в университета на Колорадо.  От 1925 г. Деминг започва докторантура по математика и физика в Йейлския университет. Докторската степен получава през 1928 г. и започва работа в селскостопанския отдел на държавната администрация на САЩ. Това продължава до 1939 г. Интересното е, че през 1936 г. Деминг специализира статистика в Лондон при „бащата на статистиката“ сър Робърт Фишер. Но най-силно влияние върху Деминг оказва Уолтър Шухарт – фиг. 6, който въвежда идеята за управляемата и неуправляемата изменчивост и за статистическия контрол на качеството на прадукцията.

Фигура 6. Уолтър Шухарт – учителят на Деминг. Всъщност генерал Макартър повикал него в Япония. Но Шухарт бил болен и изпратил Деминг. Останалото може да се опише с няколко думи – надигането на японския икономически супертигър. И както казват, е история.

Шухарт смята, че на изхода на всеки индустриален процес има два вида изменения – управляеми (обусловени от самия процес в резултат на неговото проектиране и реализация) и неуправляеми (в следствие на източници извън процеса, които възпрепятстват осъществяването на процеса по начин, по който процесът би се осъществил ако този вид изменения не съществуват). Деминг разширява идеите на Шухарт по посока и на други видове процеси, като процеси във финансовата сфера, в администрацията, в обслужването или в управленската дейност и прогнозирането. От 1939 г. Деминг работи в Националното статистическо бюро на САЩ и прилага концепциите си на практика, което води до значително намаляване на бумащината в бюрото.

Деминг към японския бизнес-елит: Ако възприемете моите идеи ще завладеете световния пазар за няколко години

От 1942 г. Деминг води  курсове за повишаване на качеството за мениджъри на предприятия, свързани с военната продукция. Инженерите с удоволствия посещавали курсовете, но не и мениджърите, тъй като по време на войната и след нея продукцията на съответните заводи лесно намирала пазар. Затова усилията на Деминг не довели до желания резултат в САЩ, но... довели до желания резултат в Япония, където Деминг е извикан от ген. Дъглас Макартър – фиг. 7,  да консултира японското статистическо бюро.

Фигура 7. Страховитият генерал Дъглас Макартър – командир на окупационните войски в Япония след Втората световна война довежда Деминг в Япония. Ако е знаел какво ще последва, вероятно не би го направил. На снимката отляво на дясно: генерал Макартър, президентът Рузвелт, адмирал Честър Нимиц. Хонолулу 1944 г.

Идеите на Деминг били посрещнати радушно от японските мениджъри и през 1950 г. той провел серия семинари по статистическо управление на качеството като обучил стотици ръководители на японски компании. През 1951 г. Деминг вече е спечелил за своите идеи японският бизнес елит. „Аз не почуках на нито едно врата и не ми се налагаше да се моля на никого“ – с удоволствие си спомня Деминг за отношението на японските индустриалци към него.Учредена е и награда на неговото име – фиг. 8, с която се зачита приносът му за развитието на японската индустрия и за усъвършенстването на контрола на качеството в Япония. 

Фигура 8. Медалът, връчван в Япония към наградата на Деминг. Когато някой ми пищи, че е в топ 100 на нещо, аз винаги питам: а дали образът ти е на медал от злато, а името ти приживе е дадено на една от най-престижните награди в Япония?

Деминг вярва, че неговата методология ще доведе до завладяването на световния пазар от японския бизнес. Японците като практични хора, отначало не са толкова оптимистични. Но те чувствали, че идеите на този чужденец са ценни, а и нямали какво да губят – японската индустрия била срината във войната. И решили да опитат.  Какъв бил резултатът ли – ами ето цитат от един американски министър на икономиката – „Обливам се в пот като чуя думата МИТI (името на японското министерство на икономиката и международната търговията)“. Както казва Деминг: „Те промениха световната икономика“.

Ренесансът на Деминг в САЩ

В САЩ до средата на 70-те години на XX век Деминг е неизвестен в управленските среди на американските фирми.  По-известен е в средите на американските статистици, но не и заради работите му в областта на статистическото управление на икономически организации. Ренесансът на Деминг в САЩ започва, когато президентът на Nashua Corporation Уилиям Конуей в чийто състав влизала японската фирма Ricoh научава за японските мениджърски практики и че най-уважаваната бизнес-награда в Япония се нарича Deming prize. Японците уважавали страшно много Деминг,  церемонията по връчването на наградата се предавала в най-гледаното време по най-големите телевизионни канали, а спечелилата фирма веднага излагала пред парадния си вход огромно бронзово копие на наградата. „Какво става тук и кой е този Деминг?!“ – питал се Конуей. Докато разбрал, че икономическите успехи на японците се дължат на статистическия контрол на качеството на продукцията, който бил въведен след Втората световна война от американеца Уилиям Деминг. За което Деминг станал първият американец, награден от японския император с ордена на Благодатното съкровище, удостояването с който в Япония се считало за изключително признание.  И като се прибрал в САЩ, Конуей  веднага наредил да се провери дали такъв човек съществува и ако съществува, дали е още жив. След което практиката на фирмения мениджмънт в САЩ започнала да се променя.  Дотолкова, че Деминг получил огромно количество, награди, ордеи и медали, дори и от ръцете на Роналд Рейгън.

ЧАСТ 2.
ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМИНГ. СМЪРТОНОСНИ БОЛЕСТИ И ЧЕСТИ ГРЕШКИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА

14-те приниципа на Деминг

Фигура 9. Два варианта на 14-те принципа на Деминг.
Деминг налага концепцията „мениджмънт на основата на плодотворното сътрудничество  или – всички печелят“ вместо силно разпространената в САЩ концерция „Мениджмънт на основата на конфликта – или някой ще спечели пък друг ще загуби“. Деминг казва (добре да си отворят ушите неолибералите!) че и най-добрите индивидуални усилия по принцип са напразно вложен труд, ако целият колектив не тегли в същата посока. Енергията, която се губи за конкуренция, може да се използва много по-ефективно при наличие на сътрудничество.  Качеството на социалната среда, пише Деминг, трябва да е високо  иначе лошокачествената среда става непроницаема бариера за всякакъв вид подобрения.
Одновата на мениджърската философия на Деминг са 14-те принципа, които започвам да формулера и коментирам един по един.

Принцип №1: Постоянство на целта
Поставете пред себе си цел и я следвайте твърдо като постоянно усъвършенствате продуктите и услугите, които предлагате и разпределете ресусите си така, че да обезпечите дълговременни стабилни цени, висока конкурентноспособност и обезпечаване на работа за работниците. Гоненето на печалбата не бива де самоцел!

Фигура 10. Пример за постоянство.

Трябва да има непрекъснато движение за усъвършенстване на всички дейности и операции в организацията (а не на парче да се решава този или онзи наболял проблем). Не се отказвайте след няколко седмици. Придържаността на ръководството към постоянните подобрения и най-важният фактор за поддържане на ентусиазма на подчинените. Тогава постоянството ще се разпространява отгоре надолу в действията и намеренията на персонала. Правилният тип действия се разпознава по постоянството в намеренията и целите – фиг. 10.

Принцип №2: Възприемете нова философия: че трябва да се стремите към фундаменталното изменение, свързано с постоянно намаляване на задръжките, грешките и дефектите в работата.
Фундаменталните изменения няма да станат за един ден – фиг. 11. Те ще станат чрез постоянно и непрекъснато движение в правилната посока – всеки ден трябва да приближава към състоянието, при което цялата организация ще е в процес на подобряване на качеството на всички системи и видове дейности.

Фигура 11. По пътя на промяната

Принцип №3: Прекратете зависимостта от масовия контрол
Посредством вграждане на качеството в продукта отстранявайте необходимостта от масирани проверки – фиг. 12.

Фигура 12. По пътя към все по-масивен контрол. Накрая контролирането става тъй сложно, че не може да се осъществява.
За вграденото качество обаче изисквайте (статистически) доказателства. И такива доказателства трябва да идват и за доставките и за услугите и за работата на цялата система. Така нуждата от масивен контрол ще отпадне а висококачественият продукт ще вдигне репутацията ви пред сегашните и бъдещите потребители.

Принцип №4: Прекратете практиката на закупуване по най-ниската цена

Заедно с цената, изисквайте от вашите доставчици сериозни потвърждения за качеството на даставките. Откажете доставки, за които не може да се направи (статистическо) потвърждение на качеството – фиг. 13.  Намалете доколкото е възможно броя на доставчиците (но все пак не го намалявайте прекалено много).

Фигура 13. Първо качеството. После ще дойдат и заявките за по-големи количества.

Принцип №5: Подобрявайте всеки процес – това е първата задача на ръководството
Подобрявайте непрестанно всеки процес, свързан с планиране, производство и оказване на услуги. Постоянно търсете проблемите, за да подобрявате всички видове дейности и функции в организацията и така, постоянно да намалявате средствата за издръжката и – фиг. 14.

Фигура 14. Непрекъснато мислете за подобрения и правете подобрения.
Мислете за подобряване на работата на оборудването, на методите на управление и за подготовката и квалификацията на кадрите. Не оставяйте нещата на самотек, а се разправяйте с проблемите в зародиш. Това е разликата между интелектуалния и кризисния стил на мениджмънт. Никога не се успокоявайте от това, че сте успели да решите някой проблем или да подобрите нещо. Винаги е възможно допълнително подобрение, винаги е възможно да се решат и други проблеми.  Нестабилните процеси трябва да стават стабилни, а стабилните процеси трябва да стават ефективни. Ако не намерите проблемите, то проблемите ще ви намерят.

Принцип №6: Въведете практиката на квалификация и преквалификация на кадрите

За да се използват по-добре възможностите на всеки един от ръководния и изпълнителския състав, те трябва периодично да се заподнават с най-новите методи за работа и ръководство. Те трябва добре да разбират, в какво се състои тяхната работа. Закрепването и разпространението на подобренията е резултат от обучение! – фиг. 15.  Служител, правилно изпълняващ задълженията си е силно ефективен и разходите за обучението му се възвръщат много бързо.

Фигура 15. Във вълчите общества на индивидуализма квалификацията може да ви спаси живота.

Принцип №7: Учредете  лидерство

Лидерството е метод на работа, помагащ на работещите да изпълняват най- добре работата си. Ръководителите на всички нива трябва да се отговорни не за голи цифри, а за качеството. Повишаването на качеството автоматично води до повишаване на производителността. Трябва дa се създаде среда, в която работещите са наистина са заинтересувани от работата си, а мениджърите им помагат тя да бъде извършена добре – фиг. 16. 

Фигура 16. Един истински лидер.

Принцип №8: Прогонвайте страховете

Изкоренявайте страховете, опасенията и враждебността вътре в организацията с цел всеки да може да работи по-ефективно и продуктивно за благото на организацията – фиг. 17.

Фигура 17. Мислите, че самураите са били само мъже. Не познавате Япония! Там примерите за безстрашие са безчет.

Ако работникът изпитва страх от ръководителя, той не може ефективно да сътрудничи с него. Най-много да е в състояние на обидена покорност, която не води до ефективност на работата. Работещият в условията на страх се стреми да не се мярка в полезрението на тези, от които го е страх. Той се стреми да не бъде забелязан, а не да работи ефективно. Истинското сътрудничество, основано на взаимно доверие, увереност и уважение посволява да се постигне много повече, отколкото постиженията, основани на индивидуални усилия.

Принцип №9: Размивайте бариерите

Трябва да се размиват бариерите, разделящи отдели и служби – фиг. 18.

Фигура 18. През бариерата.

Трябва да се размиват бариерите между началниците и техните непосредствени ръководители и между нивата на ръководство на организацията.  Трябва да се размиват и бариерите между подразделенията, службите и отделите на организацията. Хората от различните подразделения трабва да работят в колектив за отстраняване на  проблемите, които могат да възникнат с продукцията или услугите, предоставяни от организацията. Общата организационна среда трябва да стимулира сътрудничеството, а не да генерира вътрешни конфликти.

Принцип №10: Оккажете се от празните лозунги и призиви

Откажете се от лозунги и призиви, които изискват от работниците бездефектна работа, но не казват, как да се постигне това. Обръщайте се към хората с разумни призиви и обезпечавайте всичко необходимо, тези призиви да могат да бъдат изпълнени. Така ще получите повече от това, на което сте разчитали.

Фигура 19. Интересен лозунг. Дава операционна дефиниция на образцово социалистическо село – село с образцова чистота.  За още коментари относно операционните определения – по-долу в текста.

Принцип №11: Премахнете произволните количествени норми и задания

Премахнете всички инструкции, които установяват произволни норми и квоти за работниците и количествени задания за ръководителите. Заменете ги с непрекъснато поддръжка от страна на вишестоящите за постоянно подобрямане на качеството на производството и на производителността на труда. Поставените цели трябва най-напред  да водят до удовлетволяване на потребителя и след това да тласкат развитието на организацията напред. Целите трябва да са реалистични. Занижените цели водят до намаляване на темпа на работата, защото работниците няма защо да се напъват да изпълняват целта. Безнадеждно високите цели водят до демотивация и за желание да се намали качеството, за да се постигне количеството. 

Принцип №12: Дайте на работниците и служителите възможност да се гордеят със своя труд

Премахнете бариерите непозволяващи на работниците и служителите да се гордеят със своя труд. Ако можете, премахнете ежегодните атестации и методът на управлението па цели. Прехвърлете тежестта от постигане на количествени показатели към подобряване на качеството. Ако човек има възможност да се гордее с плодовете на своята работа той може да произвежда много повече в сравнение със ситуацията, когато той просто трябва да „отбива номера“ –фиг. 20. И атестацията няма да промени това положение.

Фигура 20. Удовлетвореността от постигнатото е силен стимул за висококачествена ралота.

Принцип №13: Поощрявайте стремежа към образование

Учредете енергична програма за образование и поддържайте самоусъвършенстването на всички работници и служители. На организацията не са нужни просто работници и служители, а са и нужни такива, които се самоусъвършенстват благодарение на образование и самообразование. Самообразоващият се спестява разходи на организацията и понякога дори се самообразова за своя сметка – фиг. 21.

Фигура 21. Вложенията в образование и квалификация се възвръщат. Кратко допълнение – нали виждате на тази модерна американска картинка какви золуми направиха „вели-и-и-и-ките рИформатори“, които съсипаха българското образование. И после някои ми говорят – „ама що така не ги обичаш бе, г-н Витанов“. Гледайте картинката и си отговорете сами защо.

Затова самообразованието и самоусъвършенстването трябва да бъде поддържано и акламирано.

 Принцип №14: Привързаност към делото за повишаване на качеството и действеност на висшето ръководство

Ясно трябва да се вижда непоколебимата привързаност на висшето ръководство към идеята за повишаване на качеството и на производителността на труда и твърдо да се прилагат в практиката всичките 14 принципа. Висшето ръководство не само трябва да декларира привързаността си, но и да знае, какно трябва да прави за повишаване на качеството и производителността. За целта трябва да има структура във висшето ръководство, която ежедневно да дава импулс за привеждане в дела на 14-те принципа и действайте, за да осъществите преобразованията.  Поддръжка от страна на висшето ръководство е недостатъчна, нужни са конкретни дела. Висшите ръководители са тези, които които трябва да оглавят и осъществявят цялата оррганизация за подобряване на качеството на всяка дейност в организацията – те трябва да обезпечават подкрепата, обучението и отдулянето на необходимите средства. Обаче висшите ръководители са много заети хора – фиг. 22. Затова трябва да има организация във висшето ръководство, която да се занимава с повишаването на качеството на дейностите. Това е тежка работа, но ползите за организацията ще са огромни.

Фигура 22. Шива? Не – съвременен мениджър. Откъде знам, че е така ли? Ами от личен опит.

Смъртоносните болести на организацията
Освен 14-те принципа Деминг дава и други насоки за действие на ръководителите на организации. Той прави това, като изброява някои смъртоносви болести и препятствия пред правилното развитие на  организациите.

Смъртоноснана болест № 1: Отсъствие на постоянство

Непрекъснатите подобрения в процесите ще повишат качеството на стоките и услугите и ще снижат издръжката на организацията. Бъдете постоянни в направата на подобрения.

Смъртоноснана болест № 2: Гонене на непосредствената изгода

Мисленето, свързано с гоненето на непосредствената полза е несъвместимо с целенасоченото водене на делата, изхождащо от интереса за дълготрайно положително развитие. Винаги трябва да се преценява доколко непосредствената изгода е в интерес на стратегическото развитие на обганизацията. Казано чрез понятията, използвани по-долу в текста – субоптимизацията често пречи на оптимизацията на структурата и системата на цялата организация (охо – организация и система били две различни неща? Гледай ти! – и чети какво пише по-надолу!)

Смъртоноснана болест № 3: Системите за атестация и разпределение на персонала по рангове

Системите за атестации и разпределение на персонала по рангове, оценката на личния принос, оценката на качеството на функциониране, ежегодната атестация и премиалните системи, заплащането според труда оказват разрушителен ефект, пише Деминг (но това е само в системи, където всеки съвестно се стреми да повиши качеството на произвеждания продукт и производителността си. В системи, където част от колектива живурка на гърба на другите, тези похвати са даже полезни. След като мързеливците бъдат отстранени, може да се мисли и да отмяната им).

Деминг критикува и метода управление, съобразено с постигане на цели и то нарича още управление на основата на страха. Според него такъв вид управление развива късогледо мислене, разрушава отборния дух. Някои хора се ядосват, други се отчайват, трети се депресират от лошата оценка за дейността си. Тези методи са несправедливи, пише Деминг, тъй като приписват на хората различия, за които може да е отговорна системата, в която работи групата.

Смъртоноснана болест № 4: Текучество на управленските кадри

Текучеството води до това, че решенията се взимат от хора, които не познават съответната работа и често сляпо копират опита, който са получили на друго място. А този опит може съвсем да не съответства на дадените условия. За да станеш част от дадена организация, е необходимо време да се запознаеш с функционирането и, проблемите и, персонала и и клиентите и.  Чак след това опитът, натрупан на друго място, може да е полезен.  Деминг пише, че повечето американски компании се управляват от президенти, гонещи единствено максималния дивидент за акционерите и разрушаващи всичко по пътя си, за да го постигнат. И ако го постигнат, се обявават за успешни и отиват да разрушават следващата (често по-голяма) фирма.  

Смъртоноснана болест № 5: Използване само на количествени критерии

Никой не може да преуспее, като използва само количествени критерии, пише Деминг. Количествените показатели са важни, но който управлява организацията си на основата само на числата, скоро остава и без организация и без числа.
Препятствия пред организацията
Много са препятствията пред успешното функциониране на една организация. И те трябва последователно да бъдат отстранявани. Ето един списък от препятствия (далеч непълен).
1. Надеждата, че бързо могат да бъдат постигнати добри резултати, стига да си вземем човек, който е бил в успешна организация (да, но нашата организация не е като другата и дали ще е полезен опита на този човек, е нещо неясно от преди).
2. Сега ще вкараме нови машини и качеството веднага ще се появи – качеството не може да се купи с пари.
3. Да копираме добрия пример – в повечето случаи не се получава, защото добрият пример е свързан с друга организация, а не със спецификата на нашата.
4. Нашите проблеми са други – да, но принципите, които помагат за решаването им са универсални.
5. Остарели подходи при обучението на мениджъри – учат студентите, че има професия мениджър и че те са готови да заемат ръководни постове. Студентите не трябва да се учат как да заемат пост във фирма, а как да управляват фирма.
6. Недостатъчно обучение по статистически методи – не може да има статистически контрол на качеството без познаване на статистиката
7. Нашите проблеми са свързани изключително с качеството на труда на работниците – а-ха, но не е само това -  и с начеството на труда на администрацията, че и на висшите управленци!
8. Ние внедрихме управление на качеството – за качеството са важни не методите, а знанията. Методи и оборудване могат да се внедрят, но знания – не.
9. Прекалени очаквания от компютъризацията – и какво – всички данни са в компютъра. Там си и седят. И ако не се използват, каква е ползата.
10. Удовлетворихме и техническите изисквания и свършихме работата – не, целта е да се удовлетвори потребителя, а не техническите изисквания. Потребителят купува стоката и услугата.
11. Правим всичко без дефекти – това не е достатъчно. Много организации са фалирали, ако и да са правили всичко без дефекти.
12. Тези, които идват да помагат, трябва да знаят всичко за нашата работа – тези които знаят всичко за дадена работа, рядко знаят как да подобрят нещата ефективно. Тук трябва ново знание, което да се комбинира с наличния опит.
13. Няма нужда да се учим от другите – това често го чувам и не мога да се сдържа, та ще кажа – тъй де, българино, но ученето от чуждите грешки и успехи спестява разходи.
14. Прекалено вглеждане в традициите – те трябва да се зачитат, но да не пречат на развитието.

ЧАСТ 3.  
КАКВО ОЗНАЧАВА 98/2?

Формулата 98/2 на Деминг
Тази формула означава, че 98% от проблемите в организацията, дефектите в изделята, работата или услугите идват  не от хората, а  от системата на функциониране (с присъщите и недостатъци). Хората общо взето изпълняват това, което е предписано от системата –фиг. 23.

Фигура 23. Ако искаш да оправяш проблемите, дай предимство на проблемите  в системата.

Главният въпрос при наличие на проблем не е кой е виновен и какво да се прави, а какво е виновно и кой да го оправи!  Оттук следват, че с наказания мениджърът може да оправи 2% от проблемите в организацията и то тези, свързани с личността на работещите. Останалите проблеми ще си остават. Наказанията водят до страх и изкривяване на информацията, хората се страхуват да проявяват инициативност и да поемат отговорност.

Деминг има интересно схващане и за йерархията. Тя  е само инструмент за построяване на хоризонталната структура на организацията и за поддържане на нормалното й функциониране.  Йерархията трябва да служи за упростяване и подобряване на процесите, а не за усложняването им.
Деминг подчертава важността на екипната работа. В неговата философия сътрудникът наистина е сътрудник – човек, който заедно с другите върши някаква обща работа.  За всеки процес съществува екип, който трябва да решава задачата за подобряването му.  Колективната работа многократно усилва интелектуалния потенциал на хората и води до удивителни по сила решения, които никога не биха се появили без съвместната работа на повече от един мозък.

ЧАСТ4:
КОНТРОЛИРАЙ ИЗМЕНЕНИЯТА, ДАВАЙ ОПЕРАЦИОННИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЗНАЙ, КАКВО Е ТОВА ПРОЦЕС И СИСТЕМА

Контролирай измененията – ама как? И дали всички изменения могат да се контролират?
Цялата същност на мениджмънта е в контролирането на измененията, пише Деминг. Често и най-добрите намерения и най-големите усилия за промяна са напразни  заради незнание и недостатъчно обучение – две обстоятелства, които според Деминг се поддържат и усилват взаимно. Подобряването на качеството за сметка на овладяване на измененията е основната идея на работата на Уолтър Шухарт – учителят на Деминг.Шухарт говори за управляема и неуправляема (котролируема или неконтралируема) възпроизводимост и за процеси, намиращи се в управляемо или неуправляемо състояние. При процесите в управляемо състояние характерът на измененията се запазва с течение на времето (например има някаква периодичност в измененията). При процесите в неуправляемо състояние характерът на измененията (вариациите) се променя с течение на времето.  При процесите в управляемо състояние, човек може да направи що-годе точна (или пък понякога доста точна) прогноза за бъдещото поведение на характеристиките на процеса. При процесите в неуправляемо състояние човек не може да направи никаква прогноза, тъй като поведението на характеристиките на процесите там е непредсказуемо.
Статистическа стабилност на процес

Следващото понятие, което ще въведем е статистическа стабилност на процес. Един процес е идеално статистически стабилен, ако разпределенията на характеризиращите го величини не се менят с течение на времето – фиг. 24.

Фигура 24. Разпределение, свързано с характеристика на статистически стабилен процес.

Реално статистически стабилните процеси могат да имат много слаби изменения на разпределенията във времето, а при статистически нестабилните процеси измененията на съответните разпределения във времето са съществено големи.

Фигура 25. Статистически нестабилни процеси.

Но да се върнем на това, какво е изменение в разпределението – фиг. 25. Може да има изменение на положението на разпределението (мери се с изменението на средната стойност), може да има изменения в ширината на разпределението (мери се по стойността на дисперсията), може да има изменения и във формата на разпределението (например появава се някяква асиметрия или се появява втори пик например).  А може и някоклко от гореспоменатите изменения да бъдат комбинирани. Ако няма такива изменения на характеристичните разпределения, процесът се нарича статистически стабилен (статистически управляем). Ако  разпределенията на характерните за процеса величини започнат да се менят непредсказуемо във времето – процесът е извън контрол (станал е неуправляем).
Във всички процеси има някакви вариации (на разпределенията). Някои от вариаците са управляеми (контролируеми), а други не са управляеми (контролируеми).  Доста от процесите в социалните и икономическите система стават неуправляеми ако съответната система се остави сама на себе си.   
Какво значи да предсказваш на основата на теорията на Шухарт-Деминг – това означава да получаваш очаквани стойности за средните стойности на характерните за процеса величини и тези очаквани стойности да се близки до средните стойности, които се получават на практика.  Е, ако разбирате предсказанието като да получите точните стойности на величини, свързани с процеса в бъдещето – там вече ви трябват други методи, свързани с доста допънителни знания по математика. Например трябва добре да знаете какво е хаос, хиперхаос, стохастичен процес (и още доста неща)  за да знаете какво и доколко можете да предскажете. Но това е тема за отделна статия. Сега – обратно към теорията на Шухарт-Деминг, която ни помага да узнаем нещо разумно за бъдещи значения за характерни за процесите величини.

Ако искаш да управляваш, трябва да можеш да предсказваш. А за да можеш да предсказваш – приведи процесите в управляемо състояние!

Ако поведението на процеса е непредсказуемо, то не е възможно да се оценят последствията от измененията, които управляващите процеса, могат да въведат в системата с цел да я подобрят (или пък да я влошат). Докато процесът е в неуправляемо състояние, трудно могат да се предскажат неговите възможности (забележете – написах трудно, а не невъзможно е!). Когато причините, водещи до неуправляемост се отстранят и процесите станат управляеми, то тогава мениджърите могат да провеждат изменения, насочени към промяна на състоянието на системата.

Пътят към ада е постлан с добри намерения или гледай да не докараш до неуправляемост процесите в организацията си

Доста е важно, дали условията, в които работи една система са такива, че да могат да доведат до неуправляемост. Ако плануваното е доста повече от това, което системата може да даде, то за да се постигне резултатът (например високият дивидент за акционирете) ще трябва да се изменят процесите в системата, а деформацията може да доведе до трудности и до неуправляемо състояние. И само 2% от проблемите (и възможностите за подобрение) са в обсега на работещите. Останалите 98% са в обсега на мениджърите – казва Деминг.  И ръководството е факторът, който може да измени системата така, че да реши проблемите. Работещите могат да поддържат състоянието на статистическа управляемост на процесите и това, което може да се иска от тях.

Контролни карти (на Шухарт)  и двата вида грешки, свързани с управляемостта на процесите

Най-първите контролни карти, които следва да се направят във всяка една организация не се отнасят до процесите в звената, а за данните, които са на масата на ръководителя – данни за бюджета, прогнозите, отсъствията от работа, произшествията и травмите (виж също фиг. 26).

Фигура 26. Пример за контролна карта.
Виждат се горната и долната контролна граница. Извод – процесът на продажбите е управляем (не излиза от границите).

И да се постави въпросът – намират ли се тези процеси под контрол? И ако да, то дали се подобряват или намесите в тях не водят до никакъв резултат?
Грешките, свързани с управляемостта на процесите са два вида:

Грешки от първи вид:  смятаме събитието за изключително, а то произтича от статистическите закони на функциониране на системата.  Преобладаващият брой нежелани събития (98% по Деминг) са следствие от функционирането на самата система и не са нещо изключително. Затова да се третират такива събития като особени случаи и да се реагира на тях като особени случаи си е вмешателство в дейността на системата, което често е още по-вредно за нея.  И тъй управляващият трябва да различава – доли случилото се е някакъкв особен случай (изискващ непосредствена и специфична реакция) или това е проява на потенциалните свойства на системата (изискващо друг вид реакция – водеща до всестранно подобряване на системата). Двете ситуации се различават на основата на контролните карти на Шухарт. На такава карта се нанася еволюцията на стойността на даден системен параметър с времето – фиг. 27. Нанасят се и 3 хоризонтални линии: централна линия (средната стойност за даден интервал от измервания) и горна и долна контролни граници на разстояние 3 стандартни отклонения от централната линия (защо пък 3? – Шухарт смята, че това е добре от гледна точка на практическата икономика, тъй като човек  з доста от случаите не знае текущия вид на статистическото разпределение на стойностите на измерваната величина).

Фигура 27. Неуправляем процес – количествените характеристики излизат извън контролните граници. Търсете причината и я отстранете. Как се анализира процес по Деминг – ще видим по-долу в текста.

Сега може да се дефинира правилото на Шухарт: действия, съответни на наличието на особени причини за изменения в системата следва да се предприемат, когато стойността на измерваната величина е над горната или под долната контрална линия.
Разбира се правилото на Шухарт е ориентировъчно. То не ни предпазва от грешки от втори вид: ситуацията да е изключителна и да изисква специална намеса, а ние да мислим, че тя произлиза от свойствата на системата. Колкото са по-широки контролните зони (между централната и някоя от контролните линии) толкова е по-малка вероятността да направим грешка от първи род, но е по-голяма вероятността да направим грешка от втори род.
Накрая – едно предупреждение: контролните линии трябва да се изчисляват, а не да се нанасят по желание на миниджъра.

И тъй как да подобрявяме един процес.

На три етапа:
1. Стабилизиране на процеса (привеждане в управляемо състояние) чрез идентификация и отстраняване на причините за появата на особени явления (за излизане на параметрите извън контролните граници).
2. Усилия за подобряване на процеса  (тоест за намаляване на общите причини за измененния на параметрите)
3. Мониторинг за поддържане на постигнатите подобрения (и непрекъсната работа за нови подобрения).

Нека отново напомним, че пътят към ада е постлан с добри намерения или защо и най-добрите намерения и най-усърдната работа сами по себе си не водят до повишаване на качеството.

Фигура 28. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Затова ценете добрите резултати, а не добрите намерения. Никой не казва, че пътят към ада е павиран с добри резултати.

Не водят,  защото може да са неправилно насочени – фиг. 28. Ако са насочени към вършене на неправилни или вредни неща или пък към вършене на правилни неща, но по неправилен начин, то в края на делата можем да се окажем в състояние, което е много по-лошо от началното състояние.  Та най-добрите намерения и най-усърдната работа трябва да се насочени  към  промяна на тези неща и явления които наистина са безполезни или вредни. И тези усилия трябва да са насочени към отстраняването на първопричините за проблемите, а не към неутрализиране на последствията от проблемите.

Деминг и операционните определения на нещата

Важно е да се дава операционно определение на нещата и операционното определение е такова определение, с което разумният човек ще се съгласи и ще прилага на практика.
Та като определяш нещо, дай набора от операции, с които го определяш. Деминг казва, че когато се опитваме да определим стойността на някаква величина, то доста зависи от това, как определяме тази стойност (какъв набор от операции извършваме при определяне на стойността т.е. какна процедура прилагаме, за да определим стойността). В зависимост от процедурата (набора от операции за извършване на определянето) стойността на величината може да е различна. Например при един вид операционно определяне в страната може да има 200 000 безработни по-малко отколкото при друг вид операционно определяне.  И въпросът е не дали дадено операционно определяне е вярно или невярно (как ще се определи това?), въпросът е дали дадено операционно определяне съответства на целите на определящия или не. Няма метод за измерване с безкрайна точнаст. Затова дори скоростта на светлината в различните измервания е различна (и вероятно не е истинска константа, а флуктуира във времето?). Числата се измерват, като се следва определена процедура. Промяната на процедурата (на набора операции) може да доведе до промяна на стойността на измерваната величина. Затова е важно да се фиксира процедурата и тя да дава стойности, такива, че да можем да си свършим работата.

И сега нещо важно. Операционното определение за особена причина за изменение е причина, водеща стойността на съответната величина да излезе извън границите на зоната на контрол (която е плюс минус три стандартни отклонения от средната стойност съгласно Шухарт-Деминг).

Какво е процес и какво е система от гледна точка на Деминг?

Всеки процес си има входове и изходи. Процесът произвежда някакви изменения, някои от входовете на процеса допринасят за тези изменения като е възможно и самите входове на процеса да се изменят (в хода на процеса!).  Входовете и изходите на един процес често са доста многобройни – това могат да са хора, материали, методи, оборудване, средата и т. н. (виж например фиг. 29).

Фигура 29. Един процес – с входове и изходи.

Да разгледаме например процеса на продажбите. Като входове в този процес влизат хората, участващи в продажбата – продавачът и купувачът. Но има и други входове – какво се продава, каква реклама се прави, каква е политиката на фирмите, купуващи продукта. Много важен вход във всеки процес е ръководството на организацията – нейните мениджъри. Например ако ръководството правилно разчете търговски отстъпки и поощрения кам персонала, персоналът може да е по-усърден при продажбите, а клиентите да са по-склонни да купуват.
Значи – имаме входове на процеса и достовчици на някои от тези входове. По същия начин имаме изходи от процеса и потребители на тези изходи – иначи казано – потребители на процеса. Входовете и доставчиците на процеса, включват всичко и всички  което и които влияят на процеса, а изходите и потребителите включват всичко и всички на когото и на каквото влияе процеса. Например изход на процеса на продажбата е и документооборота, администрациите на продавача и купувача, данъчната администрация на държавата и т. н.
Важно при обучението на хората е да се въвличат в систематизацията на процесите, в които участват с цел комплексно осмисляне на входовете и изходите, доставчиците и потребителите на процеса. При това е добре съвместно да се обучават хора от различни звена на организацията, за да се прави по-пълен списък на входовете и изходите от процеса.

Фигура 30. Една система. Я-а-а-а, чакай де, г-н Витанов! Ти ни описваш системата като един голям процес!!! Тъй де – съвсем по Деминг. Та, когато западняците ви говорят, че трябва да се смени системата, те не ви карат да сменяте непременно структурата, те ви карат да сменяте нещо друго!

Това за процесите – добре. Ами система какво е? – фиг. 30.  Някаи хора смятат, че системата е това, което съществува, а пък процесите описват работата на системата. Деминг счита, че системата е последователност от функции или видове дейности (процеси) вътре в организацията, която последователност работи съвместно за постигане на целта на организацията.

Тъй – значи имаме организация (която си има структура) и цел. За постигане на целта се прилага система, която е някакъв набор от процеси. Иначе казано, според Деминг,  системата е съвкупност от взаимносвързани процеси. Много процеси могат да бъдат разбити на подпроцеси. Тоест по-малките процеси (съвкупности от операции) са си процеси, а по-големите процеси могат да се разгледат като системи. Кога се минава от процес към система е въпрос на вкус. Вероятно за най-елементарните процеси (които не могат да се редуцират до други) ще оставим понятието процес, а по-сложните процеси (състоящи се от две или повече свързани подпроцеса) ще наричаме системи. Е, ако подпроцесите са несвързани, трудно ще имаме система.  

А за да разберем процесите в организацията, добре е да се направим диаграма на структурата на организацията. А след това за всеки процес да направим схема на процеса. И като се прави оптимизация на някакъв елемент на процеса трябва да се прави така, че да води до оптимизация на целия процес. Иначе, локалната оптимизация (или казано още субоптимизацията) ще е поредното добро намерение, с което е постлан пътят към ада.  За да почнеш да оптимизираш елементи на процеса, първо разбери, как работи процесът като цяло!!! Човек трябва да разбира всички възможни изходи от процеса, а не само най-очевидните.

И сега нещо интересно. Ако една система в смисъл на Деминг не може да бъде описана, то тя не съществува и съответната организация функционира без система! (т.е. без някаква определена процедура). В такива системи вариациите са големи и те в повечето случаи са в неуправляемо състояние.
Сложна организация – сложна система. И многобройни възможности за управленски грешки.
А това, което води до грешки според Деминг е – сложността на системата!  Ако организацията има много компоненти и много връзки между тях, то сложността на системата и и на управляващата и подсистема е голяма, а оттук и възможностите за грешки са големи. И колкото е по-голяма взаимозависимостта на компонентите, толкова е по-голяма нуждата от коопериране и взаимен обмен между тях.
И тук нещо много важно. Деминг казва: Оптимизацията на даден подпроцес често е несъвместима с оптимизацията насистемата като цяло! 
Та в една организация може и да се купуват материали на най-ниска цена или пък да се опитва максимизация на продажбите или пък минимизация на разходите за наука (за това в края на статията!!)  и тази субоптимизация пак да води до загуби за организацията и до нейното неефективно функциониране!!! Всички дейности трябва да се координират за да се получи оптимизация на системата и ползи за организацията, към която се прилага тази система. Функционирането на всеки процес от системата трябва да се оценява  не само по собе си, а по неговия принос към системата!  Пример за добре оптимизирана система е сиситемата на работа в добре сработен оркестър или във баскетболен отбор. И в такива системи е много силно развито колективното чувство, а не инддивидуалният егоизъм.

ЧАСТ 5:
СИЛАТА НА КОЛЕКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ

Ама чакай сега, г-н Витанов, ще кажете. Ти почваш да ни учиш на лоши неща! Едни „корифейчета“ непрекъснато ни разправят как било добре да си индивидуалист, да си свободен и да се справяш сам с трудностите – е-хе-хей като Железния човек, Терминатора, Спайдърмен, Хълк и други такива. Да, ама тия неща ги има само в приказките, деца. Реалността е друга – ако посмееш да се опълчиш на чичковците, дето плащат на „корифейчетата“ да ви дрънкат тези глупости, чичковците не излизат на честен дуел с тебе, индивидуалиста. Те ти пращат две армии полиция и после 5 дивизии адвокати. И ти разказват играта. Защо? Защото за разлика от тебе, те действат винаги в група. Едно време тъй са действали и тиранозаврите – в група. Която е целяла (забележете) да отдели балама индивидуалист от стадото, та да си го хапне. Е, обяснението беше малко грубичко, но то е с цел, да ви стане по-ясно. И сега, обратно към идеите на Деминг за силата на колектива.

Мениджъри, оптимизация на системата и борбата за субоптимизация
Функцията на мениджмънта е в оптимизация на системите, за които мениджърите носят отговорност.Но оптимизацията на системата, за която отговаря даден мениджър може да е несъвместима с оптимизацията на съдържащата я по-голяма система, за която отговаря неговият началник. Така че в организацията е по-добре да действа правилото „печелим всички заедно“, а не правилото „аз спечелих, а ти загуби“. Промяната на границите на организацията води и до промяна в системата, която работи в тази организация и оттук от необходимост за нова оптимизация.

Внимателно с йерархията!

И тъй – на какво научил Деминг японците? – на две неща : природата на изменчивостта (управляема и неуправляема) и  операционните определения. И ги е учил да внимават с йерархичните структури, тъй като най-важният потребител на всичко, което се прави в една йерерхичната структура е непосредственият началник на дадения работник или служител или началникът на съответната група. Дали потребител на продукта на организацията, който е външен, ще бъде толкова важен за организацията, е друг въпрос. Това е опасността при йерархичните системи – те често работят за вътрешни потребители, а не за външни. А както казва Деминг – потребителят е най-важното звено в производствената верига. Качеството трябва да е насочено към нуждите на потребителя, при това към днешните му и към утрешните му нужди. Така трябва да е при фирми, чието съществуване зависи от парите, които те получават от (външни) потребители на продукцията им. При йерархичните структури с липсващи външни потребители нещата с ефективността стоят доста интересно. Ако съществуването им е парично осигурено, те могат да се състредоточат да удовлетворяват нуждите на вътрешните потребители (началството!!) и толкоз. Ефективност, полза за обществото – това не е важно!

Защо е важен потребителят (външният)? Кой определя какво е качествено – пита се Деминг. И си отговаря – потребителят.Само потребителят решава дали ще купи или не и какво ще купи или не (въпреки, че с масирана пропаганда може и да му се влияе!). Качеството трябва да е такова, пише Деминг, че продукцията да предизвиква наслаждение у клиента.

Новият климат в организацията

Нищо не става без изменения, казва Деминг. Затова задачата на мениджъра е да управлява измененията, особено тези, които водят до създаване на нов климат в организацията. Какъв да е този нов климат?

Най-напред работещият трябва да изпитва радост от работата. Затова средата в организацията трябва да е такава (доколкото е възможно) че работещият да изпитва радост от работата.Първото условие за достигането на всяка цел, включително повишаване на качеството, е работещият да изпитва радост от работата. А такава радост от работата по пресмятанията на Деминг изпитват едва 10% от работещите. И чрез какво можете да накарате хората да работят добре? Чрез страх, парични стимули или защото те искат да работят добре – фиг. 31. И последното е най-добрият вариант.  

Фигура 31. Един възможен подход да се карат подчинените да работят по-добре.

Иновации, а не просто подобрения

Качеството не е свързано само с удовлетворяване на спецификации, норми и допуски. То според Деминг е резултат от непрекъснат и никога несвършващ процес на подобрения. Но какво означава непрекъснат процес на подобрение? Някои считат, че това е свързано с непрекъснато намаляване на степента на изменчивост. Така е, свързано е, но това не е всичко. А какво още? Деминг казва: статистическият контрол открива пътя към продуктовите и процесни иновации.Аха, значи и иновации трябва да има! Постоянството означава непрекъснато да въвеждате иновации – нови услуги, нови продукти, които биха се търсили и биха помогнали на хората да живеят по-добре. Не е достатъчно постоянно да се усъвършенства процеса. Трябва непрекъснато да се усъвършенства конструкцията на продукта, да се въвеждат нови продукти и функции и нови технологии.  Четирите остриета на качеството според Деминг са: подобряване на съществуващите процеси, подобряване на съществуващите продукти, процесни иновации, новации на продуктии и услуги. И всичките 4 острия са съществено важни за подобряване на качеството.

Хората в американските организации се възнаграждават за послушанието им, казва Деминг. Ето защо се намираме в упадък! Хората трябва да  се оставят да работят, а не да се отвличат с дребни задачки или откровени глупости.  Според Деминг климатът, осигуряващ възможност за иновации се формира, като хората се концентрират към постигане на удоволствие и радост от работата и тогава мощната вътрешна мотивация води до иновации.

Сътрудничество от което печелят всички – основа на философията на Деминг

Фигура 32. Сътрудничество, от което печелят всички.

От високото качество печелят всички, а от ниското качество губят всички.  А климатът на сътрудничество – фиг. 32,  е онази среда, в която плодотворно могат да влияят идеите на Деминг. Това е доста трудна промяна в климата, особено в общества, където се смята, че като спечели някой то някои други трябва да загубят. Радост от работата в масови размери може да има само там, където има сътрудничество. Защо обаче съвременният капитализъм особено в по-изостаналите страни се стреми към тенденция да съзвава системи, основани на конкуренцията, а не на сътрудничеството?Ами защото такива системи по-лесно се създават и по-лесно се управляват. И се прокламират като ефективни като се бди да няма конкурентни системи, основани на сътрудничество. В условията на постоянно растящ пазар системите, основани на принципа на конкуренцията могат и да доведат до значително разрастване на съответните структури (но само на тези, които оцелеят в лютата конкурентна борба, стотици хиляди структури не оцеляват и това е чудовищна загуба на ресурси и енергия и като цяло погледнато такъв капитализъм едва ли може да се нарече ефективен по отношение на цялото население на една стран например). Но какво става когато съответните пазари престанат да се разрастват? Ами почва взаимното ръфане на тези, които са оцелели. Целта на структурата става – да оживеем (мно-о-го стратегическа цел, малко по-далеч от носовете на съответното ръководство) и започват да се пренасочват и пилеят ресурси които иначе биха отишли за едно по-перспективно развитие. 

И тъй казва Деминг, системите основани на конкуренцията са способни да постигнат най-доброто, което може да се постигне при лоша работа.

Фигура 33. Промяна на посоката е нужна.

В организации, където действат такива системи, ресурси и енергия се разхищават в огромни размери, дублират се усилия по извършване на едни и същи неща, отново и отново се започва от това, да се открива топлата вода и да се изобретява колелото. Така че, конкуренцията има и положителни, но и много отрицателни страни. Въпросът е този механизъм (на конкуренцията) да се използва така, че да се използват ползите му (а не отрицателните му ефекти да ни удрят като чукове по главата).  Помислете си, казва Деминг, какви положителни резултати биха могли да се постигнат, ако социалната енергия не се губи в конфликти, а отива в сътрудничество между хора, движени от желанието да постигнат удовлетворение от работата си, да послужат на обществото, а не да съкрушат още един себеподобен – фиг. 33. Това не значи, че светът ще остане без конкуренция – локална и глобална. Въпросът е – как да изпреварим нашите конкуренти? Отговорът е прост – японците изпревариха американците със системата на Деминг. А тя не се основава на създаване на още по-конкурентна среда (вътре в организациите или вътре в държавата) . Вместо това се засилва ролята на сътрудничеството. А там, дори и всички да печелят, те не печелят поравно – един печели повече, а друг – по-малко. И за да печелят всички повече „баницата“ на националното развитие трябва да става по-голяма.  Конкуренцията може да се разглежда като нещо, което дълго време е вършило работа. Но времената се менят и прогресът движе човечеството напред. Инструментът на чистата конкуренция започва да остарява и трябва да се модернизира. Някога и пиявицата е била основен инструмент за лечение (чрез смучене на кръв!) Днес обаче вече не е.

Като сравнява американската икономика с японската, Деминг казва  за американската икономика – „Конкуренцията ни разруши!“.  

Фигура 34. Конкурирай се, конкурирай се, бе! Я какви мускули имаш! Всички чалгаджийки ще са твои! Гротеската е пълна.

Конкурирайки се, тоест, движейки се напред, като изхвърляме другите от пътя е метод на действие, разрушителен за всички – накрая на пътя остава един (монополист) а другите са извън борда. Може и да е привлекателно като система, защото лесно се управлява (пусни ги да се ръчкат, па кой остане, остане), но резултатите може да са много плачевни (и то в една държавица, смазана от глобалната конкуренция – дали се сещате за коя държавица ви говоря?).  И за да не бъде смазана съвсем, тази държавица май трябва да се ориентира към друга система – тази основана на сътрудничество на националните обществени икономически и социални структури. Ама то било комунизъм туй – ще заквакат жабкини и жабоци. Ами, ами – така успяват в глобализацията развитите държави, които като заблатят някоя територия, гледат да си развъдят жабкини и жабоци, та да държат територията заблатена. Щото блатото не произвежда само – то трябва да внася. И вътре има яка конкуренция – фиг. 34.

И тъй – сътрудничество. Защо, как и в какво? Сътрудничеството трябва да стане цел и стил на управление. Но какво е сътрудничество? Сътрудничество е когато група хора работят (доброволно) заедно за постигане на дадена цел.  Доброволно, защото иначе и работата в концлагер ще попадне в графата сътрудничество. В организация, работеща на основата на сътрудничеството, с течение на времето системата от разряди и рангове застава на пътя на развитието и тогава трябва да се помисли какви изменения трябва да настъпят в този инструмент за индивидуално разграничаване.  И какви да са промените? Вместо съревнование за по-висок ранг или разряд следва да се залаща по резултати като следствие както от индивидуалните усилия, така и от сътрудничество между хора и подразделения от организацията. С течение на времето ще се появят повече иновации, развитие на фундаменталната и приложната наука и техника, разширяване на пазарите, по-високо възнаграждение и по-голямо удовлетворение от работата. Всички ще спечелят и няма да има загубили.  Основният принцип на такъв стил на управление следва да бъде – „Всички сме един отбор“.  И става дума не само за сътрудничество на ниво организация. Става дума и за национално сътрудничество ( че и за международно сътрудничество там, където целите съвпадат).

Японците, пише Деминг, са се врастнали в живота, основан на сътрудничеството.  Да се конкурираме, казва Деминг. Да, но в рамките на сътрудничеството (поне до национално ниво). А сътрудничеството на международно ниво може да се изрази в изработване на международни стандарти. А те съвсем не отменат конкуренцията.  Но да речем, в какви области могат да си сътрудничат конкуриращи се икономически организации (фирми). Ами за: разширяване на пазарите на продукцията, подобряване на имиджа на съответния производствен сектор, съгласуване на национални стандарти, работа с общи доставчици и т. н. И сътрудничеството трябва да е в полза на потребителя, а не в негова вреда (иначе ще се попадне под ударите на антикартелното законодателство). И антимонополното законодателство трябва да се прави така, че да не убива сътрудничеството, от което и организациите и потребителят имат полза. 

Правителството, без да управлява бизнеса, може да му помага и да го поощрява към сътрудничество на национално ниво.  И да се грижи за проблемите, които възникват в резултат от функционирането на бизнеса – за банкрутите, безработните и бедните. Също и за решаване на общи проблеми – като екологичните такива например.

Малко за знанията

Та като си говорим за философията на Деминг, да видим какво се крие зад думата философия. Някои я определят като търсене на мъдрост и знание, знание за причините и законите на всички неща и още с няколко думи – изследването на причините и законите, лежащи в основата на реалността. Като работно определение – бива.  Опитите и примерите не заменят теорията – те могат да доведат до заблуждения.  Опитът не ни учи на нищо, ако не е съчетан с теория, твърди Деминг.  А изучаването на теорията е основната цел на образованието. Новата философия трябва лидерство и то такова, което увеличава екипната работа. Новата философия трябва да се крепи на нова теория – на други закони, които по-добре да отрамяват реалността от законите на страта теория. А до теорията се стига с научен подход – формулировка на хипотези и проверката им на практика. А потвърдените хипотези формулират теорията. Теорията пък има следното ценно свойство – тя може да предсказва резултати без провеждане на експерименти и по такъв начин води до икономия на време и пари. Това е полезността на теорията – да е пригодна за предсказания. Стига обстоятелствата при които е била разработена теорията да са валидни и в бъдещето. Една единствена неудача на теорията налага изменението и или отказа от нея.

Защо дълбая толкова из въпроса за теорията или какво е имала Япония след Втората световна война

Правилната теория, казва Деминг може да подобри стандарта на живота. В края на краищата какво е имала Япония след края на Втората световна война – хора и правилна теория! Най-голямата предизикателство по пътя на познаването на истиската форма на Земята е било не незнанието, а илюзията за знание (фалшивата теория!). Същото е и с икономиката. Неолибералната икономика прогърмя с ограмен трясък. Но „псевдокапацитети” продължават да ни пробутват Хайек, Мизес и Фридман като „абсолютната истина от последна инстанция“. Нали помните още – фалшивата теория е огромна спънка пред развитието!
И това не може да се компенсира и от добри намерения и от старание и от упорита работа. Може да работите да изнемощяване  ден и нощ на границата на възможностите си и пак да не можете да постигнете целите си. Ако упоритата работа и усърдието бяха правилните отговори, казва Деминг, ние щяхме да живеем в един далеч по-справедлив свят. Но тази теория е погрешна за нашия свят. Тук старанията и усърдната работа, извършена там, където не трябва, може да доведе да по-лошо положение на нещата (пътят към ада е покрит с добри намерения!).   Упоритата работа и усърдието сами по себе си не създават нито качество, нито пазар за продукцията.
Упоритата работа и усърдието трябва да станат ефективни. Как?
Чрез системата на знание в дълбочина, отговаря Деминг. Но какво включва знанието в дълбочина според Деминг? То има 4 части:

• Разбиране на системата и теория на оптимизацията;
• Знание на статистическата теория;
• Теория на познанието;
• Психология.

Като правило, казва Деминг, знанието в дълбочина идва в една организация от източници вън от нея (от книгите например).
Елементи на знанието в дълбочина по Деминг
Знанието за системата и за целта на оптимизацията трябва да се използа за оптимизация на организацията като цяло, а не за субоптимизация на нейните части.  Субоптимизацията е нещо по-просто от цялостната оптимизация, но е скъпо удоволствие, защото може да попречи на оптимизацията на цялата система и да създаде бариери пред прогреса на организацията.  Трябва да се внимава с методи за субоптимизация като норми, квоти, управление по резултатите, управление по цели, системи за лични заслуги, премиални и т. н. Понякога обаче субоптимизацията не може да се избегне. Например ако разгледаме нациите по света. Всяка се опитва да направи субоптимизация – за нейните хора да има максимално блага и потребление. Никой не мисли за оптимизация на организацията на света като цяло. И дълго още няма да мисли. Това следва винаги да го имаме наум. Така че  засега оптимизация може да прилагаме изцяло до национално ниво. Оттам нагоре все още  е царството на субоптимизацията.  А как да познаем, че системата е субоптимизирана – ами всяка система, в която се появяв принципа „едни печелят за сметка на друти” е субоптимизирана. И това не е добре. Защото целта на всяка организация трябва да бъде – в края ня краищата печелят всички участници от организацията – и работниците и служителите и ръководството. Може и да не може този принцип да се реализира веднага, но той е нещото, към което организацията трябва да се стреми по пътя на непрекъснатото подобряване на качеството.
Следващата точка е знанието на статистическата теория. Трябват ни знания за изменчивостта, ако искаме да сме наясно коя изменчивост може да управляваме и коя не можем да управляваме. Светът е пълен с изменения и разлики – между хора, продукти и т.н. Доста от разликите са статистически разлики – те не са резултат от някакъв особен процес. А ако разликите и промените са резултат от особен процес, то трябва непременно да забележим това, защото такива изменения свидетелстват или може да доведат организацията до неуправляемост. За съжалиние няма (и не може вероятно да има) подход, който винаги да ни казва дали едно изменение е следствие на нормална или особена причина, но има подходи (като този на Шухарт) които никазват, кога едно изменение може да бъде заподозряно, че се предизвиква от особена причина. А за да разбирим причините за измененията трябва да познаваме процесите в организацията, зависимостите и взаимовръзките между хората, групите и подразделенията в организацията. Трябва да се познава и влиянието на непрекъснатите малки случайни изменения на околната среда върху организацията.
Следващото което трябва да се знае е част от теорията на познанието. Всяко действие по управлението изисква предсказване на нещо. Това предсказване може да дойде от врачки и баячки, а може и да дойде от правилна теория. С голяма вероятност, някой, който получава добри оценки в училище, може да стане добър специалист. Това е правилна теория. Но дали всички гении са отличници? Това вече е неправилна теория.
Деминг пише, че твърдения, които не съдържат предсказание или обяснение на предишни събития са безполезни за ръководителя. Статистическата теория може да прави предсказания само за системи намиращи се в управляемо състояние (в състояние на статистически контрол). Предсказанието на поведението на неуправляема система с тези теории е опасно начинание (както и всяко друго предсказание на неуправляема система). За да се разбирате с другите, казва Деминг, давайте операционни определения на нещата.
Следват познания по психология. Психологията ни помага да разбираме хората, взаимодействието между хората и взаимодействието между хората и обстоятелствата. Психологията ни помага да разберем (и предскажем) как неопределеността и изменчивостта на различни обстоятелства и неща въздейства върху хората. Обстоятелствата влияят по различен начен на различните хора и това влияние може бързо да се изменя във времето.  Заплащането на труда например е едно такова обстоятелство.   Ръководителят трябва да знае за различията между хората и да ги използва. Хората се стараят по разни начини и с различно усърдие. Те не са машини и когато ръководителят се отнася с тях внимателно и грижливо, хората могат да свършат много работа.

Фигура 35. Недоволството е..... (прочети в текста и запомни!)

Недоволството е скритата пружина на измененията– фиг. 35. Ако хората са недоволни от нещо, то лесно може да се измени. Ръководителят трябва да знае, че когато направи измение, хората имат нужда от известно време за да преминат през няколкото стадия на усвояване на изменението. Най-напред те си казват – „Това не може да бъде” – стараят се да се борят с идеята и издигнат стена около нея. Следващият стадий е безпокойството, раздразнението, враждебността. Следва депресия и накрая идва абсорбирането на изменението. И така психиката на човека „усвоява” изменението и преминава в ново състояние.  Важното е да се използват такива методи на управление, които да мотивират хората. Имаме вътрешна мотивация, външна мотивация и преоценка – фиг.36.

Фигура 36. На какво е способен мотивираният човек.

Вътрешната мотивация е свързана с уважението от страна на другите хора, със самоуважението и с вътрешното достойнство. Всеки има вътрешна потребност да се учи и изобретява и да получава удоволствие от работата си. Управлението трябва полека да се стреми към това, човек да е подотчетен само на своята съвест (предположението е, че всички служители и работници имат такава).  Съвременното управление много повече залага на стимулите свързани с външната мотивация – възнагражденията.Външната мотивация често неутрализира вътрешната – желанието да се учи заради знанието се замества от желание да се учи заради добрите оценки, удоволствието от работата отива на втори план изтласкано от желанието за по-висок рейтинг. Човек се стреми да избегне наказанието и да получи наградата, заплатата за това, което е произвел през деня. Просто, но разрушаващо вътрешния свят и даже личността на човека.
Преоценката се получава тогава, когато се опитваме с пари или вещи да оценим действие или достижение на човека, което той е извършил от чувство за самоуважение или за удоволствие. Превел бабата през улицата, а ние искаме да му платим затова. Изобщо както казва Деминг – паричното възнаграждение е лек път, по който вървят ръководители, които не разбират как да използват вътрешната мотивация. Това обаче е вярно само тогава, когато заплащането на труда е достатъчно, за да може съответния човек да си покрие жизнените нужди с него. 

ЧАСТ 6:
ИДЕИТЕ НА ДЕМИНГ И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ

Читателят вече се досеща какво ще пише по-долу. Но, както са ме учили далеко на Запад, ако искаш нещо да се оправи, най-напред безмилостно трябва да анализираш, къде са проблемите. И ето няколко бележки.

Чушкопекът

Никъде в Япония не съм чул някой да псува Сони за машинката за варене на ориз, показана на фиг. 4. Напротив Сони е получавала всякаква помощ и добро отношение и от държавата и от обществото, за да стигне до днешните си размери и принос към японското общество и икономика. На основата на научни и технологични разработки.  А сега за БАН и чушкопека – псувни, псувни, псувни, феодални старци, некадърници, пиещи кафе и т.н. и т. н. Е, трябва да ви е станало ясно, че така модерно общество няма да се построи у нас. Ако я карате така, все по-озлобено ще псувате, докато японци и други ви измъкват парите от джобчето с техните стоки и с тези пари плащат заплатите и пенсиите в Япония и на други места. И БАН никак не ви е виновен. Напротив, БАН е това, което може да ви спаси от мизерията.
Непрекъснати усилия за подобряване на качеството?

Качество? Олеле! По нашите земи още живеем във времената, когато клиентът трябва да се излъже, измами и оскубе, пък после ще видим. Ако е будала, пак ще дойде да купи. Това е късогледа политика и резултатите от нея са видни за всички. Нека съвсем да не отваряме дума за организации, свързани с администрацията – държавната и друга. Качете се в един автобус на градския транспорт и просто слушайте. Чудни неща ще чуете.

Приложение на принципите на Деминг

Принципите на Деминг са широко известни и масово прилагани у нас. Тъй, амчи, как иначе! А, не било ли тъй! От мене сте ги чули!?  Е, тогава лошо. Ами лошо е, като се огледа човек. Но все пак, японците са стартирали от по-лошо състояние. Тук  у нас (все още) не са падали атомни бомби, нали? Я-а-а, надежда значи има. Стига да почнете да прилагате философията на Деминг и да забравите неолибералните измишльотини, пробутвани ви от мрежата от „тинк-танкове“, защищаваща интереси, различни от българските. Видяхте докъде ви докара ордата от танкаджии и техни последователи. Които пищят, че нямат алтернатива. Имат, и-ма-а-ат! И тя добре е описана от Лудвиг Ерхард и Уилиям Едуардс Деминг. И още по-успешно приложена в Германия и Япония.

Проблеми и болести по Деминг?

Като пишех текста за проблемите и болестите, си мислех, че българските организации не само, че имат всичките проблеми, но са и болни от всички смъртни болести. И напук на всичко – не умират. Значи има надежда. А представяте ли си какво ще е ако смъртните болести бъдат излекувани, а проблемите – решени. Аз винаги съм казвал – като народ, българският никак не стои по-долу от японския.

Стабилност на процесите?

Дали някой ръководител в тази държава го е грижа, че за да управлява, трябва да стабилизира процесите съгласно идеите на Шухарт и Деминг? Аз знам за един заместник-директор на един институт от БАН, може и да има и други покрай него с ясното съзнание за горните идеи. Но не е масова практика. И като така, наблюдаваме вопиюща неуправляемост на организацииите в България. Бизнеси фалират, по улиците ходят протестъри, из партиите почна караницата кой  да оглави листата за изборите за европарламент и тъй нататък.  Логично е да не се управлява съгласно принцила за стабилизация на процесите и принципа за непрекъснатото подобрение на качеството. Пуснете ли ги в действие, системата на автомат ще почне да изхвърля политическия и друг боклук. А боклука също има права, нали така? Само вие нямате права – вие имате само задължения. Тъй де. Тъй някои се мъчат (мъчат – каква точна дума!) да стабилизарат процесите у нас.

Операционни определения?

Много обичам да гледам коментарни предавания. Седнали „аналитици“ и се карат ли карат, а то един разбира едно, а друг друго под дадена дума. Та важно е да има операционни определения за нещата. Така ще има консенсус кое какво е и доколко върши работа. И тогава ще се премине от безполезни приказки  към вършене на работа.  
Тотална субоптимизация вместо глобала оптимизация

Тука българинът е цар. Домът му – нареден, може и по мечи кожи да ходи. Като излезе на улицата – кал до ушите. Отиде на работа – организацията му пропада, а шефовете на подразделения се борят кой по-велик и чий феод е по-добре изглеждащ. Но обстановката е следствие от принципа – „аз да съм си добре, а другите – кучета ги яли“. Е, и какво стана – затворило се като в затвор – с високи зидове и алармени инсталаци, като излезе на улицата – го гонят просяци и обирджии и било му добре тъй. И това състояние на нещата ще продължи. Докато не се проумее, че субоптимизацията не може да постигне дори локална оптимизация, защото, когато цялата организация не е добре, и подразделенията и живеят трудно. 

Да субоптизимизираме разходите за наука, че да стане по-ефективна научно-технологичната организация – от това по-овча политика – здраве му кажи!

Овча политика по отношение на науката – това винаги ми е било мнението и представа си нямате, каква злоба и завист са се изсипвали и се изпсиват върху мен. Но това не променя нещата. Сега ще ги оправя аз тези учени от БАН – изживява се поредния „реформатор - субоптимизатор“. Сега ще им намаля заплатите, ще ги изпосъкратя и ще ги псувам налява и надясно. Така ще разгоня некадърниците и ще останат само най-кадърните. Които ще се оправят по международни проекти и ще продължа да им държа заплатите ниски. Тъй. И какво стана? – „оптимизирахте“ науката – разсипахте я, добрите учени си работим по проекти в чужбина. Окрадохте фонда за научни изследвания – бръснарници и фирми за „изследвания“ на бельо ви правят науката. За 25 години сте изгребали 30 милиарда лева от науката и учените. Стана ли ви по-добре. Мръднахте ли от последното място във всички класации? Няма и да мръднете. Обаче продължавате. Неолиберални „стратегии“ за развитие на науката, неолиберални „оперативни програми“. Нали записахте, че и „стратегията“ и „оперативната програма“ ще бъдат пълен провал навсякъде, където неолибералните бълнувания останат да действат? Запишете си го и си го подчертайте, защото стандартното пищене след всеки провал е – олеле, ама ний имахме добри намерения (!!!), олеле, ама как тъй стана, олеле, ама защо никой не ни предупреди!!!  И след като като охулихте и омърсихте учените с опит, сега пеете песничка, как младежта щяла да оправи нещата. Ще има да чакате – запишете си някъде, че и това съм ви го написал. Тя младежта не е проста. Запомнете, че съм посочил  и важна причина за бъдещите ви провали – жалките ви опити за „субоптимизация“ на научната организация на българското общество. Ще кажете, че съм саркастичен. Така де – огромна неолиберална некадърност – огромен сарказъм насреща. Ама нямало алтернатива. Как тъй ще да няма. Има – Деминг.  

Правилна теория? Не – производство на неолиберални зомбита

Нали още помните какво казвал Деминг за японците – че имали две неща: хора и правилната теория. Налице ли е в България правилната теория за нейното развитие? Да, да-а-а-а! – Хайек, Мизес, Фридман – опищяват пространството всеки ден неолибералните „тинк-танкисти“. Но я да спрем да слушаме звуците, издавани от чугунените глави и да се огледаме. Какви са  резултатите от „правилната“ теория? За 25 години населението намаля с 2 милиона човека, демаграфска катастрофа, безработица, глад, студ.  И други „благинки“.  Е, ако още мислите, че това е правилната теория – давайте. Ще станете още по-бедни, по-гладни и по-злобни. А има ли алтернатива? Има, разбира се.

А що се отнася до науката – не ви ли стана ясно, че текущата проектна система е пълна катастрофа? И пак и пак залагате същото по „стратегии“ и „оперативни програми“.  Честно да ви кажа, нескрито се радвам, че бях отрязан от финансиране от Фонда за научни изследвания (кой ли обича критиците, особено тези, дето се оказват прави) и нямам нищо общо нито със „стратегията“, нито с „оперативната програма“ за наука. Да се знае и да се помни!  А що се отнася до изгърмелия Фонд за научни изследвания – за 13 години съм ръководил 1 проект на стойност 7 500 лева, за резултатите от който колективът получи 1-ва награда на МОН за научни постижения. Не съм написал и една рецензия за този фонд, не съм участвал в никакви негови комисии, не съм участвал в никакви негови ръководни органи! Да се знае и да се помни! Защото един ден, като си замина, ще стане ясно  колко рецензии съм написал и какво е било участието ми на други места (не в тая държава). Пък нека ми се подиграват – нека да има поне един неопетнен глупак, ей така за цяр, дето казва народа.   

Климат на сътрудничество? Не – пещерен индивидуализъм
Накъдето и де се обърна, все слушам приказки, чиито смисъл е – аз, аз, аз, за мене да има, за мене да има и ..парата да пада. Да пада разбира се, не да се изработва. Е, никой не ви пречи да сте индивидуалисти. И какво – добре ли си живеете? Или сте толкова отчаяни, че гледате към Терминал 2 на летището?  Но така е – като не ти стига акъла да уредиш собствената си държава, отиваш да слугуваш в чужди. А какво ви пречи да си уредите държавата. Вече писах, че не сте по-прости от японците. Значи остава второто нещо – правилната теория. А тя изисква да смените настоящия климат на индивидуализъм с климат на колективизъм. И пак да ви напиша – и тиранозаврите са ловували в групи. И никой не ги е обвинявал в комунизъм. 

Знания в дълбочина?

Като чета, колко чете нашенецът на година, ясно ми е, че няма знания в дълбочина. Няма знания в дълбочина и при ръководителите на организации. Тук-таме някой да налучка нещо (преди да бъде хванат в яката хватка на първосигналната ни капиталистическа конкуренция).  Знания трябва да се трупат. Но само с трупане не става. Трябва и да се прилагат.

Какво да се прави – стратегията на Ерхард и тактиката на Деминг

Тук заглавието май казва какво имам наум. Като гледате, до какво ви води текущата филасофия за управление на организации и климатът на индивидуализъм по нашите земи – що не вземем да посменим малко нещата и да възприемем теорията, която е показала, че работи в Германия и Япония. Хитрец си ти Витанов, ще кажете. Знаеш, че ни бива като народ и искаш да ни предложиш  теория, която е дала добри резултати. Ама нас са ни омрежили с мрежа от тинк-танкове и танкистите им пеят ли пеят всеки ден, какви добри намерения имат. И покрай тези песни пускат по мрежата и идеи в полза на тези, които финансират мрежичките.  Винаги съм казвал – евалла на тези, които финансират мрежите. Те си гонят интереса и така трябва.  Позорът е за продажниците – тези, които продават народа си за няколко сребърника. Тъй де, на като сте тръгнали по пътя към ада, с какво очаквате да ви го постелят танкаджиите? А аз ви посочвам, че има и друг път – пътят на добрите резултати.  Ха бъдете здрави и честита новата 2014 година!  И накрая още нещо – за тази 6-та част на материала казвам :
Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"
Последното е цитат. Откъде ли? От книгата за Оцеола или от книгата за Улцана? Или пък от друго нещо? Което започва с – „Кой си ти?“

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ПО ТЕМАТА
1.) W. Edwards Deming. Out of crisis. The MIT Press, Cambridge, MA (1986)
2.) W. Edwards Deming. The new economics for industry, government education. The MIT Press, Cambridge, MA (2000).
3.) H. R. Neave. The Deming dimension. SPC Press, Knoxwille, Tennessee (1990).

Превод: Велимир Макавеев

Големите бели акули (Carcharodon carcharias), върховните хищници на световния океан, растат много по-бавно и живеят значително по-дълго отколкото се смяташе досега, според ново изследване проведено от Океаногафския институт „Уудс Хол“.

„Резултатите драстично увеличиха данните ни за максималната възраст и дълголетие на акулите в сравнение с по-ранните изследвания”,  казва Ли Линг Хамади, студентка от съвместната програма на МИТ и „Уудс Хол“, както и автор на проучване,публикувано в PLOS ONE.

 http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0084006

„Разбирането на дълголетието на видовете, темпото на растеж, възрастта на сексуално съзряване и разликите в растежа между мъжки и женски индивиди са изключително важни за усилията за опазване на съответния вид”, каза тя.

Определянето на възрастта при рибите разчита предимно на анализа на увеличенията в растежа на минерализирана тъкан като например отолити (ушни кости), гръбначни прешлени и пръстени на перките.  Последните растат през целия живот на рибата като добавят допълнителни пръстени, наподобяващи пръстените на дърветата, чрез които се определя възрастта им.

Определянето на възрастта при белите акули може да е предизвикателство. Докато гръбначните прешлени са конструирани от пластове тъкан, наслоявали се в определена последователност през целия живот на даден индивид, то периодичните тъмни/светли пръстениса по-малко отчетливи отколкото в другите видове и не е задължително да показват годишен растеж.

„Традиционно се смяташе, че пръстените показват ежегодния растеж. В много случаи това е вярно за част от живота или за целия живот на индивида, но все по-често това бива опровергавано,”казва съавторката на изследването Лиза Натансон, морски биолог в Североизточният научен център за морска биология в Нарагансет http://www.nefsc.noaa.gov/aboutus.html .

За това изследване учените са използвали радиовъглерод, произвеждан от термоядрено устройство, като първото тестване на тази технология е било през 1950 и 1960 год. Радиовъглеродът бива вкарван във тъканта на морски организми и това служи като своеобразен маркер за измерване на възрастта на организма от времето на инжектирането до това на измерването. Така този времеви печат в гръбначните прешлени може да бъде използван за измерване на възрастта на животното. Лабораторията по масспектрометрия е провела радиовъглероден анализ на колагена в гръбните прешлени на бялата акула. Всички гръбначни проби са от бели акули, уловени в северозападната част на Атлантическия океан в периода 1967-2010 г. Цялата информация е архивирана в Североизточният научен център за морска биология в Нарагансет, който има най-голямата колекция екземпляри от този вид.

Пробите са заснети с апарат, прикачен към стереомикроскоп, за да може да се преброят пръстените на растежа. „Това изследване демонстрира колко полезно е използването на най-новите технологии за разбулването на фундаментални въпроси на океанската екология,” казва съавтора на изследването Саймън Торолд, биолог във Океанографския институт „Уудс Хол“ и научен ръководител на Хамади. „Радиовъглеродният времеви печат в гръбначните прешлени на бялата акула предоставя неоспоримо доказателство за дълголетието на акулите, което не можеше да бъде определено досега чрез традиционните методи.”

Учените са открили, че пръстените се появяват ежегодно в малки и средни бели акули в северозападния Атлантически океан. При големите индивиди обаче пръстените могат да изтънеят дотолкова, че да не може да се определи възрастта по тях и не се появяват със същата ежегодна честота. С живот от около 70 години, белите акули може да са най-дълголетните хрущялни риби. Въпреки, че могат да бъдат намерени предимно във умерени и субтропични води, белите акули преминават големи разстояния и могат да бъдат открити из световния океан. Белите акули се считат за „уязвими” из целия свят. Тъй като индивидите растат бавно и узряват късно то популациите от бели акули са още по-чувствителни към риболов и други въздействия върху природата.

„Тези открития променят начина по който гледаме на популациите от бели акули и средствата с които се опитваме да ги опазим,” казва съавторът на изследването Грег Скомал, асистент в Океанографският институт „Уудс Хол“ и морски биолог.

Източници:
http://www.whoi.edu/news-release/LongevityWhiteSharks

http://www.sci-news.com/biology/science-extreme-longevity-great-white-sharks-01677.html

https://www.nsf.gov/news/news_summ.jsp?cntn_id=130147

Събиране и съхранение на образци за генетични изследвания. Проблеми и предизвикателства при работа с фосилна ДНК

За целта на филогеографските изследвания, а и с популяризирането на молекулярните изследвания като цяло, постоянно е нужно да се събират проби за ДНК анализ, както и да се работи с музейни образци и фосили.

При своята работа полевите биолози и ветеринари, е добре да спазват няколко процедури при събиране и съхранение на образци, с цел бъдещ ДНК анализ. Основната трудност при събирането на  проби за генетичен анализ е съхранението им от ДНК деградация. Основния деградиращ агент на ДНК са ензимите с ДНК активност,те могат да присъстват в самата проба, но могат и да се появят от растящи микроорганизми в пробата. Основата цел на съхранение на пробите е да се инактивира тази активност или да се предотврати дейността на ензимите. Има няколко начина да се инактивира активността на ензимите, но те са скъпи или изискват реагенти, които нормално не се намират при полевите биолози или ветеринари. От друга страна, е най – лесно и евтино да се дехидратира пробата, с цел спиране на ензимната активност. Най – честия, ефикасен и лесен начин да се направи това е:

• Дехидратация на пробата чрез силика гел или други изсушители. Те могат да се намерят в супермаркетите, магазини тип „направи си сам”, цветарски магазини, където ги използват за подсушаване на цветята. Изсушените проби могат вече лесно да се транспортират, като единствено остава да се съобразим с изискванията на конкретната страна за внос на такива продукти, с оглед евентуалното пренасяне на болестни микроорганизми или техни спори.
• Дехидратация на пробата с етанол / 70-100%/. По ниската концентрация на алкохола, помага за по- лесното пренасяне, тъй като не е опасно запалим, но същевременно при по – ниска концентрация е възможна частична активация на ензимната активност. Затова концентрация по – малка от 70% не се препоръчва. Същевременно друг алкохол освен етанол, например метанол, не се препоръчва, защото би могъл да попречи на последващата екстракция и амплификация на ДНК.

Така повечето съхранени проби, ще бъдат изсушени или поставени в етанол и е добре да се направи и следното:

• Етикетиране. Винаги слагайте етикети с означения на своите проби, за да знаете кога и къде сте ги съхранили, както и водете дневник на пробите. С времето това може да се окаже особено важно. Етикета трябва да включва : референтен номер, дата на събиране на пробата, място, вида от който е взета пробата. Референтния номер, трябва да е същия като този във водения от Вас дневник, със същата информация като на етикета на пробата, плюс името на колектора, точната информация на мястото, включително GPSданни, плюс други наблюдения ако са считани за необходими. GPSданни е добре да има, защото е основна информация при филогеографските изследвания. Още нещо е добре да се има предвид, надписването да е с подходящ перманент маркер, за да не се окаже, че при пристигането си, пробата е вече с неясно съдържание.
• Избягване на замърсяване на пробата. Много лесно човешка ДНК може да попадне в пробата. За някой анализи, това не е проблем, тъй като анализите използват методи, които са видовоспецифични или се използват процедури, които не „вземат” човешката ДНК от пробата. Въпреки това, при някой изследвания замърсяването на пробата с човешка ДНК е от значение. При взимането на пробата не е необходимо да носите ръкавици и маска, ако сте на полето, просто трябва да внимавате и да избягвате взимане или докосване на пробата с голи ръце. Много по – важно е да избегнете смесване на пробите. Затова, винаги стерилизирайте/ дезинфекцирайте скалпела си преди манипулация, накрайника за взимане на екскременти или иглата при взимане на кръв.
• Повече, не означава по – добре. Понякога се стараем да съберем колкото може повече материал. Например  старателното напълване на съда с тъкан или екскремент  не е най – добрия начин за съхранение на пробата. Изпълвайки съда, вие оставате много малко място за изсушаващия агент. Добре е при поставянето на пробата, тя да е изцяло покрита, например с етанол, като така се уверите , че е добре съхранена, за да не се окаже че накрая имате много, напълно безполезни проби. Така, че ако имате желание да съберете по – голямо количество проба, по – добре разпределете пробата пропорционално в няколко съда, отколкото да я събирате в един и да няма място за етанола.

Видове проби

Косми – едни от най – добрите проби

Космите са може би едни от най – добрите проби за събиране. Те са едновременно лесни за съхранение и за транспортиране, както и да се получи добра ДНК от тях.Ако Вие сте хванали животно на полето или може да се доближите до животно в зоопарка, безспорно това е най – добрия метод за събиране на проби. Освен това, ако сте на полето е много по – лесно да намерите козина, закачена по храстите, което също е много добра проба. Ако отскубвате косми от животното, гледайте за груби косми, които са чисти и трудно се отскубват. Тези косми обикновенно се отскубват с луковиците, които съдържат жива тъкан, от която може да се изолира ДНК. Достатъчно количество за изолиране на ДНК е 5 – 10 косъма с луковици от всеки индивид. Винаги се уверявайте, дали космите са с луковици, в противен случай са неизползваеми. Най  - добрия начин за запазване на космените проби е в сух, без восък, запечатан плик за писмо. Може да етикетирате пробата, като надпишете плика. Няколко плика може да поставите в отделен съд или найлонова торба, със силикагел или друг изсушител, за да се поддържат пробите сухи. Пликовете без восък имат пори, през които пробата диша.

Екскременти – може би следващите най – добри проби

Екскрементите или изпражненията са лесни за събиране и от тях може да се изолира ДНК, когато са съхранени свежи. Друга добра страна на пробите от екскременти е, че не се нуждаете от специални разрешения за транспортирането им, ако са съхранени в етанол. Въпреки, че в някой страни все още има експортни изисквания. Освен това те са удобни и с това че не изискват задържане на животното и така се избягва неговото стресиране, така че обикновенно този начин на събиране на проби е за предпочитане.

Когато събирате проби от екскременти спазвайте следното:  да бъдат възможно най – пресни; необходим е само външния слой с животински клетки. Вътрешния слой обикновенно съдържа гъби, инсекти и други възможни, които ще доведат до нечисто получаване на  ДНК. Външния слой се опира в животинския чревен път, и така в него остават клетки от покритието му. Ако външния слой е замърсен с гъби или инсекти, е възможно да попречи на изолирането на чиста ДНК. От друга страна е възможно да се случи да се взима проба при сухи условия  и външния слой да е много изсъхнал, така че да не може да се вземе проба и изолира ДНК от него, дори и да е на няколко седмици. Много важно е да запомните, да не пипате пробата с голи ръце, от една страна да не замърсите пробата с Ваша ДНК, а от друга да предпазите своето здраве.. Най – добре да отчупите клонче от близко дърво, да го разцепите на две или обелите от кората и да използвате свежата повърхност за загребване на проба. Идеални съдчета за събиране на проби са 5 мл туби с капачки. Отваряте капачката и я оставяте изправена нагоре, като поднасяте отвора на тубата към мястото за вземане на проба. Използвайте клонката, за да остържете 1 – 2 см от повърхността в съда. След това може да вземете още една проба в друг съд. Така ще имате около 2 мл проба във всеки съд. След това допълнете съда с етанол / 70-100 %/, така че отношението проба/етанол да е 2/3. Затворете съда, опаковайте го с парафилм / опаковъчно фолио , за да избегнете изтичания, изхвърлете пръчицата и вземете нова клонка за нов образец. Така събраните проби може да съхранявате на стайна температура. По специфични са условията и начини на събиране на екскременти при водни животни като делфините и дюгоните.

Тъканни проби – добра ДНК, трудни за транспорт

Тъканните проби могат да посигурят много добър материал за получаване на ДНК, но са трудни за транспортиране поради експортните/импортни ограничения на различните държави. Ако сте хванали животни или работите в район където са чести случаите на умрели при автомобилни произшествия животни, както и ловни райони, Вие ще можете да вземете тъканни проби и ще ви е жал да не се възползвате от случая да го направите. Когато решите да вземете тъканна проба, помнете, че е необходимо много малко количество и че трябва да дезинфектирате скалпела преди да вземете нова проба.

Ако сте попаднали на животно на пътя или сте заловили животно, най – доброто място за вземане на тъканна проба са ушите. Малка част около 1 – 2 см. , дори и по – малко са достатъчни за изолиране на добра ДНК като качество и количество. Малко парченце от ухото е по – добра проба от част от мускул, защото не гние така бързо. Ако имате достъп до месото, от пътно произшествие или лов, първо го помиришете, ако мирише лошо по – добре не взимайте проба, може да се окаже , че тя няма да свърши никаква работа, защото деградационните процеси са разрушили голяма част от ДНК, ако няма лоша миризма, отрежете малко парченце , няколко кв.мм от тъканта е достатъчна.

Най – добрия начин да съхраните тъканните проби е да ги поставите в етанол, като се уверите и запомните, че трябва пробата да е добре покрита с етанол. Ако сте отрязали няколко кв.мм, може да използвате 2мл туби с капачки, в които да я поставите и залеете с етанол. Отново увийте тубата /капачката/ с парфилм/опаковъчно фолио, за да предпазите от изтичане и я надпишете. Съхранените по този начин проби могат да стоят на стайна температура.

Кръвни проби – прекрасна ДНК, но скъпо

Получената ДНК от кръв е може би с най – доброто качество въобще, но е все още скъпа за получаване и екстракция. Освен това, за да получите кръв от животно, ще трябва да го обездвижите по някакъв начин или да го упоите, което не винаги е идеално за получаване на желаното количество проби. Най – добрия начин за  събиране и съхраняване на  кръвта е във вакумтейнери / с буферен агент ЕДТА EDTA / или с Изи Блъд Буфер/ Easy Blood Buffer (EBB)/. Ако използвате вакумтейнери се убедете, че добре сте разтворили пробата във ЕДТА и е съхранявайте в хладилника. Ако използвате EBB ще трябва да разтворите равен обем кръв и буфер и също съхранявайте в хладилник. Обикновенно е нужно много малко количество кръв за получаване на ДНК, около 1мл кръв е напълно достатъчно за генетични изследвания.

Други проби

Кости и зъби също могат да послужат за получаване на ДНК, но е трудно и ненадежно. Освен това костите могат да се транспортират трудно, затова не ги препоръчваме като материал за генетични изследвания, освен по липса на друго.

Гореописаният начин за събиране на проби касае случаите, когато имаме нужда прабата да стигне до лабораторията и веднага да бъде изследвана. По различно е когато искаме да съхраним пробата за дълго време, например години по различни причини, било защото в лабораторията има твърде много проби, които физически не могат да бъдат обработени веднага, било защото бихме искали да съхраним проба за бъдещи изследвания. Най – препоръчителното, ръзбира се, е ДНК веднага да се изолира от получената проба и да се съхрани при -80 С. При невъзможност да се изолира веднага, тогава пробата е добре да бъде замразена при -80 С или поне при температура на нормален фризер. Тази проба може да бъде разтворена в етанол, но може и да се замрази сама по себе си чиста. В последния случай при възможности това може да стане направо на полето в преносим контейнер с течен азот. Когато искаме да съхраним проба за дълго време в етанол е желателно етанола да не бъде 70%, защото от опит е установено, че макар и бавно, при наличието дори и на малко количество вода, ДНК може напълно да деградира и когато ви е необходима, да се окаже че вече не може да работите с нея. Препоръчителната концентрация, установена опитно е 95-96% етанол и съхранение при минусови условия. Макар по – горе да е указано 100% етанол, на практика такава концентрация на етанола няма, максималната съществуваща концентрация е 96%. Указания етанол с 100% концентрация е етанол без 4% водно съдържание , а с 4% съдържание на бензен. Този етанол не е за препоръчване, защото бензена поврежда ДНК молекулата.

Фосилна ДНК

Вече три десетилетия се работи с фосилна ДНК. Макар някой изследвания да са неуспешни, поради замърсявания на пробата или неуспешна екстракция на ДНК, въвеждането на нови молекулярно генетични техники допринасят съществено за развитието на работата с фосилна ДНК, така необходима за добри филогенетични изследвания. Фосилната ДНК ни помага да проследим историческия и древен генен поток във времето, което ни дава динамична времева и географска яснота за генетичното разнообразие. Съчетано с данните за околната среда и хронологична информация / напр. радиодатировка/ е възможно да се правят връзки между климатичните промени, антропологичното влияние и промените в генофонда на популациите / видовете. Анализите основани на фосилна ДНК дават възможност да се регистрират популационната динамика, стеснявания, изчезвания, разширения, реколонизация назад до късен плейстоцен. Фосилна ДНК е изолирана успешно от фосили на 50 000 год, но в редки случаи и на повече от 100 000 години. Работата с фосилна ДНК дава възможност за проследаване във времето на изчезнали линии от еволюционните отношения, нещо което не е възможно да се направи само от проби от една времева точка и то съвременна. Това е интересно от гледна точка на проследяване на стеснения и други еволюционни събития, случили се много преди съвременните представители.

Сравнителна схема на изследвания основани само на съвременни данни и на данни от различен времеви период. Докато първата дава възможност да се видят само съвременните видове, съществуващи до днес, втората е много по – информативна, защото включва и изчезнали видове.

Възможността да се работи с ДНК от различен времеви интервал дава много по – широка представа за еволюционните процеси, за развитието на отделните популации/видове във времето и пространството. Дава отговори по отношение на съвременния статус на дадена популация/вид, дали нейния генофонд е в резултат на свиване или начално разширение, което е от значение за опазване на видовото разнообразие.

Проблеми и предизвикателства за работа с фосилна ДНК

Рабата с фосилна ДНК е голямо предизвикателство и изисква приемането на твърди стандарти на работа, с цел да се получат добри и автентични резултати. Когато има успех на получаване на ДНК от фосили, обикновенно става въпрос за мтДНК, рядко има успешно изолирани нуклеарни фрагменти. мтДНК обичайно се изолира в малко на брой копия / до 100 молекули/ и  е доста накъсана /  от 100 -500 кб фрагменти/. Освен това фосилната ДНК често има postmortemмодификации или деструкции, както и може и да има крослинкове. Установено е, че проблемите на работа с фосилна ДНК /малкото накъсани копия, деградацията/ се дължат на условията на средата, къдета са намерени фосилите и също така как са съхранявани в колекциите. Температурата и влагата играят съществена роля за получаване и работа с фосилна ДНК. Трудно и почти невъзможно е да се изолира ДНК от фосили били на топли и влажни места, докато е много по – висока вероятността да се направи добър анализ от фосили от студени и сухи места.

Критерии и насоки на работа с фосилна ДНК за получаване на автентични резултати от изследванията:

1. Отделна пре – PCR лаборатория, строго определена за работа с фосилна ДНК, където да са приети строго определени начини на работа, които да предотвратяват замърсявания на пробите при анализ.
2. Използването на костюм, ръкавици, маска, презпазен лицев щит, са задължителни, с цел минимизиране на вероятността от замърсявания.
3. Да са бъдат включени няколко негативни / празни/ екстракции на ДНК и PCRконтроли, които да са включени на всеки експеримент, с цел проверка автентичността на пробите.
4. Да се работят малко на брой проби едновременно, например  - две празни проби и 8 с фосилен материал на всяка екстракция.
5. На всяка екстракция  да се прави независима, отделна репликация, с цел повторимост на резултата.
6. Клониране или директно секвениране на независимите PCRамплификации, в случай че материала за изследване е много малко количество.
7. Спазване на строга дезинфекция на помещението, всички прибори, уреди и апарати с помощта на дезифенктанти и УВ лампи.

Центрове и лаборатории за работа с фосилна ДНК:

• Австралийски център за работа с фосилна ДНК – Аделаида, Австралия.

http://www.adelaide.edu.au/acad/

• Палео ДНК лаборатория в Университета Лейкхед – Канада

http://www.ancientdna.com/

• Център по геогенетика към Природонаучния музей към Университета в Копенхаген – Дания

http://geogenetics.ku.dk/

• Палео и архигенетика към Еберхард Карлс Университет в Тюбинген, Германия

http://www.geo.uni-tuebingen.de/arbeitsgruppen/ur-und-fruehgeschichte-und-archaeologie-des-mittelalters/forschungsbereich/palaeogenetik/arbeitsgruppe.html

• Лабораторията Шапиро по фосилна ДНК към Департамента по биология към Университета в Пенсилвания , САЩ

https://homes.bio.psu.edu/people/faculty/bshapiro/ 

Автори:Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников

Семейството на враните Corvidae  включва 113 вида, поделени в 25 рода, които доста се различават един от друг. Тези видове са космополитни пойни птици, като най - характерните представители са враните, гарваните, сварчките, свраките, сойките, чавките. Рода Corvus, който включва чавките, враните и гарваните съставлява повече от една трета от цялото семейство. Те се считат за едни от най - интелигентните животни, доказали своя интелект при редица наблюдения. Отношението мозък/тяло е като на човекоподобните маймуни и китоподобните. През последните години е имало доста обсъждания относно еволюционните отношения в  семейството на враните и техните родственици. Врановите и техните родственици са се появили преди около 35 милиона години на територията на днешна Австралия и постепенно са се разпространили в Стария и Новия свят.
Филогеографията на тези космополитни видове е изследвана, с цел да се изясни начина на разпространение във времето. Общо за тези видове е делението им на Източни и Западни линии - мт.хаплотипове, като единствено 3 вида  - Corvus corax - гарван , Perisoreus infaustus - сибирска сойка, и Nucifraga caryocatactes  - сокерица, са изключение и нямат такова деление.

Фиг1. Филогенетично дърво, основано на 169 нуклеотидна последователност на контролния регион на мт ДНК, на широко разпространените евразийски видове вранови, за да се представи географското поделение.
Това поделение на източни и западни подклонове се обяснява с екологично събитие в късен плейстоцен, което се е отразило на почти всички видове. Трите вида, които са изключение и не дават такова поделение, вероятно поради изключително силния генетичен  поток в цяла Холарктика, което ги обединява в общ клон.

Тук ще разгледаме само някой много популярни видове.

Гарван , Common raven,Northern Raven , ворон , Corvus corax L. 1758

Когато дойдат зимните месеци януари и февруари , винаги си спомняме за картината „Обесването на Васил Левски”. Много силен художествен  образ е гарвана, тази птица проклета, която грозно грачи. Гарванът в човешката история е останал като символ на лошо проклятие или смърт. Предвестник на отвъдния свят, носител на душите на убитите и проклетите, на духовна фигура или бог.  В литературата е описван от творци като Шекспир, Едгар Алан По, Чарлз Дикенс, Толкин, Стивън Кинг и много други. По света все още се използва като административен символ в някой региони: национален символ на Бутан / краля на Бутан носи корона с гарван/, официална птица - символ на територията на Юкон.
Гарванът е най-големия и най-разпространения представител от врановите. Дължина на тялото 60-65 см. Мъжките са по-големи от женските, но няма друг полов диморфизъм. Дължината на крилата на мъжките е  410-473, на женските  385-460, средно 441,2 и 432,3 мм. Мъжките тежат 1100-1560, женските 798-1315, средно1383 и 1085 г. Размах на крилете достига 1,40-1,50 м. Продължителност на живота до 21 години. Възрастните са с черно оперение с виолетов, син или пурпурен блясък. На гърлото имат множество щръкнали перца, които образуват брада. Младите са матово черни, почти без блясък и със слабо изразена брада. При всички възрасти клюнът и краката са черни, а опашката е дълга и клиновидна. Издава пронизителен крясък „ кро-кро-кро”, включително и в полет. Гарванът съжителства съвместно с човека от хиляди години и по тази причина няма митология и фолклор, в който да не е отразен. На някой места гарваните са толкова многобройни, че хората ги считат за вредители. Като вид, една от причините да се реализира така добре е всеядната му диета. Гарваните са изключително приспособителни и изобретателни в намирането на източник на храна. Диетата им включва мърша, насекоми, гризачи, други малки животни, плодове, семена, ядки, хранителни отпадъци. Изключително интелигентни животни. Гнездовия му ареал обхваща Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка. На Балканския полуостров обитава варовикови и вулканични скални комплекси, отвесни стени и разредени гори до алпийските части на планините. Гнездата са в труднодостъпни ниши, цепки и входове на пещери, както и на дървета. През зимата образува концентрации / до около 200 индивида/ около сметища, ферми и др.
Определят се следните подвидове на гарвана:

• C. c. corax -  в цялата европейска част от ареала на вида  (без Испания и Португалия) на юг до Крим, Кавказ, Копетдаг, северен Иран, западен и среден Сибир. Има относително къса и извита човка.

• C. c. varius - Фарьорски гарван, разпространен в  Исландия и Фарьорските острови. Има 2 варианта на окраска : белопетнист/ Pied Raven (Corvus corax varius morpha leucophaeus/и по-тъмен, почти черен. Оперението е по матово, отколкото на обикновения гарван, размера е среден. От 1948 г насам белия вариант не е срещан и се счита за изчезнал. До днешно време има съхранени 15 препарирани птици от този цветови вариант в различни музеи. На 12 юни 1995 г са пуснати в обръщение марки с образа на този гарван. Като цветови вариант, петнистия гарван, най-вероятно се различава по един/малко от няколкото алели за окраската спрямо черните видове. Този/тези алели са били рецесивни. Тоест теоретично напълно е възможно този вариант да не е напълно изчезнал, както се счита и все още да присъстват тези рецесивни алели, но да не се проявяват. Тъй като популацията на фарьорския гарван е намаляваща и наброява няколко стотин птици, за съжаление това е много малко вероятно.

• C. c. subcorax -  Гърция, Централна Азия,  западен Китай, без Хималаите. По външен вид е по - голям от обикновения, брадата е сравнително къса. Оперението е черно, на гърдите и шията перата имат кафеникав оттенък, както при пустинния гарван. Основата на перата на шията по правило е бяла. Понякога този подвид го наричат C. c. laurencei, основавайки се на популацията , описана от Hume в Синд през 1973 г., което се явява предпочитано, понеже видът subcorax, намерен и описан от Николай Северцов се отнася за пустинния гарван (Corvus ruficollis)

• C. c. tingitanus - Канарски гарван, разпространен в  Северна Африка, на юг до Суса / южно от Атлас/, на изток до Киренаики и Мерса - Матрух, Канарските острови.Първоначално имал наименованието C. c. canariensis. Най - малкия по размер гарван от всички подвидове. Перата на гърлото са много къси, оперението има отличителен мазен отблясък, клюна е къс, но масивен. Оперението има по-кафеникав оттенък от северноафриканските гарвани.

• C. c. tibetanus - Тибетски гарван, разпространен в  цялата планинска част на Средна Азия / без Тюркмения/, Хималаите и Тибет. По- голям и с повече блясък в оперението от другите гарвани, масивен клюн, по- дълга брада. Ириса на окото кафеникав, а основата на перата на шията е сива.
• C. c. kamtschaticus - Камчатски гарван, разпространен в Сибир, на изток до река Лена и на юг до Задбалкалието и Монголия. Размера е  среден между размерите на C. c. corax и C. c. principalis, клюна е по-дълъг и тънък.  
• C. c. principalis - обитава Гренландия и Арктическа Северна Америка до Британска Колумбия. Размера му е по- голям от на другите подвидове, клюна му е най-дълъг , перата на шията са големи, оперението е с характерен блясък.
•  C. c. sinuatus - Западен гарван, разпространен в западните САЩ, на юг до северен Хондурас и Мексико, както и прилежащите острови. Той е по- малък по размер и по-тънък и малък клюн в сравнение с   С. с. principalis. Освен основната популация има видове, обитаващи далеч в югозападните САЩ и северозападно Мексико / включително остров  Revillagigedo). Тези видове понякога се отнасят къмС. С. sinuatus, но някой ги отделят в отделен подвид С. С. clarionensis.
• С. с. laurencei - Израел, Сирия, Белуджистан, планините на източен Иран, северозападна Индия от Раджапутан до Синд и Пенджаб, вероятно и Мала Азия. Размера е среден, клюна е разположен високо и по-извит за разлика от клюна на  C. c. corax, и по-дълъг отколкото на  C. c. tingitanus.
• С. с. hispanus - Испански гарван, разпространен в Испания, Португалия и Балеарските острови. По размер е по- малък от C. c. corax, крилата са пропорционално по-малки.

Подвидовете се отличават основно по размера и окраската на основата на малките пера. В европейската и азиатската част на ареала, размерите на гарваните се увеличават в направление от запад на изток. Има и изключения: птиците от Исландия и Фарьорските острови са по - големи, гарваните от Западен Сибир, средно взето са  по-малки от гарваните в европейската част на Русия. Американските гарвани също намаляват размерите в посока на юг. Екологичните различия основно са изразени в биотопично размесване на подвидовете и някой детайли на размножителния цикъл.
Гарванът се е появил в Стария свят и се е разпространил през Беринговия проток, когато е бил заледен и е свързвал двата континента, към Северна Америка. Нови генетични изследвания, основаващи се на ДНК анализ на гарвани от цял свят, определят разделението им на два основни клона: Калифорнийски клон и Холарктически клон. Калифорнийския клон е намерен само в югозападните САЩ, докато Холарктическия е разпространен в цялото западно полукълбо. Птиците от двата клона са подобни на вид, но групите са генетично различни и са започнали да се отделят една от друга преди 2 млн. години. Изследвания базирани на мтДНК, дават информация ,че гарваните от останалата част на САЩ са по-близки генетично до тези от Европа и Азия, отколкото до тези от Калифорнийския клон. Гарваните от Калифорнийския клон са генетично по-близки до Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus) , отколкото до  гарваните от Холарктическия клон. Тези от Холарктическия клон са генетично по-близки до бялата врана (C. albus) , отколкото до гарваните от Калифорнийския клон. Така гарванът е определен като парафилетичен вид. Едно от логичните обяснения за тази парафилия е, че преди 2 млн. години гарваните от Калифорнийския клон са се отделили географски от тези в Европа и Азия по време на заледяванията. Преди около 1 млн. години част от Калифорнийския клон дивергират в нов вид - Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus). Представители на Холарктическия клон са мигрирали по-късно в Америка от Азия, навярно по едно и също време  с хората. Последни изследвания на мтДНК показват, че изолирана популация на Канарските острови е различна от останалите популации. Това изследване не включва представители от Северна Африка и затова все още не е окончателно изяснено, тъй като морфологично тези гарвани са много близки до популацията на Канарските острови.
Половата зрялост при гарвана настъпва на възраст около 2 години. Двойките са постоянни. Гнездовите участъци са обширни - около 3-4 км, но понякога до 10 км, но винаги постоянни. В случай на разораване на гнездата и гибелта на ново излюпените, гарваните строят нови гнезда / или заемат чуждо/ пак в пределите на същия гнездови район. Двойките обикновено имат две гнезда, които птиците използват в различни години. Гнездата се използват много години, даже десетилетия. Чифтосването и брачните игри при южните представители започва в началото на февруари / Туркмения/, а при северните към средата и края на февруари. За гнезденето гарваните са свързани с гората, а където няма гора към скални участъци. В направата на новото и ремонта на старото гнездо участие взимат и мъжкия и женската. Ако не се обезпокояват птиците, могат и на близко разстояние до човека да строят гнезда. Броя на яйцата на едно мътене са от 4 до 6, понякога 3 или 7 броя. Размера на яйцата средно е
49,7×33,4 мм. Цвета е светлосиньо зеленикав със сивкаво зелени и кафеникави точки. Мътенето продължава от 19 до 21 дни. Обичайно едно мътило се излюпва за година, освен в случай на смърт или разрушаване. Новоизлюпените гарванчета се хранят  и от двамата родители със същата храна, която и възрастните. Първия полет на малките се случва около средата на май, а на север през юни.  След като се научат да летят, младите остават близо до възрастните още дълго време и ги напускат или късна есен или даже януари на следващата година.
Гарванът притежава голямо търпение и преди да предприеме някакво действие той може дълго да чака. Търпението му се изчислява в минути, което до доближава на ниво на приматите. Освен това гарваните имат жестове/знаци, с помощта на които привличат вниманието на другите гарвани: например взимат с клюна си някакъв предмет / който може да се намира близко до тях/ и демонстрират на другите. В първия момент вниманието се привлича от предмета, но след това се разпознава самия подаден знак. Тази тактика е аналогична на действията на малките деца, които се опитват да привлекат внимание върху себе си.

Гарванът се счита за една от най-умните птици. Британски учени потвърждават наличието на интелект. Когато учените решават да проверят действително ли гарвана има интелект, на птиците са давали да пият вода от дълбока кана, в която той не може да достигне до водата с клюна си. Тогава гарвана е бутал в каната различни предмети с които е повишил нивото на водата, за да може да пие вода. Такава съобразителност по-рано учените са наблюдавали само при човекоподобните маймуни. По думите на ръководителя на експеримента Алекс Тейлър, гарваните са способни да различат обекти, които се държат на повърхността и плуват и такива, които потъват. Гарваните първо бутали в каната първоначално гумени и пластмасови предмети и като видели ,че не потъват и не повдигат повърхността на водата, продължили с по-тежки, които потъват. Британския лингвист Дерек Бикертон наскоро съобщи, че според него гарваните са един от четирите познати животински вида, които могат да си подават знаци и сигнали за събития, които са отдалечени във времето от момента на предаване на тези сигнали. Има наблюдения, че гарваните са способни да организират други животни да им вършат полезна работа, например да „извикат” вълци и койоти, когато намерят труп на животно. Когато дойдат хищниците те разкъсват трупа и така го правят по-достъпен за птиците. Гарваните обичат да събират лъскави предмети и в началото учените са смятали, че го правят за да впечатлят други гарвани. Впоследствие правят извод, че това е така, защото младите гарвани са любопитни за всяко ново нещо, това влечение към новото отслабва с годините и старите гарвани дори показват фобия към нови неща. Младите гарвани освен това са много игриви, разигравайки всякакви игри във полет и дори включвайки други видове на игра тип ”хвани ме, ако можеш”. Те са и едни от малкото видове, за които е известно че си правят играчки.
Гарваните охотно се хранят с мърша и затова се асоциират със смъртта, като и до днешен ден се отразяват в културата на човека:

• В античната митология гарвана е бил спътник на Аполон, съзвездието Гарван е свързано с древногръцкия култ към Аполон.
• Върховния бог в германо - скандинавската митология Один се съпровожда от гарваните Хугин и Мунин /мислещия и помнещия/
• В преданията, гарваните обикновено долитат на местата с кръвопролитие и изкълвават очите на убитите воини.
• В скандинавските митове появата на гарвана - това е лош знак, предвещаващ нечия гибел.
• В Стария завет гарваните носят храна на пророк Илия в пустинята, а цвета на косата на цар Соломон в песните се сравняват с цвета на враново крило.
• В епоса на Гилгамеш само гарваните, пуснати от ковчега, съумяват да намерят суша след всемирния потоп.
• Народната балада „ Трите гарвана” / The Three Ravens/ и нейната производна “Twa Corbies”, разказват за гарвани, обсъждащи изяждането на тялото на водача с различен изход.
• Стихотворението на Едгар Алън По „Гарванът” се счита за едно от най-значимите в историята на поезията.
• Разказа на Иван Бунин” Гарванът”
• Песента на The Scorpions “ Черен гарван”
• Песента на шведската симфо - метал група Therion «Raven Of Dispersion» от албума Vovin
• Кинофилма „Гарван”, с интересен сюжет, в който гарвана се явява ангел - хранител на главния герой
• Книгата” Гарвани” на американския писател Джордж Доус Грин
• В книгата на Чарлз Де Линт „ Напуснати небеса” се разказва за девойки  - гарвани
• Съществува и разработчик на компютърни игри Raven Software, на който логотипа е гарван
• В измислената вселена Warhammer 40000 Корвус Коракс  - е името на примарха на легиона на Гвардията на Гарвана.
• Древноримската пословица  Comix cornici nunquam confodit oculum (корникс корници нунквам конфодит окулум) - Гарван гарвану око не вади

Фиг 2. Географски ареал на разпространение на гарвана.

Черна врана,Чёрная воро́на, Сarrion Crow,Corvus corone L. 1758
Сива врана, Серая ворона, Hooded Crow, Corvus /corone/ cornix L. 1758

Черната и сива врана, подобно на гарвана са едни от най-разпространените и обичайни представители на рода Вранови в Европа и Азия. Името Corvus corone произлиза от латинското сorvus - гарван и гръцкото  κορώνη  -  врана. Дискусионен е въпроса за това доколко източните подвидове се различават от западните и дали има достатъчно разлики, за да се отделят в отделни видове. Въпреки, че сивата и черната врана са описани от Линей като отделни видове, до днешен ден продължават споровете относно таксономичния статус на тези врани. Редица  генетични изследвания, показват липса на генетична разлика между тези видове и затова редица автори приемат, че сивата и черната врана могат да се разглеждат като един вид. Тогава черната врана описват като Corvus corone corone, а сивата - Corvus corone cornix. Далекоизточната черна врана понякога също разглеждат като отделен вид Corvus orientalis, а за европейската черна врана оставят Corvus corone.

Вида Corvus corone се поделя на 6 подвида, повсеместно разпространени.

• Corvus corone cornix Обикновенна сива врана определяна още като
• Corvus cornix , Hooded crow
• Corvus corone sharpii Източна сива врана
• Corvus corone corone Обикновенна черна врана
• Corvus corone orientalis Източна черна врана
• Corvus cornix cappella среща се в Междуречието и Южен Иран
• Corvus cornix sardonius Сардинска врана

Съгласно филогеографските изледвания, основани на мтДНК, тези подвидове се поделят на източни и западни подклонове. Оперението е съответно  - C. c. corone и C. c. orientalis - черно, а C. c. cornix, C. c. sardonius и C. c. capellanus - сиво черно. Източния подклон включва птици от руския далечен изток и Япония, които са черни.  Разпространението на C. c.orientalis се простира на юг до Китай и Кашмир и също се включва към тази хаплогрупа. Западния подклон вероятно е обособен от два рефугиума – подклон „а”, формиран главно от индивиди от Англия до Централен Сибир  и втори подклон”в”, включващ индивиди от източните региони, Киргизстан и Байкалския регион до североизточна Русия /Камчатка/. Сред западния подклон, състава на черната популация е на запад и на изток, докато сиво-черната формира центъра. Хибридната зона между C. c. cornix и C. c. orientalis , се простира между река Об и Енисей в западен Сибир и е широка около 150 км. Европейската хибридна зона , с ширина от 30 до 100 км между C.c. corone и C. c. Cornix се простира от Лигурските Апенини през южния край на Алпите и през централна Европа на север до Ютландия до южна Шотландия.
Няколко изследвания показват, че тази хибридна зона е изключително стабилна за последните сто години, и се премества относително слабо и локално.  Отношенията между C. c. corone и C. c. cornix са определени като вторична контактна зона, след като тези популации веднъж са били изолирани в миналото. Тъй като не може да се определи строга зависимост между оперението и генетичните различия, може да се каже, че има продължителен и постоянен генен поток между двата подвида. Това се подкрепя и с наблюденията в хибридната зона на междинни цветови морфотипове / от cornix сиво - черно до чисто черно/. Възможни са три обяснения за сегашното разпространение на окраската: /1/ Сиво - черните форми са възникнали по-скоро в центъра на иначе черните видове с ниско генетично разнообразие. Освен това има наблюдение, че сиво-черната окраска е свързана с генетично предимство при по-сухи условия на околната среда/ тази форма възниква в Арало - Каспийския рефугиум/. След това, тази окраска се е разпространила относително бързо в голям ареал. В този случай няма открити различия на ниво мтДНК. /2/ Сиво-черната форма / C. c. cornix,
C. c. sardonius и  C. c. capellanus/ произлиза от относително малка родителска популация от отделен / южен / рефугиум. Първоначално може би, тази форма е притежавала различен мт. хаплотип, но в последствие при постглациалното разширение на ареала са влезли в контакт и са хибридизирали с черните C. c. corone на запад и C. c. orientalis на изток. Така постепенно мтДНК гени са се уеднаквили с тези на черно - сивите форми. /3/ Черните C. c. orientalis, представени от подклон /в/ оцеляват на заледяването в отделен Югоизточен рефугиум. Подклон /а/ остават в отделен рефугиум, където формите / черно - сивите и черните/ присъстват съвместно и успешно се хибридизират. C. c. corone може да е в резултат и на постглациална хибридизация на мъжки C. c. orientalis/ черен/ с женска от сиво-черните форми. За да се потвърди някоя от трите хипотези е необходимо да се продължат генетичните изследвания с нуклеарни маркери, които да потвърдят или не съответните мтДНК хаплотипове. За целта на таксономията по-горе цитираните изследвания на мтДНК не подкрепят съвременното делене на европейската черна и сива врана C. corone и C. cornix, като отделни систематични видове.

Фиг 3. Разпространение на сивата и черната врана. С тъмен шрифт е указано положението на Европейската и Сибирската хибридни зони. Долу в дясно, родствената Corvus pectoralis, разпространена в Китай.

Фиг 4. Разпространение на сивата и черна врана по подвидове. Щрихованите участъци указват Европейската и Сибирската хибридни зони. Със синьо и червено е дадено поделението на Източен и Западен подклон, на основа на мтДНК хаплотипове.

Този неясен  таксономичен статус също се подчертава от по-ранни генетични изследвания на двата определени вида, основаващи се на RAPD - PCR анализ, микросателитни маркери, RFLPs, алозимни маркери и нуклеарни интрони, които показват липса на генетична диференциация между сивата и черната врана.  На основа на RAPD - PCR анализ при представители от Сибирската хибридна зона, където двата вида се срещат и хибридизират, се установява, че между тези два вида има по-малка генетична разлика, отколкото между техните хибриди. Така се подкрепя идеята, че сивата и черната врани, представляват всъщност един широко разпространен супервид, включващ редица подвидове и най-вече хибридни морфоформи с различна окраска.
Двата вида/подвида се интересни от гледна точка на видообразуването в ново време. Могат да се разглеждат като вид, чиято популация се е разделила на няколко популации по време на заледяванията през късен плейстоцен, в отделни рефугиуми. Средната популация е закрепила дивергенция по отношение на окраската. Счита се че полиморфизма в окраската е стъпка по посока на репродуктивна изолация при птиците, тъй като по време на брачния период птиците се влияят от външния изглед на партньора. Тоест появата на сивото оперение при черните врани е довело до стъпка в посока на репродуктивна изолация, което означава, че видът е в посока на дивергенция и разделение на два нови вида. Така сивата и черната врана могат да се разглеждат като междинни видове, част от пътя на ново видообразуване и поява на нови два вида. След края на плейстоценското заледяване и последващо затопляне, следва популационна експанзия. При разширението на популациите от трите рефугиума, те достигат контактните зони на сегашното положение на хибридните ивици. Хибридните зони представляват интерес, от гледна точка изясняване на еволюционните механизми при видообразуването. Могат да се нарекат „еволюционни лаборатории”. Наблюдението на такива хибридни зони би могло да поясни механизмите, при които две популации еволюират до два отделни вида. Да разгледаме случая, когато  популацията на един вид бъде разделена от някакъв изолиращ фактор на две или повече популации. Ако това изолиращо събитие е достатъчно продължително, за да доведе до стабилизирането на различия между тези популации и в последствие когато този фактор вече го няма, т.е популациите отново могат да влизат в контакт една с друга, могат да се наблюдават следните събития. Ако различията са съществени, настъпва репродуктивна изолация, водеща до обособяването на два вида. Ако различията са несъществени, настъпва панмиксия, която уеднаквява генофонда в една обща популация. В случая на сивата/черна врана, интересното е, че тези хибридни зони са постоянни, т.е не се увеличават, довеждайки до уеднаквяване на вида като цяло. Не се стесняват, водейки до окончателно разделение на двата вида. Наблюдават се и други механизми за репродуктивна изолация при тях, освен различията в окраската, като отлагане на по - малки по размер яйца, социално придържане към строго определени групи. За да се изясни механизма на видово разделение, сивата и черната врана представляват добър модел за изследване, като основната насока на изследванията се насочва към реализация на гените, кодиращи окраската при тези птици, тъй като се счита, че окраската е един от най-съществените белези, определящи репродуктивна изолация при птиците. Тъй като секвениране на тези гени, а и по-горе описани методи за ДНК анализ показват ниско ниво на диференциация между двата вида, се преминава към изследване на ниво транскриптом. Нов метод, наречен  РНК - секвениране /RNA-seq/ , дава възможност за оценка на предаване на биоинформационния поток, т.е кои дадени гени за окраска се реализират и водят до различията между двете врани и кое води до отключването на тази реализация по този начин. Друга насока на работа е плейотропното влияние на гените на меланокортиновата система. Меланин базирани окраски, както е и случая с враните, е установено че имат плейотропно влияние и са свързани с физиологични и поведенчески белези. Например, видовете с повече меланин, са по устойчиви на стрес, болести, по енергични са, сексуално активни и се различават по хомеостазата си. Това се дължи на плейотропния ефект на гените отговорни за меланогенезата. Отношението на меланинбазирана окраска с поведението и физиологията има важни последствия за еволюционната динамика на популаците.
За  изясняване на таксономичния статус на двете врани е необходимо да се разширят изследванията в две насоки - досегашните методи да се продължат при по - голяма извадка, която задължително да включва индивиди от рефугиалните региони; да се секвенира и изследва по-голяма част от генома на двете врани.

Сивата и черната врана не се различават по своята екология. Обитават сходни хабитати и имат широко разпространение.
Оперението на черната врана е черно със зеленикави или виолетови отблясъци, по зеленеещо от блясъка на гарвана. Клюна, краката и стъпалата също са черни. Черната врана се отличава от сивата по оперението. Клюнът е къс, масивен, слабо извит надолу. Сивата врана е със сиво тяло, докато главата, крилата и опашката са черни. Дължина  около 50 см, тежи 460-690 г. Средно е по-голяма от посевната врана, по-масивно е сложена, има по-дебел и по-извит клюн от нея. На полето се отличава по окраската и по по-широките криле, леко извития надолу клюн.

Враните са всеядни птици, хранят се с насекоми, малки птички и яйца, гризачи и гущери, жаби, риба, растителна храна - семена на различни растения, както и растителни части, хранителни отпадъци и мърша. Всеизвестна е съобразителността на враните и тяхното умение да използват предмети на околната среда, например намирайки орех, градската врана, може съобразително да го хвърли на пътя и да почака да мине кола, която да го счупи и така да изяде ядката.
Сезона на размножаване се предшества от брачна игра с въздушни гонки, различни премятания, лупинги и други игри. Партньорите строят гнездо всеки сезон. Размера на гнездото, цвета на яйцата, срока на инкубация, отглеждането, разпределението на брачните отговорности е както при гарвана. Сивата врана започва да гнезди в март - април / в зависимост от климата/. Гнездата си строят в парковете, на разклоненията на дебелите клони на дърветата, под стрехите, по водосточни тръби. Женската снася 4 - 6 синьо - зелени яйца с тъмни точки към края на март до май. Мъти ги по около 18-19 часа, без да напуска гнездото, като мъжкия през това време я храни. След 25 дни се излюпват птиченцата, които се хранят и от двамата родители. В средата на юни малките започват да летят, като още не напускат гнездото и се държат близо до родителите си, които им помагат да намират храна. През юли семейството се разпада. Към есента враните се събират на ята около сметища и места, където биха намирали лесно храна, за да презимуват. Максимално известна продължителност на живот 20 години.
Враните прекрасно различават и съответно реагират на просто разхождащ се човек и на ловец с оръжие. Наименованието на английски на плашило е scarecrow и именно произлиза от това,че е създадено да плаши враните. Въпреки, че не са големи по размер, те защитават безстрашно малките си. Ако малко падне от гнездото, по-добре не се опитвайте да го вземете в ръка, враната веднага ще започне да грачи, привличайки така други врани, които се събират много на брой и атакуват натрапника, било то котка, куче или човек. Враните запомнят натрапника и следващия път още щом се появи започват да грачат и шумят.
Сивата и черната врана са едни от най-синантропните видове, типични обитатели на градовете. Съществуват както и напълно установени градски популации, така и приходящи от полето. Много от тях, прекарват топлите месеци в горите и селските региони, а зимуват край и в градовете. На места поради плътността на популациите им, враните представляват проблем .

Фиг 5. Ареал на разпространение на черната/сива врана

Посевна врана, Грач, Rook, Corvus frugilegus L. 1758

Посевната врана (Corvus frugilegus)  е също член на сем. Вранови. Името дадено от Карл Линей  frugilegus идва от латинското събирач на храна. Този вид е подобен на черната врана но е по-малък. Отличава се от нея и по сиво-бялата гола кожа около основата на човката пред очите. Перата около краката изглеждат по-рошави и по-дълги от тези на черната врана.
Счита се за резидентна във Великобритания и Ирландия, както и за голяма част от северна и централна Европа, вагрантен вид за Исландия и северна Скандинавия, среща се и източна Азия, където слабо се отличава. Северните популации имат тенденцията да мигрират на юг през есента, докато южните мигрират спорадично. Вида е интродуциран в Нова Зеландия, като няколко стотин птици са пуснати там на свобода от 1862  до 1874, но сега се смята, че техния ареал е строго локалиризан.
Посевната врана е всеядна, но основно се храни с червеи и личинки на насекоми, които намира, като разрива земята със клюна си. Обичат на големи ята да следват тракторите, които орат земята.
Гнездят по дърветата на голуми колонии. Обикновенно зимува в градовете и населените места. Обитател на откритите ландшафти. В населените места, по дърветата на стари пътища, много често се виждат цели поселения от тези врани. Гнезда, които те използват дългогодишно. Макар всеядни, зимата се хранят с хранителни отпадъци от човека и растителни храни. Зимата живеят поединично или на неголеми групи, често с други родствени вранови.
Пролетта посевната врана прилита рано, още докато снега се топи на полето. Периода на прилитане е различен в различните места - от февруари до април. Гнездовата колония може да се поддържа десетилетия. Веднъж в годината се снасят от 3 до 7 яйца. Птиченцата се появяват в началото - средата на април. Мътенето продължава от 16 до 20 дни. Птиченцата започват да летят след около 30 дни. Отлитат в началото на май до първата половина на юни.
Още в края на XIX век месото на тези врани се е използвало за храна от «бедната класа» в Европс, в частност, в Германия и Украина. В Германия ги осолявали в бъчви.
Интелигентността и на тези вранови е всеизвестна, най-вече с това да използват различни прости инструменти с клюна си и с краката си. Учени сравняват техния интелект с този на човекоподобните маймуни.

Филогеографските изследвания разделят вида на две отделни групи, представени от два мт. Подклона, и това кореспондира като цяло с разделянето на вида на два парапатрични подвида C. f. frugilegus и  C. f. pastinator. Следващи изследвания с повече индивиди от различни географски региони, включващи и нуклеарни генетични маркери биха дали повече яснота за парапатричното обособяване на тези подвидове, генетичния поток и хибридизация в местата на припокриване.

Фиг 6. Ареал на разпространение на посевната врана.

Сврака, Сорока, Common magpie, Pica pica L. 1758

Свраките населяват цяла Европа от Нардкап в Скандинавия до южните части на Испания и Гърция. Отсъства само на няколко острова в Средиземно море. Също така населяват крайбрежни части на Мароко, Алжир и Тунис в северна Африка. От източна Европа е разпространена до  65° северна ширина, от Близкия изток ареала и се простира до Турция и част от Иран почти до крайбрежието на Персийския залив. В Далечния изток северната граница на разпространение отстъпва на юг до Японско море. В Азия до Северен Виетнам и северозападна Монголия. Изолирана популация се намира на полуостров Камчатка. Освен това една малка популация се опазва като паметник на природата на остров Кюсю.

Фиг 7. Ареал на разпространение на свраката.

Благодарение на характерното черно - бяло оперение и необичайно дългата опашка, свраката е неповторима и лесно се разпознава. Главата, шията, гърдите и гърба се черни с виолетов или синьо-зелен метален отблясък, корема и плещите са бели. Често са бели и краищата на крилете. Дългата опашка /по-дълга от тялото/ и крилете са черни. Черното оперение има метален отблясък. Перата на опашката и външната страна на маховите пера отблясват в зависимост от светлината в метално виолетово или синьозелено. Пролетта цвета отслабва и по-трудно се определя. Мъжките и женските не се различават един от друг външно, мъжките са малко по-тежки, средно 233 г (женските - средно 203 г). Свраките достигат дължина 51 см, размаха на крилете достига 90 см. На земята се придвижват на подскоци, но могат и да ходят с характерна за врановите походка. Много умело се придвижват между клоните на дърветата. Полета е вълнообразен планиращ. Свраката често издава характерни звуци, силни, пронизителни, като така „говори” с другите свраки или сигнализира опасност.
За привличане на партньор, свраката използва тихо пеене, много силно вариращо в зависимост от времето и индивида. Може да е ритмично или аритмично, често се съчетава с меки трели и високи подсвирвания. Отделните птици имитират други животни. За обозначаване на своята територия издават крясъци «киа», «кьяя» или «кик», като се намират високо на дърветата. Птиците в гнездото просят с високо стържещо «пиррр». Често издават също така дълги крясъци  «чакр», «чирк», «чиррл» или «чара». В зависимост от интонацията (меко, твърдо, дълго, кратко), призива има различни значения. Носовите протяжни крясъци могат да звучат като «грех».
Обитават неголеми гори, паркове, градини, често недалече от човешки поселения. Избягват гъстите гори. Живеят по двойки. Партньора избират през първата година от живота си, първото чифтосване е на около двегодишна възраст. На следващата пролет започват да строят гнездо и да се грижат за потомството. Защитават своята територия от други свраки. Неспокойния вик на обезпокоената от ловец сврака, ще бъде чут не само от своите събратя, но и от вълка, мечката и други горски животни. Свраките строят няколко гнезда, но използват само едно. Гнездото е характерно кълбовидно. Женската снася от 5 - 8 яйца през април и ги мъти по 17 - 18 часа.
Както и останалите вранови, свраките се хранят с разнообразна храна. В нейното меню влизат както малки бозайници, така и насекоми. Често разрушават чужди гнезда, вземайки яйца и птиченца. Понякога успяват дори и на кучета да вземат кокалите. Живеещите недалеч от човека свраки не се боят да откраднат някаква храна. Като цяло са всеядни, като се хранят и с животинска и с растителна храна. Насекоми, червеи, гущери, паяци, мокрици, гъсеници на пеперуди, често на изораната нива, разкопавайки с клюна. Събират зърна и симена на полето, особено след събиране на урожай. Със силния си клюн разравят лесно земята или разрушават гнезда. Ако плячката е голяма, я затискат с единия крак и откъсват парчета с клюна.
Свраката се счита за една от най-интелигентните птици. При нея са наблюдавани щателно замислени социални ритуали, като включително израз на печал.
Свраката е единственото известно животно, различно от бозайник, което различава себе си в огледалото. За сравнение папагалите не могат да се различат в огледалото и смятат отражението за друг папагал.

Известни са няколко подвида, разпространението на които може да си види на фигурата.

• Pica pica asirensis
•  Pica pica mauritanica
• Pica pica melanotos
•  Pica pica pica
• Pica pica fennorum
• Pica pica bactriana
• Pica pica hemileucoptera
• Pica pica leucoptera
•  Pica pica kamtschatica
•  Pica pica serica
•  Pica pica bottanensis

Северозападните Африкански раси се различават по синята гола кожа около очите,  липсата на бяло на трътката и опашката. Югоизточните Арабски раси се отличават по по-малките си размери и матово черното оперение без отблясъци, на перата бялото е малко. Сибирските раси имат по-интензивно бяло на крилете и диамантенозелен отблясък, Корейските птици имат виолетов отблясък , относително дълги криле и по-къса опашка.
Анализ на мтДНК последователности показва, че Корейския подвид P.p. sericea е много по различна от евразийските форми и може дори да се разглежда като отделен вид. Северно американските свраки, които изглеждат идентични с Евразийските форми и досега се считаха за сродни с тях, са генетично по-близки до жълтоклюната сврака (Pica nuttalli). Основните евразийски линии, които са доста различаващи се, все още не са достатъчно добре изследвани, за да може да се определи статуса на такива форми като северозападния африкански подвид P. p. Mauretanica и югозападния арабски подвид P. p. Asirensis, които се разглеждат като евентуално отделни видове. Най-големия палео - подвид е описан като Pica pica major.
Като цяло подвидовете се поделят, както при повечето изследвани вранови на Източен и Западен мт. подклонове. Западните подвидове генетично са по-близки с Pica hudsonia и Pica nuttalli. Това потвърждава по-скоро, многократното разширяване и свиване на ареалите на видовете от западния подклон. От друга страна в този подклон, видове от доста отдалечени региони /Испания и Чукотка/ показват голяма генетична близост, което означава доста бърз темп на разпространение на голям ареал, което най-вероятно е постглациална колонизация на райони подходящи условия, понеже като цяло видът е седентарен. Най-вероятно двата северно американски вида Pica hudsonia и Pica nuttalli са произлезли от видове на западната хаплогрупа при разширението на ареала към Северна Америка. Изолирането на популацията в Северна Америка по време на заледяването е довело до появата на тези два нови вида Pica hudsonia и Pica nuttalli. Източната хаплогрупа се простира до Кнабаровския регион в руския Далечен изток. Работи се върху възможна хибридизация на двете хаплогрупи в контактните региони, но изследванията тепърва предстоят.

Фиг 8.  Разпространение на подвидовете свраки

В Европейския фолклор, свраката е свързана с редица суеверия, които създават репутацията и на поличба на лош късмет. Донякъде тези репутация е създадена от навика и да краде лъскави предмети и агресивното и поведение спрямо други пойни птици. През 19 век в книгата “A Guide to the Scientific Knowledge of Things Familiar” , се цитира поговорката „ Ако видиш сама сврака, времето се разваля”. В книгата се обяснява, че това суеверие е възникнало от това, че свраките по двойки събират храна и правят гнездо при хубаво време. В Шотландия, сврака близо до прозореца предвещава смърт.  В италианския и френския фолклор, склонността на свраката да краде лъскави предмети се обяснява с търсенето и на скъпоценни камъни. Редица произведения са посветени на тази тема. В българския, чешкия, унгарския, полския и шведския фолклор, свраката също се описва като крадец. В Швеция тя се свързва и с магьосничеството. В Норвегия свраката също се счита за хитра и крадлива, но се счита и за птица на хулдра - подземните хора.

Сокерица, Kедровка, Spotted Nutcracker, Nucifraga caryocatactes L. 1758

Неголяма вранова птица, по-малка от сойката с по-тънък и по-дълъг клюн. Дължината и достига  30 см, опашката 11 см. Тегло  125-190 г.  Окраската е тъмно шоколадово кафяв цвят с бели петна липсващи само на главата. Крилете и горната част на опашката са черни с зеленикаво син отблясък. На края на опашката има светло петно. Женската малко се отличава от мъжкия по това, че е малко по-светла и белите петна не са така рязко ограничени.
Разпространена е в горите, преобладаващо иглолистни, на Европа и Азия, от Скандинавия и Алпите до Камчатка, Примория, Курилските острови, Япония и Китай. Сокерицата/ кедровка/ е единствения разпространител на сибирския кедър Pínus sibírica.
Името и, дадено от Линей е дублирано първо на латински и второ на гръцки, имащо едно значение, ядкотрошачка . Английското „лешникотрошачка” се появява през 1738 при превод на немски пътеводител, тъй като птицата не е била позната до 1753г.
Описани се следните подвидове:

• caryocatactes (Linnaeus, 1785)  - в Скандинавия на запад и изток в Европа, Кавказ и северен Казакстан, зимува на юг в
• macrorhynchos (Brehm, 1823) северна и североизточна Азия, към северен Иран, Корея и северен Китай, вагрант във
• rothschildi (Hartert, 1903) Планината Тян Шан и Дзунгариан Алтай, Казхстан и Китай 
• japonica (Hartert, 1897) централни и северни Курилски осторови, Хокайдо, Хоншу и Хондо, Япония
• owstoni (Ingram, 1910) Тайван
• interdicta (Kleinschmidt and Weigold, 1922) планините на северен Китай
• hemispila (Vigors, 1831) Хималаите / от западен Непал на юг до Кашмир/
• macella (Thayer and Bangs, 1909)  източни Хималаи до северен Тибет, западен Непал, северен Мианмар и югозападен Китай
• yunnanensis (Ingram 1910) югоизточен Китай

Фиг 9. Географско разпространение на сокерицата.

Въпреки широкото разпространение на вида, генетичните изследвания, основани на секвениране на част от контролния регион на мтДНК показват относителна генетична хомогенност. Този вид е един от трите вида вранови, които не показват характерното делене на източен и западен хаплотип.
Основен хранителен ресурс на сокерицата са боровите ядки на различни видове борови дървета (Pinus sp.). Където липсват борови дървета, се храни с ядки на смърчове (Picea sp.) или лески (Corylus sp. лешници). Тези които се хранят с лешници имат по-дебела човка. С помощта на човката разчупват твърдите черупки. Понякога могат да се хранят и с насекоми, малки птички и яйца, гризачи и мърша. Интересно за този вид е, че има подезична торбичка, в която може да съхрани и пренесе до 100 кедрови ядки на един път. Видът е известен със сравнително дългите си хранителни миграции.
Двойките на сокерицата остават заедно цял живот и тяхната територия се простира от 20 до 30 акра. Гнезденето е винаги рано при този вид за целия ареал, като използват запасите, натрупани от предната есен. Гнездото обикновено е построено високо на някое иглолистно дърво. Снасят от 2 до 4 яйца, които се мътят 18 дни.  И двамата родители хранят малките, които започват да летят на около 23 дни, но остават с възрастните за няколко месеца, следвайки ги в търсенето на храна, учейки се на техники, важни за тяхното бъдеще.

Обикновенна чавка, Гарга, Jackdaw , Галка,  Corvus monedula L. 1758

Разпространена в Европа, западна Азия и северна Африка. Въпреки, че като цяло видът не е мигриращ, северните и източните популации мигрират на юг през зимата. Пръв видът е описан от Линей, който и дава името Corvus monedula от monedula  - монета. Английското име “jackdaw” идва от jack - малък и daw - чавка, на староанглийски.
ДНК анализ показва, че този вид е генетично близък с даурската гарга Corvus dauuricus. Двата вида се разглеждат достатъчно отличаващи се, за да бъдат отделени систематично в подрод Coloeus. Тази група се явява базална за врановите. Има описани случаи на хибридизация между двата вида в планината Алтай, южен Сибир и Монголия.
Познати са четири подвида, които се различават главно по окраската на перата на главата.

• C. m. monedula (Linnaeus, 1758),  Ареала му простира в Скандинавия, от южна Финладия на юг до Дания, през Германия и Полша, южно източна централна Европа до Карпатите и северозападна Румъния, северна Сърбия и Словения. .
•  C. m. spermologus (Vieillot, 1817) , Разпространен в западна и централна Европа от Британските острови, Нидерландия, през Швейцария до Италия на югоизток, Иберийския полуостров и Корсика. Името му идва от гръцкото σπερμολόγος  - събирач на семена. По - тъмен на цвят от останалите подвидове.
• C. m. soemmerringii (Fischer, 1811) . Разпространен е в североизточна Европа и северна и централна Азия - Русия, езерото Байкал, Монголия, на юг до Турция, Израел и източни Хималаи. Този подвид е описан като Corvus soemmerringii през 1811 от Johann Fisher von Waldeheim  в памет на Samuel Thomas von Somemerring.
• C. m. cirtensis (Rothschild and Hartert ,  1912), Разпространен в Мароко и Алжир в северозападна Африка. Името идва от древните градове  - Цирта и Нумидия

Фиг 10. Географско разпространение на гаргата.

На дължина достига до 34-39 см, тегло 175 - 280 г. Оперението е от черно до сребристо сиво / главата и гърдите/ цвят. Ирисите са светло сиви почти бели. Има и индивиди със светло зелени или светло сини очи. Полов диморфизъм няма.
Населяват скалисти участъци по крайбрежията, разредени гори със стари дървета, населени места със стари постройки. За гнездене се нуждаят от укрития и затова е разбираемо неравномерното им разпределение в градските райони, където предпочитат къщи с чардаци и стрехи, високи постройки с вентилационна система. Срещат се и в земеделски региони. Общителни, социални птици, които живеят на малки групи с комплексна социална структура. Обичат да издават звуци. Обикновенно по време на полет издават силен метален звук  „чак - чак” или „как - как”, с което поздравяват на себеподобните си. „Киау” или „ куоу”, когато викат малките си за храна или мъжкия вика за храна женската. Когато женската моли за храна мъжкия , тя издава малко по - различно „” кииай”, „ чаийк” или „”гиааа”. Гаргите се събират по много и шумейки, издавайки всякакви звуци, „си бърборят” преди сън.  За предупреждение издават дълъг стръжещ звук, „ аррррр” или” карррр”. Пиленцата започват да писукат на около седмица, а до 18 ден вече могат да издават силен пронизващ звук.
Всеядни са, като се хранят с голямо разнообразие от растителна храна и безгръбначни животни, хранителни отпадъци в населените места. Моногамни са, като строят просто гнездо в избраните укрития, скални цепнатини, хралупи на дърветата и по сградите. Женската снася около от 2 - 9  светло сини или синьозелени яйца с кафяви пръски. Мътенето продължава до 17-18 дни, когато се излюпват голите и безпомощни малки, зависими от родителите за храна. След около 28 - 35 дни започват да летят, но продължават да са близо до родителите си.
Според Древногръцката митология гаргата може да бъде уловена с паница олио. Това нарцистично създание ще започне да се оглежда самовлюбено, докато не падне и не се удави. В една от басните на Езоп, гаргата е олицетворение на суетата, заимствайки чужди пера, за да се представи за по-красива птица и да стане цар на птиците. Друга басня осмива глупостта на гаргата да чака смокините под смокинята да узреят. Има гръцка и римска поговорка, която казва „ Лебедите ще запеят, когато гаргите замълчат”. Тълкува се, че гласа на мъдрите, ще се чуе, когато неразумните замълчат. Принцеса Арнет е подкупена със злато от цар Минос на остров Крит и е наказана, като се превръща в също толкова алчни гарги, крадящи лъскави предмети. Римския поет Овидий описва чавките като предвестници на дъжд. Плиний отбелязва, че тесалийците, илирите и лемнийците толерирали чавките, за да унищожават яйцата на скакалците. В различните култури има различни поверия за чавките. Чавка застанала на покрива, показва пристигане на някой нов. Гарга, стояща на покрива, но спускаща се по комина предвещава смърт. Лоша поличба е да ти пресече пътя. Чавки на кулите на катедралата, предвещавали дъжд. В 12век, Уилиам от Малсбъри записал случката с една жена, която чувайки по силните крясъци на гарги, започнала да крещи, че наближава страшна катастрофа и тя е чула предвещанието за нея. Според чешките вярвания, каращи се гарги предвещават война.
Поради широкото си разпространение и плътните си популации, гаргите на места се считат за вредители. В някой страни са разрешени за отстрел.

Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК е генетичния материал на всеки жив организъм. Генетичната информация в молекулата на ДНК се кодира от нуклеотидите гуанин, аденин, тимин и цитозин. Те правят последователностите, които кодират аминокиселините. ДНК има двойно спирална структура. Гръбнака на двойната спирала е изграден от дезоксирибоза и фосфатна група. Нуклеотидите са свързани с помощта на водородни връзки на принципа на комплементарността  и така формират двойната спирала. ДНК е плътно пакетирана в хромозомите, намиращи се в ядрото на клетката. Най-малкия функционален сегмент от ДНК се нарича ген. Във всеки ген последователността на нуклеотидите варира с повтори, инсерции/делеции и транзиции/трансверсии между индивидите. Това води до вариации в самите видове. Генетичните вариации се изследват с цел да се изучи ефективния популационен размер, популационната история, която включва миграции и скорошно разширение, популационна структура и различни генетични заболявания.

Генотипизирането е процес на анализиране на индивидуалния генотип, чрез изследване на ДНК последователностите и сравняването им с тези на друг индивид. Този термин главно се използва, за да опише метода на определяне на ДНК – маркерни алели, които един индивид носи в даден геномен локус. Това улеснява идентифицирането на наследствени белези на даден индивид в неговото семейство и също така как те се различават между отделните видове. Много алели са в доминиращи или рецесивни форми, но те също така могат да се експресират по различни начини, така че даден белег да бъде унаследен в различни вариации. С други думи, генотипизирането е молекулярния код на ДНК, който води до изучаване на фенотипа на даден организъм. Редица изследвания успешно са направени за идентификация на ДНК региони, които увеличават реализирането на белезите. Разработени са успешни тестове за идентификация на носителство на определени белези с помощта на редица видове генетични маркери.

Митохондриална ДНК / мтДНК/.Митохондриалната ДНК е малка циклична молекула която има приблизително 37 гени, кодиращи 22 тРНК – и, 2 рРНК – и 13 иРНК – и в цитохром в кодиращ регион, който се използва за целта на филогенетични изследвания. Филогенетичните изследвания също се провеждат и в един некодиращ регион, (D-loop), който контролира експресията на мтДНК. мтДНК полиморфизми са широко използвани за определяне на структурата на популацията, различия между видовете и еволюционни взаимоотношения.

RFLPs (Restriction Fragment Length Polymorphism, полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти).Те са базирани на нарязването на веригата на ДНК с известни рестрикционни ензими. Отделните фрагменти обикновенно се различават, поради точкови мутации, които създават/ нарушават мястото на срязване на ДНК или чрез делеции/инсерции могат да променят дължината на рестрикционния фрагмент. RFLPs  са широко използвани като кодоминиращи маркери. За целта на този метод ДНК трябва да е с много високо качество. Въпреки това, този метод е много подходящ за филогенетични изследвания, въпреки че поради тежката методология на прилагането му да става все по-малко надежден.

AFLPs (Amplification Fragment Length Polymorphism, полиморфизми по дължина на амплифицираните фрагменти).Този метод се отличава от предходния по наличието или отсъствието на рестрикционни фрагменти а не по големината на фрагментите. Нормално AFLP праймерите са строго специфични към таргетното рестрикционно място за целия нарязан геном. Когато тези маркери са доминантни, те могат да се използват само за оценка на генетичната вариабилност например при ДНК фингър принтинг / DNA finger printing / и не могат да се използват при популационни генетични изследвания

RAPD (Random Amplified Polymorphic DNA, Случайно амплифицирани ДНК полиморфизми). Метода се базира на къси арбитражни праймери, които се свързват към дадено място в последователността на ДНК, без това да е предварително известно, на случаен принцип. Получените таргетни продукти се амплифицират и изследват. В случай на мутации, несъответствия между таргета и праймера, те ще се отразят на продукта. Това са доминантни маркери, като детекцията на полиморфизми е ограничено. По принцип, ако се използват за доминантни маркери за регистриране на хетерозиготност, необходими са поне още два кодоминантни.

Алозими и Изозими.Те са варианти на един и същ ензим. Разликата между тях е кодирана от различни алели на различни гени. Като продукт на генната дубликация, ако един вариант преминава в поколението, друг може да бъде загубен в резултат на мутация, следователно показва генетична вариация. Те често се използват като генетични маркери. Тези молекулярни маркери се използват в популационния генетичен анализ и се изследват с помощта на гел електрофореза, основана на ензимния електричен заряд. Тъй като много ензими са невариативни в популациите, използването на изозими и алозими като молекулярни маркери за генетични изследвания е ограничено.

SNPs / единични нуклеотидни полиморфизми, single nucleotide polymorphisms/.Те представляват промяна на една база в геномната последователност. Използват се главно като би – алелни, кодоминантни генетични маркери, тъй като показват полиморфизъм на ниво молекула ДНК. Генотипизирането със SNPs зависи от сравняването на локус – специфични последователности, които са на различни хромозоми. Тези маркери се нуждаят от локус специфично праймери и също са ограничени от гледна точка изследване на хетерозиготността.

Микросателити /Microsatellites /.Микросателитите са последователности от ДНК, които имат къси тандемни повтори. Тандемните повтори варират между индивидите, така че няма индивид с едни и същи повтори с друг. Микросателитите се използват в криминалистиката, диагностиката на болести, популационно генетични изследвания, в консервационната генетика и  анализ на свързаност, поради техния полиморфизъм и обилното им присъствие в генома.

Приложение на микросателитните маркери

Генетичните изследвания, базирани на микросателити са потвърдени от проучвания на родствени връзки при аквакултури. В това проучване,  индивид на морски охлюв Haliotis asinine е генотипизиран чрез анализ на полиморфни микросателити. 5 полиморфни локуса са изследвани за да се индентифицират родителите, получени от 3 различни кръстоски, което се постига от съчетаване на алели от един локус. 96% от родителството бе потвърдено.При поколение, получено при кръстоска на един родител, само един локус потвърждава наследството. Това изследване също така води до заключението, че микросателитите могат да служат като маркер при кръстосването и подобряване на програмите за успешно поддържане на генетичното разнообразие. Генетичната структура на домашните видове, която се цели от процеса на одомашняването, чрез генетични изследвания и анализи е направена в Тунис на зайци с помощта на микросателитни маркери. Детайлизирано се анализира генетичното разнообразия на тунизийските популации зайци. При това изследване 50 заешки популации от населени места от Тозур до Гафза са анализирани по 36 микросателитни маркери, въз основа на което са гентопизирани 294. Генетичното разнообразие между популациите показва, че 98,9% от цялото генетично разнообразие се изяснява с индивидуалната вариабилност с хетерозиготност варираща от 0,3 до 0,53. Този анализ не само помага за консервацията на популациите, но също така спомага идентификацията на локуси за икономически важни белези. При вълците са изследвани реколонизаторските процеси  с помощта на популационната генетика. Вълците от Алпите и Апенините са генотипизирани с помощта на 12 микросателитни локуса и е изяснено, че вълците от Алпите показват ниско генетично разнообразие в сравнение с тези от Апенините. За да се докажат възможностите на микросателитните маркери са изследвани кучета. Кучетата нормално се различават по фенотипни белези, такива като размер, форма, окраска на козината и поведение. Въпреки тези различия, 28 породи кучета са анализирани за генетични вариации с помощта на 100 микросателитни маркери. Получените породи – специфични алелни честоти са използвани за интерпретация на генетичната дистанция между породите. Получените резултати също показват, че хетерозиготността намалява когато популацията намалява размера си.

Когато микросателитните маркери присъстват в половите хромозоми, те също така се използват за определяне на пола. Консистенцията на маркерите за определяне на Х и У – хромозомите, дори и в полово незрели индивиди, води до надеждността на микросателитните маркери при определяне на пола.

Определяне на пола

Фундаментален процес при повечето видове е свързан с половия фенотип, който определя бъдещето на индивида от ембрионалния период. Механизма на половата детерминация води до развитието на ембриона по два различни пътя: на женски и мъжкия фенотип. Идентификацията на пола е много важен критерий в еволюцията, природозащитна цел, пренаталната диагностика, криминалистиката, популационната генетика и също така при изследвания на застрашени от изчезване видове. Половото определяне е разделено на две големи категории: определяне на пола, зависещо от околната среда (ESD) и генетично определяне на пола (GSD). При първата категория, пола се определя от външни сигнали след оплождането, което означава, че пола в който зиготата диференцира не зависи от генетичната хромозомна композиция. При бозайниците определянето на пола главно зависи от хромозомната конституция на гаметите. Пола се определя от половите хромозоми, като ХХ определя женски, а ХУ мъжки индивид. В генома на бозайниците, У хромозомата носи определен набор от гени, които определят бащинството. Присъствието на SRY(sex determination gene, ген за полово детерминиране) на късото рамо на У хромозомите позволява определянето на пола. У - хромозомните специфични единични нуклеотидни полиморфизми SNPs имат ниско мутационно ниво и се използват У – специфични микросателити. Sry гена също се използва като директен филогенетичен маркер. Sry гена принадлежи към фамилията на Sox гени, които кодират група от транскрипционни фактори, свързващи се с малката бразда на двойната спирала ДНК. Тези Sox гени принадлежат към супер – фамилия от гени, характеризиращи се с хомологни последователности, наречени високо подвижна група / high mobility group HMG box/. Известни са повече от 20 Sox гени при бозайниците, въпреки че някой от тях нямат отношение за половата детерминация. Sox9 гена е установен, че се включва в определянето на пола, като неговата експресия е специфична за мъжките гонади на птици и бозайници и няма експресия при женските. Sox гените се регулират от Sry гена.

Цинк фингър домейни /Zinc finger domains/.ZFY е ген за цинк – фингър протеин кодиран в У – хромозомата, ZFX съответно в Х – хромозомата. В Япония е експериментирано определянето на полапри мармозетки на основа на тези гени, с помощта на PCRна полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти (RFLP).След като са получени определени фрагменти и след това са нарязани с определени ензими, са открити различни ивици при гелната електрофореза, характеризиращи двата пола.

Амелогенин.Амелогенина е главен протеин, който формира външния емайлов слой на зъбите. AMELX/AMELY  гените са хомологни последователности, които се намират в половите хромозоми на бозайниците. Предимствата да се използва тази техника е тази, че амплификацията на двата амилогенина AMELX/AMELYхоомлогни последователности може да се направи в една реакция. Такива изследвания са направени с комерсиална цел при кози. Първо са клонирани и определени интронните последователностти на AMELX/AMELY гените на козите от мъжки и от женски  индивиди / пробата се взима, като тъкан от ушите/. Резултатите базирани на на PCRна полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти (RFLP) и Southern blot хибридизация, показват, че в AMELY гена има повече делеции/инсерции, в сравнение с AMELX гена и също така че intron 5 има само 48% сходност с този на AMELX гена. След това при амплификацията на фрагменти от двете полови хромозоми изолирани на агарозен гел с PCR, използвайки полово – специфични праймери, са диференцирали пола на етап бластомер / ранно ембрионално развитие/. Този метод е широко използван, поради това че за разлика от детекцията чрез SRY gene, тук лесно се избягва проблема със замърсяването на пробата и грешен резултат. Предпочита се и пред ZFY/ZFX генна детекция на пола, поради своята чувствителност, акуратност, надеждност и приложимост и дори заради това, че е приложим дори и при 0.5ng изолирана начална/ матрична/ ДНК.

Предимства на микросателитите

Най-важното предимство на използването на микросателитите за различни изследвания е това, че те се нуждаят от малко количество матрична ДНК (10-100ng). Наличието на микросателитите в геномната ДНК и тяхната случайност в разпределението им е допълнително позитивен критерий. Друго полезно качество е значителното им ниво на полиморфизъм. Профила на ивиците може да бъде интерпретиран от гледна точка на локуси и алелни кодоминантни маркери. Големината на алелите може да бъде определена с голяма степен на точност. Микросателитите са доста подходящи за използване на мултиплексен PCR. Те се използват в редица приложения като криминалистиката, диагностиката и определянето на човешки болести, консервационната биология и др. Процеса може да бъде напълно автоматизиран.

Дизайн на микросателитни маркери/ праймери

С помощта на PRIMER3 софтуер може да се направи дизайн на микросателитни маркери и респективно праймери за тях, за конкретния вид, на който предстои анализ. Може също така да се използва MULTIPLX program за да се групират праймери за мултиплексен  PCR. Основната цел на добрите праймери е да се получи ефикасна и достатъчна амплификация. Качеството на праймерите е пропорционално на  успеха на амплификацията. Дължината на праймерите е свързана със спецификата на амплификацията.

Най-чести техники за генотипизиране

Генотипизирането може да бъде постигнато с помощта на много техники. RFLPs (Restriction Fragment Length Polymorphism, полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти); AFLPs (Amplification Fragment Length Polymorphism, полиморфизми по дължина на амплифицираните фрагменти) ; RAPD (Random Amplified Polymorphic DNA, Случайно амплифицирани ДНК полиморфизми); SNPs / единични нуклеотидни полиморфизми, single nucleotide polymorphisms/ и полимеразна верижна реакция,  polymerase chain reaction (PCR). Това са само някои от най-успешните и ефективни гехники, използвани за генериране на голям брой анонимни ДНК маркери за животни и растения.

Мултиплексен PCRе много успешен и широко използван похват на генотипизиране. При него е възможна амплификацията на два и повече продукта в една реакция. Амплифицират се много региони от една матрична ДНК или се използват няколко матрични ДНК – и повече от един набор праймери в една реакция. Използва се с цел качествен генно – експресионен анализ, криминалистиката, диагностичните лаборатории и др, на еукариотни и прокариотни организми. PCR с флуоресцентно белязани праймери може да генотипизира животинска популация, носеща нормални и мутантни гени.  (Qiagen Multiplex PCR handbook, October 2010).

Приложение на мултиплексния PCR

• При животни/човека: Анализ на сателитна ДНК, генотипизиране на трангенни животни, анализ на свързаността, детекция на патогени, определяне на пола, детекция на мутации и качествен и количествен анализ на генна експресия.
• При растения: ГМО анализ, генотипизиране на трангенни растения, анализ на свързаността, детекция на патогени, определяне на пола, детекция на мутации и качествен и количествен анализ на генна
• При бактериите/вирусите: Хигиенен анализ, диагностика/патогенна детекция и качествен и количествен анализ на генната експресия.

PCR Инхибитори

Много учени са изправени пред предизвикателствата на успешната PCR амплификация. Инхибиторите взаимодействат или директно с матричната ДНК или с ДНК полимеразата, като или намаляват количеството на продукта или напълно стопират реакцията. Магнезия, който е критичен кофактор на ДНК полимеразата е обичайна мишена на тези инхибитори. Те се свързват с магнезия или намаляват концентрацията му и така инхибират PCR. Обичайно тези инхибитори се намират в кръвта, дамаски, тъканните проби, почвени източници в резултат на излишък на калиев хлорид, натриев хлорид и други соли. Също така ги има в присъствието на изо – детергенти, фенол, етанол и други алкохоли.

16 – капиларен 3130 xl генетичен анализатор; 16-capillary 3130xl Genetic Analyzer (Applied Biosystems)

Applied Biosystems имат дългогодишен опит в  доставяне на инструменти, реагенти и софтуер за био – научните департаменти. Традицията в създаването и въвеждането на иновации в областта на генетичните изследвания бе продължена с интродуцирането на 3130xl Genetic Analyzers. 16 – капиларния 3130 xl генетичен анализатор е доказал своето предимство и ползите от техниката на Applied Biosystems с подсигуряването на високо качество на данните, бързина, автоматизация и надеждност при секвениране, ре – секвениране, генотипизиране и фрагментен анализ. Тази система вклъчва също много полезни софтуери като Sequencing analysis software / Софтуер за секвенционен анализ/, SeqScape® и Gene Mapper. Sequencing analysis осигурява, анализира и показва секвенционните данни. SeqScape® се използва за детекция на мутации и профилиране. GeneMapper е идеален инструмент обхващаш множество функции за генотипизиране, алелен анализ, определяне големината на фрагментите и SNP анализ. Quality Values (QV) е предназначена за анализ на фрагментите и всеки един от тях лесно може да бъде идентифициран. Приложения включващи микросателитен анализ / на диплоиди и полиплоиди/, картиране, SNP анализ, AFLP, флуоресцент свързан количествен анализ, включващ загуба на хетерозиготност и конформационно определяне.

Данните от генотипизирането се използват за анализ и изучаване на геномното картиране, популационната генетика. Генотипизирането с неутрални маркери позволява определянето на мутации, които са пропорционални на полиморфизма на неутралните маркери. Степента на мутации спомага за оценка на генетичната дистанция и също се наблюдава при предаването на алелите от родителите на поколението, като данните се използват за анализ на свързаността и родословието на индивидите. Генотипизирането на основа на микросателитни маркери също така се използва при идентификация на бащинство, криминалистика и в популационната генетика.